Никола Вапцаров - невъзможният разстрел
Боян БОЙЧЕВ
Поредната годишнина от гибелта на Вапцаров. Времето е непреклонно и не стопира своя ход.
Къде е Вапцаровата религия през днешния ден? Има ли я? Къде са неговите идеали? Къде са фантазиите, в които " няма цензура ", които " греят с синкава бистрота "?
И колцина през днешния ден, когато посегнат на вярата (на онази, Вапцаровата, Ботевата, Гео Милевата...), са подготвени да се борят за нея като " ранена в сърцето пантера "?
Прекалено материални станахме, меркантилни. И смирени... Превърнахме парите в съществена " полезност ", а егоизмът и снобарщината - в " верен " модел на държание. Бездушни към страдащите, към бедните, към изнемогващите...
Бутафорното време, в което през днешния ден живеем, крие зад лъскавата станиолена обвивка цялата си грозотия. Време, което " разровиш ли го - ще мирише/ и ще горчи като отрова ".
Време на голямо обществено разделяне и несправедливост. Несправедливо... И опростачено... " Народът - елементарен,/ живота - тежък, отегчителен./ Живот без маска и без грим -/ озъбено, свирепо куче. "
И през днешния ден, слезли от екрана и от страниците на жълтата преса, шестват актуалните разновидности на Джон и Грета от " Кино " като модели на подражателство - олигархът и мутрата с ръце " чиличени " и силиконката " като жребица от развъдник "? А за огромна част от българския народ остава " сивия живот,/ битка за хлеб,/ фантазии неразбираеми ".
Тогава не е ли време да извикаме Вапцаровото " Стига! " И да се опитаме да променим живота си, да го създадем подобен, какъвто са го виждали тези мечтатели, които са пренебрегнали персоналното за сметка на общото. Които са жертвали себе си за свободата и вярата в утрешния по-справедлив ден.
Никола и Бойка Вапцарови
Преди години, на изпит в университета, ми се падна да приказвам за предсмъртните стихотворения на Вапцаров. В главата ми изникна целият изчерпателен разбор, изникнаха методите, по които да ги предам на учениците в учебно заведение... И тъкмо когато бях подготвен да нахвърлям всичко това на белия лист, разбрах, че е излишно. Защото предсмъртните стихотворения на Вапцаров не е належащо да се проучват. Те просто се цитират и всеки за себе си би трябвало да ги разбере. Ако може, в случай че има разум и сетива за това. В тях е събран целият Вапцаров. И неговата безкористна религия в бъдещето, живота и хората, и неговата всеотдайна, лишена от нарцисизъм, обич към обичаната. Написани в момент на висшо тестване, е кощунствено да бъдат разчепквани. Те би трябвало просто да се усетят със сърцето. Така и споделих тогава на изпитващия ме учител...
Тогава? Къде е Вапцаров през днешния ден? До нас, с нас. Големите поети не престават да живеят след разстрелите - на бойците в Гарнизонното стрелбище, на хулителите, на отрицателите, на предателите... Защото в поезията им звучи истината за живота. В случая с Вапцаров разстрелът е неосъществим. Можеш ли да разстреляш религия, която е " бронирана/ крепко в гърдите/ и бронебойни патрони/ за нея/ няма открити "? И за която времето няма значение. Вяра, обвързвана с безконечната човешка битка за независимост, тъждество и приятелство.
Никола Вапцаров е измежду нас. И въпрос на избор е дали ще крачиш с него по трънливия, само че заслужен път, или не... Но преди да избереш, прочети още един път предсмъртните му стихотворения и се пробвай да ги усетиш.
***
Ръкопис на първото четиристишие на " Борбата е безмилостно жестока "
Борбата е безмилостно жестока.
Борбата както споделят, е епична.
Аз паднах. Друг ще ме смени и...
толкова.
Какво тук значи някаква си персона?!
Разстрел, и след разстрела - червеи.
Това е толкова просто и разумно.
Но в бурята ще бъдем отново със тебе,
народе мой, тъй като те обичахме!
14 ч. - 23.07.1942 година
Прощално
На жена ми
Ръкопис на " Прощално "
Понякога ще пристигам във съня ти
като неочакван и неискан гостенин.
Не ме оставяй ти извън на пътя -
вратите не залоствай.
Ще влезна безшумно. Кротко ще приседна,
ще вперя взор в мрака да те видя.
Когато се наситя да те виждам -
ще те целуна и ще си отида.
.
