Боян Рашев, www.sustainability.bg Широко разпространено е мнението, че богатите на

Боян Рашев, www.sustainability.bg

Широко публикувано е мнението, че богатите на запаси и подвластни от добива страни са небогати, политически корумпирани, екологично и обществено унищожени и не престават да деградират на фона на останалия свят. Това се е трансформирало в нещо като „ здрав разсъдък “ (common sense) и никой не го слага под подозрение. Служи като главен мотив против развиването на добивната промишленост по целия свят, в това число и в България.

Преди няколко дни попаднах на забавна вест за структурата на износа на една от най-богатите и развити страни в света, която постоянно оглавява и класациите за запазване на околната среда, благополучие и прелест – Австралия. Оказва се, че през 2018 година въглищата носят $67 милиарда, а желязната руда и втечненият природен газ по $60 и $55 милиарда $ на страната – изпреварвайки с голяма преднина всевъзможни други експортни артикули (като цветни и благородни метали – опа, отново запаси!).

Норвегия, друга извънредно богата и развита страна, пък има още по-проста конструкция на износа – през 2018 година над 62% се дължат на петрол и газ ($77 милиарда) и съвсем 6% на метали, като посред класическия рандеман на невъзобновяеми запаси се прокрадва единствено експортът на различен запас – рибата (с към 10% дял). Чили, най-развитата и процъфтяваща страна в Латинска Америка, е мощно подвластна от износа на руди и метали, който през 2018 година доближава към 55% от всичкия износ. Най-богатите и развити страни в Африка – Южна Африка и Ботсуана – са изцяло подвластни (над 80%) от експорта на запаси. А последната все по-често бива давана за образец за стабилно развиване във всеки един аспект.

Това не е краткотраен феномен – гореизброените са единствено някои от така наречен ресурсно-зависими страни (resource dependent countries). За да бъде избрана за такава, една страна би трябвало да дава отговор по едно и също време на две условия: 1) ресурсите да образуват над 20% от износа й 2) добивът да образува най-малко 10% от Брутният вътрешен продукт. Проучване на Международния съвет по мини и метали (ICMM) демонстрира, че през 1995 година 53 страни в света дават отговор на тези условия, а броят им е повишен до 81 през 2015 година Те, несъмнено, включват огромна част от най-бедните страни по света – пределно ясно е, че добивната промишленост играе непропорционално огромна роля в една неразвита стопанска система. По-интересното е обаче какво се случва в тези страни спрямо останалия свят и то освен във връзка с растежа на Брутният вътрешен продукт и приходите, а и по знаци за обществено и екологично развиване. Проучването съпоставя всички 53 ресурсно-зависими страни в целия интервал 1995-2015 година (28 – от рандеман на петрол и газ; 20 – от минна индустрия; 5 – от двете заедно) с останалия свят въз основата на така наречен SDGs (Цели за стабилно развиване на ООН). Резултатите са показани по-долу.

Фигура: Процентно усъвършенстване на резултатите на групи страни по Целите за стабилно развиване на Организация на обединените нации (MDCs = страни, подвластни от рандеман и експорт на метали и минерали; HDCs = страни, подвластни от рандеман и експорт на петрол и газ; Non-RDCs = всички други страни). Източник: ICMM



Основните заключения за интервала са:

1. Ресурсно-зависимите страни са подобрили положението си във всеки аспект на устойчивото развиване. Днес хората в тези страни живеят по-дълго, по-здрави и образовани са, а качеството на околната среда се е подобрило на всички места. Особено незабравим е напредъкът във връзка с намаляването на бедността (Цел 1) и достъпа до евтина и чиста сила (Цел 7).

2. Ресурсно-зависимите страни напредват по-бързо спрямо останалия свят. И това се отнася освен за богатите страни, експортьорки на петрол и газ, а на първо място за най-бедните страни, подвластни от добива и износа на метали и минерали.

3. Ресурсно-зависимите страни като цяло към момента изостават от най-развитите страни, само че бързо ги настигат. Сравнението сред групи страни с сходни равнища на приходи демонстрира, че ресурсно-зависимите страни изостават единствено с 2% от водещите по обособените Цели за стабилно развиване на Организация на обединените нации.

България има мощно развита добивна и тежка промишленост, въпреки и тя да няма чак толкоз важен дял, че страната да бъде класифицирана като „ ресурсно-зависима “. Просто факт: Икономиката ни е много по-разнообразна и всестранно развита от тази на газовата принцеса, Норвегия. Наскоро обаче Национален статистически институт разгласява данни, които хвърлят ярка светлина върху приноса на добива за икономическото развиване на страната в последните 10 година, а вестник Капитал (източник на графиката по-долу) неслучайно озаглави съответния текст „ Бързите, бавните и Стара Загора “.

Оказва се, че абсолютният първенец в икономическото развиване на България е област Стара Загора, където имаме растеж на Брутният вътрешен продукт на човек от 132% в интервала 2007-2017 година и междинен Брутният вътрешен продукт на човек от съвсем 17.6 хиляди лв. – второ място след София-град. Основният мотор на това развиване е комплексът Марица-Изток, където едноименните мини зареждат 4 огромни Топлоелектрическа централа, произвеждащи приблизително към 40% от електрическата енергия на страната. Без локалния рандеман тези централи не биха съществували.

Второто място на Софийска област (100% растеж и 15.5 хиляди лева на човек) е на пръв взор доста изненадващо. Не и за хората, които наблюдават развиването на тежката промишленост в страната. Дължи се на първо място на големия прогрес на Аурубис България, Елаците-мед и Дънди Прешъс Металс Челопеч. Добив на руди и експорт на метали – това е формулата за триумф на региона, която показва забележителна резистентност във времето.

Ако пък класацията беше на равнище община, щяхме още по-ясно да забележим какъв брой огромен е приносът на добива на локално равнище. Към всички изброени дотук – щеше да се причисли и една община от област Пазарджик – Панагюрище, в която оперира Асарел-Медет. Община Крумовград дръпна извънредно бързо в развиването си откакто стартира градежът на новата мина там. Същото ще се случи и в Брезник. Можехме да го забележим и в доста други изоставащи в развиването си райони в България, само че по някакви неразбираеми аргументи се оказва, че нямаме предпочитание.

Изводът е явен: Проклятието на ресурсите е мит, който бива разрушен от действителността в последните десетилетия, в това число и в България. Разбира се, би трябвало да бъде изпълнено едно базово изискване, с цел да работят ресурсите за благосъстоянието на цялото общество – съществуване на високо равнище на икономическа независимост, която се показва в следните четири измерения: господство на закона; лимитирана интервенция на държавата; регулаторна ефективност; отворени пазари. Това е всичко, от което имаме потребност, с цел да може страната ни да процъфтява, оползотворявайки оптимално естествените си благосъстояния.