Европа е встрани от историята, която се пише в Близкия изток
Боян Радойков*,
В продължение на епохи международната история е била определяна от Европа, а по-късно се е пишела в Европа. През ХХ век, с кървавата Първа международна война, по-късно с Втората международна война и най-после със Студената война, Европа непрекъснато стоеше в центъра на историята. Сега, за първи път, Близкият изток измества Европа и историята се написа другаде, без значение дали това се харесва на Европа, която е потънала в стопански компликации и политически недостатъци.
Западът очевидно е слисан
от бързината на стратегическите разтърсвания в Близкия изток. Налице е и известна злоба на Запад от метода, по който фигурите на шахматната дъска се разместват или отстраняват от изменящата се геополитическа действителност, и то само заради политическата воля и от време на време непропорционалните военни дейности на Израел. Не може да бъде иначе. Докато Израел води борба на седем фронта - в Газа, на Западния бряг, в Ливан, Сирия, Ирак, Йемен и Иран - Западна Европа се затруднява да стабилизира единствения фронт, който има с Русия в Украйна.
И сигурно този развой надалеч не е завършен. На 27 септември израелският министър-председател Бенямин Нетаняху разгласи от трибуната на Организация на обединените нации, че би трябвало да има „ промяна на режима “ в Иран, като по този метод приготви публичното мнение за продължение на военните интервенции, макар възходящия риск от очистване на всички заложници, държани от Хамас.
За пръв път иранският режим се намира в отбранителна позиция, системата му от съюзи е разтърсена, а доверието в него като районна мощ е подкопано от израелската атака. В този неподходящ подтекст Иран предприе рискованата стратегическа случка на директна борба с Израел, чийто излаз е непредвидим за режима.
Иранските религиозни водачи към този момент са изгубили доста със забележителното разтрошаване на „ Хизбула “. Ще бъдат ли задоволително безразсъдни, с цел да отмъстят още по-агресивно на Израел? Изглежда малко евентуално, тъй като благодарение на Съединените щати Израел може да се възползва от тази опция и да унищожи един път вечно нуклеарната стратегия на Иран. Историята се разпростира с нараснала периодичност, а европейците си остават елементарни наблюдаващи.
Многобройните
увъртания и противоположни завои,
изключително от страна на Франция, не способстваха за оформянето на европейското мнение. Изхождайки от мощно произраелска позиция, с изникналото от нищото предложение за интернационална коалиция против Хамас по модела на тази против Ислямска страна, което не беше признато позитивно даже в най-приближените до Париж арабски столици, президентът Макрон изцяло промени позицията си, като последователно втвърди тона си до степен да сложи под въпрос доставките на оръжие за Израел.
Основателно е да се запитаме за какво Европа към този момент не е в положение да въздейства върху огромните интернационалните каузи. Преди всичко това е проблем с водачеството. Европейският континент към този момент не излъчва способени, вдъхващи убеденост и решителни водачи. По същия метод, цялостното уеднаквяване на тактиката на Европа с тази на Съединените щати води до загуба на нейната политическа и геостратегическа самостоятелност в ущърб на главните ѝ ползи.
Разразяването на най-тежката фаза на напрежение в израелско-палестинския спор от десетилетия насам явно отбелязва повратна точка в ерозирането на ролята на Европа в света. Само допреди няколко месеца имиджът на Европа се показваше в това, че се сплотява в поддръжката си за Украйна против Русия. Политическото единение в интерес на Украйна бе поддържано макар някои компликации. Санкциите против Русия, приемането на милиони украински бежанци и непрекъснатото увеличение на военната и икономическата помощ бяха стълбовете на една обща и съгласувана европейска тактика.
Събитията след 7 октомври 2023 година
разобличиха брутално несъгласията в Европа
Това докара до притеснителна дисхармония: преустановяване, а по-късно възобновяване на помощта от Европейски Съюз за палестинците, двусмислени послания по отношение на израелската нужда да се пази в границите на интернационалното филантропично право и така нататък Първоначално 27-те страни членки упорстваха единомислещо за правото на Израел да се самозащити, само че напълно скоро породиха различия.
