Боян Йорданов е един от емблематичните за поста диагонал български

Боян Йорданов е един от емблематичните за поста диагонал български волейболисти. Юноша е на и от " синия " клуб потегля кариерата му при мъжете. След дългогодишна кариера в чужбина към този момент някогашният национал се завърна в Левски София предишния сезон.
В изявление за клубния уебсайт на ВК Левски 38-годишният Йорданов приказва за старта на актуалната акция, атмосферата в тима и работата в клуба.
Започнахте сезона сигурно не както ви се желае като резултати. На какво отдаваш тези амплитуди в играта?
Да, несъмнено не играем по метода, на който ни се желае и на нас, в разнообразни интервали. За страдание не го вършим, както ни се получава на тренировки. Може би ни би трябвало малко повече време. Трябва да продължим да работим настойчиво в тенденция да не се получават тези амплитуди.
Позитивното е, че успявате при закъснение да наваксвате, както в Бургас предходната седмица. Колко огромно е разочарованието, когато изравниш до 2:2 и паднеш 2:3?
Има и други положителни неща в представянето ни, както и отрицателни. Хубаво, че при 2:0 за Дея показахме темперамент и успяхме да изравним. За страдание, в тайбрека направихме повече неточности и това ни струваше успеха. Въпреки това като тим показахме, че се борим до край, не се помиряваме с резултата и желаеме успеха. Естествено, разочароващо е за загубиш с 2:3, откакто си изравнил. Още по-разочароващо е да знаем, че имаме сили да играем още по-добре, само че да не го демонстрираме на този стадий. Това се случва в спорта. Трябва да си почистим главите. Най-добрият метод е с положително показване и победи в идващите мачове.
С Владислав Иванов и Светослав Гоцев сте единствените с огромен опит в този тим. Като такива имате и отговорност да помагате на младите момчета. Как се оправят те съгласно теб и по какъв начин върви напасването посред ви?
На мен персонално, когато бях млад играч в мъжкия тим, ми е било от изгода наличието на опитни волейболисти от мен. Гледал съм да абсорбирам и да се изучавам от тях, да одобрявам препоръки. Радвам се, че съм достигнал до този стадий в кариерата си, в който аз да съм един от тези опитни състезатели и да мога да дам нещо от това, което съм научил, на младите. Мисля, че конфигурацията в Левски в действителност е доста добра като сплав сред млади и опитни играчи, защото съгласно мен няма по-голямо задоволство за един клуб от това да построява личните си юноши, които да се прелеят в мъжкия състав. И дай боже един ден с тях да стартират да се печелят трофеи. Влизане в тройката, медали - окей, само че задачата на Левски постоянно е била първото място.
А какво ти е мнението изобщо за сходна философия и за какво не е постоянно застъпена у нас?
Смятам, че това е верният път и, както споделих, няма по-голяма наслада за един клуб от лични състезатели, наложили се в първия отбор, а след време дай боже и в националния. У нас множеството клубове, като видят малко повече пари в бюджета, желаят резултати на момента. Не се замислят за бъдещето на състезатели, а и на самия клуб. Когато има положително финансиране, може да си разреши подготвени състезатели. Много по-труден е пътят на основаването им. Заради това се веселя, че съм част от този план на Левски, в който мога да оказа помощ за развиването на младите състезатели. В последна сметка това е скъпо. Спомням си времето, когато влязох в мъжкия състав. Аз съм кадър на Левски. Имаше още няколко момчета от моя набор. Ние някак си преляхме по натурален метод в горната генерация. Това се случва и в този момент в Левски. Виждам какъв брой качествени млади момчета има в тима и съм сигурен, че до 2-3 години Левски ще бере плодовете на този труд под формата на доста положителни резултати.
Играл си дълго в националния тим. Виждаш ли в Левски момчета, които имат качествата да се наложат в него?
