Бойко Борисов, Александър Вучич и Ана Бърнабич / БГНЕСАлександър Вучич

Бойко Борисов, Александър Вучич и Ана Бърнабич / БГНЕС Александър Вучич и Владимир Путин / БГНЕС Нормализирането на връзките сред Косово и Сърбия е основно изискване за приемането на Сърбия в Европейски Съюз / БГНЕС
Българското председателство на Съвета на Европейския съюз и Западните Балкани като приоритет са най-силният коз в ръцете на публична София, която ще има основна роля за обуздаването на политическите и икономическите пристрастености в района.

Това е огромна отговорност, само че и дипломатическо предизвикателство, тъй като и преди, и в този момент Западните Балкани постоянно са били "на ръба на бръснача" с доста неизвестности, с националистически и лидерски пристрастености, които Европа доста постоянно не схваща.

Поредният абсурд, с който се сблъскахме, беше ясно демонстрираната поддръжка за евроинтеграцията на Албания и Република Македония, пристигнала на форума в София (7 декември 2017 г.) от сръбската министър-председателка Ана Бърнабич. В това не би имало нищо неизмеримо, даже би било похвално, само че Белград като че ли настойчиво не помни, че не е в Евросъюза, следва да извърви дълъг път до своята евроинтеграция и да реши прекалено много проблеми със съседите си на Западните Балкани, а и с България. Не би трябвало да си затваряме очите пред обстоятелството, че броени дни преди българското председателство нашата западна съседка желае да заеме лидерска роля в района, която би трябвало да й донесе позитивни точки както в Брюксел, по този начин и в Москва и Вашингтон.

Договорът за другарство, съдействие и добросъседство сред България и Република Македония е бодил в очите на Белград, който е наясно, че връзките сред София и Скопие станаха горещо близки и сръбското въздействие и напън в Македония към този момент са минало. Геополитическите ползи на Европа и България, от една страна, и на Сърбия и Русия, от друга, са прекомерно разнопосочни в стопански и политически аспект. България за 6 месеца председателство надали ще има опция да направи някакъв районен, световен или европейски взрив по пътя на Западните Балкани към Европа. Но несъмнено ще даде подтик на своите съседи за ускорение на тяхната евроинтеграция.

България би трябвало да има балансираща, само че и водеща роля на Западните Балкани. Трябва да сложи като приоритет своите ползи в политическото и икономическото пространство. Сърбия е прекомерно костелив орех в това систематизиране на силите. Мислим, че познаваме сръбската душа като прилежащи нации. Нещата обаче не се свеждат единствено до рекламната патетика на белградските медии, че на Вучич и Борисов не им би трябвало преводач и съвършено се схващат на славянски езици. Белград е получил българската поддръжка за еврочленство и това е политически факт. От двете страни на границата политиците непрекъснато повтарят постулати за прелестните и добросъседски връзки, за планове и съдействие.

Сега е моментът България да покаже своите цели в световните и районните планове, които отварят и пътят на Република Македония към икономическо благополучие. Не може да гледаме с равнодушие декларативната сръбско-руска агресия на Западните Балкани, играта със скъпо оръжие. В същото време Западните околности в Сърбия и българското малцинство да остават в задния двор на Европа. Не можем да толерираме явното неуважение към правата на българите, за които Европейска България на този стадий е единственото действително избавление.

В тази Сърбия, за която приказваме, денят стартира и свършва с президента Александър Вучич. Преди водач на партия и министър председател, Вучич е лицето на Сърбия през 2017 година и евентуално и през идващите няколко години. Рейтингът на неговата партия несъмнено ще пада, само че Вучич си и е обезпечил президентски мандат още 4 години. Той открива пътни прави и детски градини, възхитен и ухилен от триумфи или кахърен и умислен за сръбското бъдеще. Стиска по мъжки ръцете на Владимир Путин и Еманюел Макрон, тъй като явно неговата премиерка Ана Бърнабич може да провокира някаква сензация само в Китай, където беше придружавана от своята публична другарка. Но явно Вучич е удовлетворен от една елементарно контролируема, послушна министър-председателка, която постоянно прави политически гафове. Тя е комфортен състезател, до момента в който Вучич дърпа конците на бъдещата, както споделят тук европейска Сърбия.

Бюрото за публични проучвания е пресметнало, че 5 малките екрани с народен обсег са посветили на Вучич 18 часа и 47 минути и 3 секунди за 3 месеца. Сръбската премиерка е получила 4 часа, а опозиционният водач Саша Янкович – единствено 45 минути. Това беше Сърбия 2017 година, която претендира да бъде водач на Балканите. Тази формула се е трансформирала в лайтмотив и фиксидея на сръбския президент и неговите политици и министри, които го гледат с нескривано боготворене. Може би формулировката би трябвало да бъде друга – без постоянна и демократична Сърбия, няма демократични Балкани.

Социологическите проучвания демонстрират следната картина: 41% от сърбите мислят, че техният максимален другар е Русия, само че в това време максимален % би желал да работи и живее в Германия. Това кара анализаторите да разясняват, че сърцето на Сърбия е на Изток, а джобът на Запад. Сърбия на Александър Вучич приключва годината с визитата на президента в Москва. Това ще задълбочи алтернативата Европа или Русия, която действително не съществува, само че е част от политическата игра на Путин и Вучич. Поредната хвърлена ръкавица на предизвикателство, която Белград и Москва употребяват за своите геополитически ползи. Тази кръстословица ще остане нерешена, до момента в който Сърбия не стане членка на Европейски Съюз, само че до тогава – до 2025 година има задоволително време за сръбско-руския опит, в който двамата президенти си разменят приятелски обещания.

Интересно е, че Вучич непосредствено пожела триумф на Путин на президентските избори идната пролет. Закле се във военна индиферентност и разграничаване от НАТО. На този декор е и договорът на четири очи сред Путин и Вучич за оръжия и военни уреди, както и новата съветска роля в решаването на косовската неопределеност. Москва непосредствено даде обещание да се включи в разговора за Косово, в случай че Съединени американски щати вземат присъединяване в европейските договаряния. Това е нов детайл в дипломатическата совалка Белград-Брюксел-Прищина. Вероятно ще остане единствено в границите на политическите блъфове, тъй като нормализирането на връзките сред Косово и Сърбия е основно изискване за приемането на Сърбия в Европейски Съюз. Но признаването на Косово от Сърбия сигурно ще би трябвало да се случи рано или късно, единствено би трябвало да се откри формулата за обуздаването на всички националистически, политически и други искания и дълготраен мир на Западните Балкани.

В този смисъл България би трябвало да напипа пулса на Сърбия по време на своето председателство, да види накъде духат сръбските политически ветрове и да помогне на Европа да откри рецептата за европеизацията на Западните Балкани. Защото балканските водачи и мъчителният преход носят доста изненади, а България към този момент е научила европейските уроци. /БГНЕС

----------------------------------------------------------------------------

Ели Юрукова, сътрудник на Агенция БГНЕС в Белград.