Например, през октомври 2023 година, консенсусът, направен усърдно в Брюксел, беше тотално унищожен по време на паралелните полемики в Общото заседание на Организация на обединените нации в Ню Йорк. Осем европейски страни членки утвърдиха резолюцията, призоваваща за „ неотложно филантропично помирение “ в линията Газа (Франция, Ирландия, Белгия, Люксембург, Испания, Словения, Португалия и Малта), четири гласоподаваха срещу (Австрия, Чешката република, Унгария и Хърватия), а болшинството от страните членки на Европейски Съюз (15 страни, в това число Германия и Полша) се въздържаха. По този метод Европа се вписа в обичайна си роля в Близкия изток: свири втора цигулка и оставя отговорността за намирането на решение на Съединените щати.
Шест основни детайла дефинират контурите на тази рецесия в подтекста на възходящото напрежение в Близкия изток. Първият е, че в търсенето на решение на рецесията Европа не съществува. Второ, Организация на обединените нации е изцяло маргинализирана и служи единствено при броенето на убитите и ранените. Трето, Израел и Съединените щати чакат резултатите от изборите на 5 ноември, с цел да вземат решение за идващите стъпки, само че е малко евентуално Нетаняху да желае да постави завършек на военните дейности преди, а и даже след тези избори. Четвърто, Китай и Русия се нареждат на назад във времето и тяхната игра на въздействие се разпростира в сянка. На пето място, сериозните стопански последствия от войната към този момент стартират да се усещат във всяка страна от района. Шесто, за първи път Иран е подложен на толкоз мощен израелски боен напън както във връзка с съюзните си страни, по този начин и във връзка с личния си режим.
Ето за какво залогът е исторически висок, а провокациите пред разрешаването на рецесията в Близкия изток са невиждано огромни.
*Боян Радойков е посланик, някогашен интернационален чиновник на Организация на обединените нации и лекар по политически науки в Сорбоната. Повече от 20 години живее и работи в Париж.
В продължение на епохи международната история е била определяна от Европа, а по-късно се е пишела в Европа. През ХХ век, с кървавата Първа международна война, по-късно с Втората международна война и най-после със Студената война, Европа непрекъснато стоеше в центъра на историята. Сега, за първи път, Близкият изток измества Европа и историята се написа другаде, без значение дали това се харесва на Европа, която е потънала в стопански компликации и политически недостатъци.
Западът очевидно е слисан
от бързината на стратегическите разтърсвания в Близкия изток. Налице е и известна злоба на Запад от метода, по който фигурите на шахматната дъска се разместват или отстраняват от изменящата се геополитическа действителност, и то само заради политическата воля и от време на време непропорционалните военни дейности на Израел. Не може да бъде иначе. Докато Израел води борба на седем фронта - в Газа, на Западния бряг, в Ливан, Сирия, Ирак, Йемен и Иран - Западна Европа се затруднява да стабилизира единствения фронт, който има с Русия в Украйна.
И сигурно този развой надалеч не е завършен. На 27 септември израелският министър-председател Бенямин Нетаняху разгласи от трибуната на Организация на обединените нации, че би трябвало да има „ промяна на режима “ в Иран, като по този метод приготви публичното мнение за продължение на военните интервенции, макар възходящия риск от очистване на всички заложници, държани от Хамас.
За пръв път иранският режим се намира в отбранителна позиция, системата му от съюзи е разтърсена, а доверието в него като районна мощ е подкопано от израелската атака. В този неподходящ подтекст Иран предприе рискованата стратегическа случка на директна борба с Израел, чийто излаз е непредвидим за режима.
Иранските религиозни водачи към този момент са изгубили доста със забележителното разтрошаване на „ Хизбула “. Ще бъдат ли задоволително безразсъдни, с цел да отмъстят още по-агресивно на Израел? Изглежда малко евентуално, тъй като благодарение на Съединените щати Израел може да се възползва от тази опция и да унищожи един път вечно нуклеарната стратегия на Иран. Историята се разпростира с нараснала периодичност, а европейците си остават елементарни наблюдаващи.