Последвайте или харесайте вестник " ДУМА " във ФЕЙСБУК --> <--
Поредната годишнина от гибелта на Вапцаров. Времето е непреклонно и не стопира своя ход.
Къде е Вапцаровата религия през днешния ден? Има ли я? Къде са неговите идеали? Къде са фантазиите, в които " няма цензура ", които " греят с синкава бистрота "?
И колцина през днешния ден, когато посегнат на вярата (на онази, Вапцаровата, Ботевата, Гео Милевата...), са подготвени да се борят за нея като " ранена в сърцето пантера "?
Прекалено материални станахме, меркантилни. И смирени... Превърнахме парите в съществена " полезност ", а егоизмът и снобарщината - в " верен " модел на държание. Бездушни към страдащите, към бедните, към изнемогващите...
Бутафорното време, в което през днешния ден живеем, крие зад лъскавата станиолена обвивка цялата си грозотия. Време, което " разровиш ли го - ще мирише/ и ще горчи като отрова ".
Време на голямо обществено разделяне и несправедливост. Несправедливо... И опростачено... " Народът - елементарен,/ живота - тежък, отегчителен./ Живот без маска и без грим -/ озъбено, свирепо куче. "
И през днешния ден, слезли от екрана и от страниците на жълтата преса, шестват актуалните разновидности на Джон и Грета от " Кино " като модели на подражателство - олигархът и мутрата с ръце " чиличени " и силиконката " като жребица от развъдник "? А за огромна част от българския народ остава " сивия живот,/ битка за хлеб,/ фантазии неразбираеми ".
Тогава не е ли време да извикаме Вапцаровото " Стига! " И да се опитаме да променим живота си, да го създадем подобен, какъвто са го виждали тези мечтатели, които са пренебрегнали персоналното за сметка на общото. Които са жертвали себе си за свободата и вярата в утрешния по-справедлив ден.
Никола и Бойка Вапцарови
Преди години, на изпит в университета, ми се падна да приказвам за предсмъртните стихотворения на Вапцаров. В главата ми изникна целият изчерпателен разбор, изникнаха методите, по които да ги предам на учениците в учебно заведение... И тъкмо когато бях подготвен да нахвърлям всичко това на белия лист, разбрах, че е излишно. Защото предсмъртните стихотворения на Вапцаров не е належащо да се проучват. Те просто се цитират и всеки за себе си би трябвало да ги разбере. Ако може, в случай че има разум и сетива за това. В тях е събран целият Вапцаров. И неговата безкористна религия в бъдещето, живота и хората, и неговата всеотдайна, лишена от нарцисизъм, обич към обичаната. Написани в момент на висшо тестване, е кощунствено да бъдат разчепквани. Те би трябвало просто да се усетят със сърцето. Така и споделих тогава на изпитващия ме учител...
Тогава? Къде е Вапцаров през днешния ден? До нас, с нас. Големите поети не престават да живеят след разстрелите - на бойците в Гарнизонното стрелбище, на хулителите, на отрицателите, на предателите... Защото в поезията им звучи истината за живота. В случая с Вапцаров разстрелът е неосъществим. Можеш ли да разстреляш религия, която е " бронирана/ крепко в гърдите/ и бронебойни патрони/ за нея/ няма открити "? И за която времето няма значение. Вяра, обвързвана с безконечната човешка битка за независимост, тъждество и приятелство.
Никола Вапцаров е измежду нас. И въпрос на избор е дали ще крачиш с него по трънливия, само че заслужен път, или не... Но преди да избереш, прочети още един път предсмъртните му стихотворения и се пробвай да ги усетиш.
***
Ръкопис на първото четиристишие на " Борбата е безмилостно жестока "
Борбата е безмилостно жестока.
Борбата както споделят, е епична.
Аз паднах. Друг ще ме смени и...
толкова.
Какво тук значи някаква си персона?!
Разстрел, и след разстрела - червеи.
Това е толкова просто и разумно.
Но в бурята ще бъдем отново със тебе,
народе мой, тъй като те обичахме!
14 ч. - 23.07.1942 година
Прощално
На жена ми
Ръкопис на " Прощално "
Понякога ще пристигам във съня ти
като неочакван и неискан гостенин.
Не ме оставяй ти извън на пътя -
вратите не залоствай.
Ще влезна безшумно. Кротко ще приседна,
ще вперя взор в мрака да те видя.
Когато се наситя да те виждам -
ще те целуна и ще си отида.
.
Последвайте или харесайте вестник " ДУМА " във ФЕЙСБУК --> <--
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