Боян БОЙЧЕВМъждука ли още свещта на Паисий? Скрибуца ли перото

Боян БОЙЧЕВ
Мъждука ли още свещта на Паисий? Скрибуца ли перото по хартията? Преписва ли се, предава ли се от ръка на ръка и нататък българската памет? 
Всяка година означаваме Деня на националните будители. На тези, които със мъжество, пот и кръв са се борили за българщината. И са гнили по турските зандани, били са измъчвани, убивани. Отказали се от персоналното в името на общото, на бъдещето, на пробудата. Отделяли от залъка си, с цел да се строят учебни заведения, читалища, да се поддържат църквите. Безкористно. И единственото, за което са съжалявали, е, че не са могли да създадат повече. 
Отбелязваме Деня на националните будители, само че замисляме ли се над тяхното дело? Ценим ли го? Осъзнаваме ли шанса, който са ни дали? И какво направихме децата ни да го осъзнаят? Или за тях това е просто почивен ден... от учебно заведение. Ден, когато могат да се разходят по комерсиалните центрове, да изгледат някой англоезичен филм и да споделят страстите от преди малко отминалия Хелоуин.
Да, децата ни честват Хелоуин... Чуждоезиков празник, нямащ нищо общо с българското. Бизнес за милиарди долари от търговия с ужасии. Колко надалеч е това от светлината на будителите!
Колко надалеч са тиквените фенери и светещите скелети от онази свещ на Паисий, който се възмущава: " Но някои не обичат да знаят за своя български жанр, а се обръщат към непозната просвета и непознат език... "
Виждам ироничните погледи на учениците, до момента в който танцуват с пръсти по екраните на телефоните си. И колкото по-големи стават децата, толкоз по-иронични са погледите им.
През последните години образованието престана да бъде полезност. Да изкараш тапия, тъй като по този начин би трябвало, а не поради знанията, които ще получиш. Превръщането на нацията ни в обслужващ личен състав за богатите мълчешком отхвърля образованието. Прост народ по-лесно се ръководи. И още по-лесно се затрива...
Докато безсънен народ не е комфортен...
Денят на националните будители поражда в сложните години след Първата международна война, когато измежду обществото царува духовна съсипия. Тогава погледът се насочва към образеца на нашите възрожденци. Сред претекстовете за основаване на подобен празник е и мисълта за младежите и бъдещето: " Последната (младежта - б.р.) се увлече по всекидневното, забавителното и лекото в живота; дързост, равнодушие и лековерие обладаха душите им и малко по малко тя се отдалечи от скъпото и значителното в живота и предишното. "
Нима през днешния ден не е същото?! Днес, когато учителят, поетът, писателят, публицистът не са моделът за подражателство, а плеймейтката, чалгаджийката, мутрата, предприемачът. Днес, когато се цени материалното, а не духовното. Когато парите са превърнати в съществена " полезност ", а " безкористно " е архаична дума. 
И въпреки всичко... Нима на първопроходниците на нашето Възраждане им е било по-лесно?! 
Българският народ е единственият, който има празник, отдаден на своите будители. Това ни дава вяра, че и този интервал, като всичко материално, ще е временен. Вечен може да бъде единствено духът.
И до момента в който още мъждука измежду нас Паисиевската свещ, до момента в който скрибуца по листа перото, до момента в който преписваме и предаваме нататък българската памет, до момента в който звучи " Стани, стани, левент балкански ", ще ни има.>  >