Многобройните
увъртания и противоположни завои,
изключително от страна на Франция, не способстваха за оформянето на европейското мнение. Изхождайки от мощно произраелска позиция, с изникналото от нищото предложение за интернационална коалиция против Хамас по модела на тази против Ислямска страна, което не беше признато позитивно даже в най-приближените до Париж арабски столици, президентът Макрон изцяло промени позицията си, като последователно втвърди тона си до степен да сложи под въпрос доставките на оръжие за Израел.
Основателно е да се запитаме за какво Европа към този момент не е в положение да въздейства върху огромните интернационалните каузи. Преди всичко това е проблем с водачеството. Европейският континент към този момент не излъчва способени, вдъхващи убеденост и решителни водачи. По същия метод, цялостното уеднаквяване на тактиката на Европа с тази на Съединените щати води до загуба на нейната политическа и геостратегическа самостоятелност в ущърб на главните ѝ ползи.
Разразяването на най-тежката фаза на напрежение в израелско-палестинския спор от десетилетия насам явно отбелязва повратна точка в ерозирането на ролята на Европа в света. Само допреди няколко месеца имиджът на Европа се показваше в това, че се сплотява в поддръжката си за Украйна против Русия. Политическото единение в интерес на Украйна бе поддържано макар някои компликации. Санкциите против Русия, приемането на милиони украински бежанци и непрекъснатото увеличение на военната и икономическата помощ бяха стълбовете на една обща и съгласувана европейска тактика.
Събитията след 7 октомври 2023 година
разобличиха брутално несъгласията в Европа
Това докара до притеснителна дисхармония: преустановяване, а по-късно възобновяване на помощта от Европейски Съюз за палестинците, двусмислени послания по отношение на израелската нужда да се пази в границите на интернационалното филантропично право и така нататък Първоначално 27-те страни членки упорстваха единомислещо за правото на Израел да се самозащити, само че напълно скоро породиха различия.
Например, през октомври 2023 година, консенсусът, направен усърдно в Брюксел, беше тотално унищожен по време на паралелните полемики в Общото заседание на Организация на обединените нации в Ню Йорк. Осем европейски страни членки утвърдиха резолюцията, призоваваща за „ неотложно филантропично помирение “ в линията Газа (Франция, Ирландия, Белгия, Люксембург, Испания, Словения, Португалия и Малта), четири гласоподаваха срещу (Австрия, Чешката република, Унгария и Хърватия), а болшинството от страните членки на Европейски Съюз (15 страни, в това число Германия и Полша) се въздържаха. По този метод Европа се вписа в обичайна си роля в Близкия изток: свири втора цигулка и оставя отговорността за намирането на решение на Съединените щати.
Шест основни детайла дефинират контурите на тази рецесия в подтекста на възходящото напрежение в Близкия изток. Първият е, че в търсенето на решение на рецесията Европа не съществува. Второ, Организация на обединените нации е изцяло маргинализирана и служи единствено при броенето на убитите и ранените. Трето, Израел и Съединените щати чакат резултатите от изборите на 5 ноември, с цел да вземат решение за идващите стъпки, само че е малко евентуално Нетаняху да желае да постави завършек на военните дейности преди, а и даже след тези избори. Четвърто, Китай и Русия се нареждат на назад във времето и тяхната игра на въздействие се разпростира в сянка. На пето място, сериозните стопански последствия от войната към този момент стартират да се усещат във всяка страна от района. Шесто, за първи път Иран е подложен на толкоз мощен израелски боен напън както във връзка с съюзните си страни, по този начин и във връзка с личния си режим.
Ето за какво залогът е исторически висок, а провокациите пред разрешаването на рецесията в Близкия изток са невиждано огромни.
*Боян Радойков е посланик, някогашен интернационален чиновник на Организация на обединените нации и лекар по политически науки в Сорбоната. Повече от 20 години живее и работи в Париж.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