Боян Петров С тези спасителни акции, стотици и стотици хора,

Боян Петров

С тези избавителни акции, стотици и стотици хора, ще намират българина всеки ден, години напред.

Запознах се с Боян Петров в книжарница. Разглеждах някакво издание на National Geographic. По едно време усетих, че има някой зад мен, обърнах се и го видях.

Висок. Облегнат на парапета, с кръстосани ръце, хитро ухилен. Изобщо не ме отрази. Продължи да си стои, а очите му шареха по заглавията от най-високия рафт. След малко отново се обърнах и му споделих: „ Знам кой си! “ Той се усмихна. Широко. Обясних му, че работя в списание и че скоро ще го потърся за изявление. Казах му и че доста се удивлявам на достиженията му в алпинизма.

Излъгах го!

В оня миг за мен Боян Петров към момента беше повече пещерняк и зоолог, в сравнение с перспективен височинен планинар. Знаех, че изследва пещерната фауна, както и тази на катерачните региони, само че този му теоретичен интерес не ми се струваше благонадежден за триумфи на огромна височина. Сам Боян беше споделил, че фауната свършва на към 6200 метра надморска височина. Какво тогава би търсил един подобен откривател на осемхилядници?

Тогава към момента не знаех в какво се готви да се трансформира Боян – в влиятелен академик с проучвания на терен по целия вертикал – от дъното на пещерите до последната снежинка на хималайските върхове. При това с принос в трите области – зоологията, спелеологията и алпинизма. Въпреки това го следих. Истината е, че през март 2010 година, когато се срещнах с него, Боян към този момент имаше един изкачен колос – Гашербрум I.

Стигна до върха на първия си осемхилядник дружно с Дойчин Боянов, Николай Петков и Николай Вълков. За тази експедиция, те четиримата, бяха образували, както го нарекох тогава: „ най-хубавия български височинен тим “. Преди това Боян беше опитал да изкачи Броуд Пик, като беше стигнал височина над 7 000 метра, както и К2, където, дружно с Дойчин Боянов, беше достигнал до към 400 метра под върха! Тогава никой не знаеше, че тъкмо с тези експедиции Боян е създавал едно от неписаните правила за изкачването на някои от своите върхове – да ги доближава от втори опит. Този факт в този момент даде съображение на мнозина напълно резонно да настояват, че Боян надали е поел непремерен риск по пътя към Шиша Пангма.

Така и не потърсих Боян за изявление. Но последователно започнах да му се удивлявам в действителност! За едно фактически малко време, той сподели, че съдържа голям капацитет за високата планина. Боян стана пълноправна част от новото потомство български алпинисти, които реализираха своите триумфи по безусловно друг път – без треньори, комисии, многолюдни национални експедиции и водачите им. Боян, дружно с Дойчин Боянов – и двамата са княжевци – брандираха преустройството на родния алпинизъм със слогана " Княжевски метод към планините ". Обясняваха го по този начин: за върховете би трябвало да се подготвяш с върхове. Бяха отстранили тренировките под покрив и тичаха до Копитото съвсем всеки ден.

Така, хем методично, хем някак незабелязано за нас, Боян стартира да изкачва осемхилядници и да прави върхове. Стана първият българин, изкачил Гашербрум 1, Канчендзьонга, К2 и Манаслу. През 2014-а, когато доближи Канчендзьонга, Броуд Пик и К2, Боян беше тридесет и петият човек в света, изкачил три осемхилядника за по-малко от 100 дни и първият в света, изкачил два колоса – Броуд Пик и К2 – за 8 дни! Радарите на непознатите уеб сайтове за алпинизъм го бяха уловили от дълго време и следяха достиженията му. Но ние си дадохме сметка какъв брой надалеч се беше разпрострял престижът на Боян, чак откакто пристигнаха новините от Шиша Пангма. Боян не просто застана в съсловието на българския алпинизъм. Започна да му пробива пъртина. Нито един път не компрометира средите, нито с присъединяване си в експедиции, нито с думи или дейности в ниското. Нещо повече – трансформира се в значима социална фигура.