Смятам, че в случай че не всички, огромна част от тях ще стигнат до националния. Определено считам, че философията на Левски ще донесе плюсове освен на клуба, само че и изобщо на българския волейбол. Няма да е нужно да се притеглят чужденци. Ще се построяват лични фрагменти, които един ден ще пазят националната чест. Категорично това е пътят. Синият клуб го е избрал, за другите клубове не мога да разясня. Всеки си има право на мнение. Мен ми харесва пътя на Левски.
Сега се сещам, че другият състезател на поста диагонал – Венислав Антов, е с над 20 година по-малък от теб. Не е постоянно срещана обстановка.
Да, правилно е. На него му следва да стане на 18, аз съм на 38. Какво да кажа? Радвам се, че мога да играя волейбол на тази възраст. Чувствам се добре физически. А и любовта към спорта ме държи.
Усещаш ли тази обич към спорта и у младите момчета, както и към Левски?
Усеща се несъмнено. Видно е желанието им за работа, дават всичко от себе си на тренировки. Естествено на тази възраст има и някои, на които треньорът би трябвало да размаха малко пръст, с цел да се раздвижат. В мъжкия състав обаче е заразно желанието за работа. Ние по-опитните демонстрираме, че без значение на каква възраст сме би трябвало да се работи много съществено.
Докъде може да стигне Левски в шампионата предвид на очертаването като любимци на Хебър и Нефтохимик?
Хебър сигурно е най-изявеният любимец. Нефтохимик да кажем, че също може да бъде присъединен към категорията любимец. На мен доста ми се желае да покажем това, което вършим на тренировки, по време на мачовете. Ако това се случи, мисля, че няма да има никакъв проблем още веднъж да влезем в четворката. Целта ни е да играем прекрасен волейбол. Младите състезатели да се учат на верен волейбол, което е доста значимо, защото в годините и аз съм виждал ужасно доста пропуски при основаването на състезатели. Докъде може да стигне Левски? Вярвам, че в случай че прехвърлим протичащото се на подготовка в мачовете, може да стигнем надалеч.
Какво смяташ за новия формат на шампионата?
Малко ми е замайващ. Казано почтено, за момента не виждам плюсове от него. За мен шампионата би трябвало да е с 10 тима най-много. Така всеки кръг ще има страхотни мачове.
Втори сезон си в Левски, само че от пролетта упражнявате и играете в новата зала. Бил си дълго зад граница. Можеш ли да направиш съпоставяне с местата, в които си работил там?
Даже от предишния декември упражняваме в залата, напролет беше откриването. Да разполагаш с сходни условия е нещо неповторимо. Със сигурност тази конструкция е една от най-хубавите в Европа. Говорили сме си, че това би трябвало да се счита за една огромна привилегия от всички, които упражняват в Левски. Аз съм упражнявал на мраз, без прозорци, сняг е валяло в залата на бранш " В " на стадион " Георги Аспарухов ". Не е прелестно да се тренира при такива условия, само че даже и при тях станахме състезатели. Така че това прелестно оборудване би трябвало да е причина за развиването на страхотни волейболистки и волейболисти за в бъдеще. При всички положения, то задължава да дадеш най-хубавото от себе си. Но и самото име Левски значи огромна отговорност. Не е елементарно да се носи синята фланелка. Трябва да имаш нужния темперамент, с цел да я защитаваш.
Иначе чисто като зала съм попадал на сходни, само че съвкупността с възстановителния център, с фитнеса напълно покрай залата прави оборудването неповторимо и би трябвало да сме щастливи, че го имаме в България.
С треньора Андрей Жеков ви свързва другарство от години. Как се отразява това на връзките треньор - играч?
Е, няма по какъв начин да не се отразява. Доста сме си говорили с него по тази тематика. Опитваме се да разграничим работата от другарските ни взаимоотношения. Мисля, че се оправяме за момента.
Започнал си кариерата си в Левски. Смяташ ли, че ще завършиш в него пътя си на волейболист?
Разбира се, краят не е надалеч. Не считам да го отсрочвам прекомерно дълго. Все отново ще се вслушам и в тялото си. Естествено, че съм си мислил къде ще завърша кариерата си. Със сигурност Левски е алтернатива.