Алпинизмът в никакъв случай не е бил всеобщо занятие. Освен това той няма аудитория. Поради тази причина от алпинизъм схващат единствено алпинистите. И даже не всички от тях. Затова и няма да хейтя злобарите. Колкото и някои медии да се опитваха да ги усилят – опитите за спекулации с държанието на Боян Петров бяха слаби. Причина за това беше самият той.

Боян беше развил доста значимия инстинкт за самозапазване измежду обществото чрез голяма база данни за своите изкачвания, на която той даде гласност по всички вероятни способи. Само за няколко години направи стотици презентации и даде хиляди изявленията, като по този метод съумя да трансформира всяко свое нанагорнище от нещо за себе си в нещо за другите.

Снима самичък всяка своя експедиция, а записите му след това се превръщаха в скъпи кино свидетелства. Издаде книга. Макар и написана като справочник за високата планина – със сведения, споделен опит и препоръки, " Първите седем " може да се чете като приложна книга, като помощ за самопомощ във всяка област на живота. Боян има персонален уебсайт, а страницата му в Уикипедия е толкоз подробна и прецизна, че в този момент всички публицисти, които въобще не са го следили през годините, имаха опция да черпят безусловно точна информация за достиженията му и да я сервират съответно на необятната публика. Всичко това е част и от новата еднаквост на алпинизма, за която приказвам. И е в негова услуга. А това се реализира с отговорност и работа, които заслужават почитание.

Последно Боян бил забелязан на 3 май. Движил се е нагоре към, лагер 3 на Шиша Пангма, най-ниския измежду осемхилядниците, именуван Джуджето…

След информацията за изгубването му, голямата фигура на Боян Петров се появи пред нас с нови, непознати контури. Всички видяха най-малко двама от хората от екипа му – Деян Петков и Кирил Петков – координаторите на рядка по мащаби, дълготрайност и мотивация избавителна акция в историята на хималаизма.

Събитията направиха по този начин, че да забележим и най-съкровените кътчета от биографията на един планинар. Бяхме привикнали с Ради, момичето с дълга коса, което прегръщаше Боян на летището след всеки изкачен осемхилядник. Сега всички се запознахме с нея в действителност. За пръв път виждам човек, който в толкоз сложен миг е концентриран върху Надеждата. Не упован. И не подпрян на нея. Съсредоточен.

В последните дни, и аз, като всички, " облитам " всевъзможни архиви. Изваждам мейли, известия и фотоси и ги архивирам още веднъж. Мисля за Боян. Често съм в обществените мрежи, тъй като те се трансфораха в храм, в който молитвените барабани се въртяха непрекъснато, а хората изписваха стотици постове, цялостни с религия. Спасителната акция ден след ден, вместо мъката, удължаваше вярата. Сред българите настъпи толкоз нечуван превъзходен ентусиазъм, че в този момент мнозина чакат Боян да се върне. Аз съм от тях.

За да поддържа всички, които мислят за Боян, ще споделя едни думи на Йордан Радичков. Пазя ги толкоз от дълго време, че даже не помня дали съм ги чула, или съм ги прочела. Но те обикалят софийските ми адреси, изписани прилежно в един опърпан бележник. Подслонявали са ме нееднократно. Служат ми и в този миг, тъй като са написани като че ли тъкмо за сегашната блъсканица. Ето ги:

" Тези хора, катерачите на Хималаите, самотните мореплаватели в международния океан, летателите в галактическото пространство, оправдават нас – сачманлъка. Някой различен вместо нас е паднал по стръмнините, някой различен вместо нас е преплавал океана. Някой различен, вместо нас е изгубил, с цел да спечелим ние още малко човешко достолепие и горделивост ". Йордан Радичков.

…
Е, Бояне! Сега всички знаят кой си. И не могат да кажат, че те няма. Защото те има.
Джудже не може да спъне исполин. Може да му мине път. Но не и да го погуби.

*Текстът е оповестен в портал " Култура "