Величие и трагизъм
Боян БОЙЧЕВ
" Септември! Септември!
О месец на кръв!
на напредък
и разгром! "
Заради поемата " Септември " и гражданската си позиция против чудовищните репресии след Септемврийското антифашистко въстание Гео Милев " изчезва безследно " - удушен е с тел в Дирекцията на полицията. Както и десетки други като него, жертви на " белия гнет ", като Йосиф Хербст, Христо Ясенов, Георги Шейтанов... България е страната на убитите поети, на погубените създатели. И на безсмъртните...
Защото макар репресиите хората на духа продължиха да водят война с перо в ръка. Родиха се " Хоро " на Антон Страшимиров, " Жертвени клади " на Асен Разцветников, " Пролетен вятър " на Никола Фурнаджиев...
Въстанието събира в себе си и великолепие, и трагизъм.
Трагизъм поради избитите с нечувана свирепост въстаници и техни близки, поради зверските репресии против комунистите и земеделците.
" Клаха народа си, както и турчин не го е клал ", ще възкликне Антон Страшимиров. Верните на държавното управление войски, шпицкомандите и чети на Вътрешна македонска революционна организация правят всеобщи изстъпления против мирното население. Войнишките щикове бранят не родината, а властимащите от личния народ.
Има зверства, прояви на човешка свирепост, които не могат и не би трябвало да бъдат забравяни. За да не се повтарят...
Само преди дни, на 9 септември, станахме очевидци на прояви на последна ненавист. Кандидат за народен представител от Българска социалистическа партия беше пребит. Мои познати, минаващи същия ден край Паметника на Съветската войска, също за малко не пострадаха. " Бием комунисти! ", подвиквали от нападателната навалица, обсадила паметника, а от полицията просто посъветвали да се разхождат на друго място.
А величието... Величието е в порива, в устрема към по-добър и обективен живот. В момента, когато гладният, босият, страдащият отхвърля страха, робското мислене " и писа със своите кърви: СВОБОДЕН! ". Гео Милев видя и възпя нещо, което през днешния ден се пробват да отрекат: той възвелича народа в неговия порив.
Но през днешния ден Септемврийското антифашистко въстание е отричано като такова. Било бурен протест, а за фашизъм в България изобщо не можело да се приказва. Само че във фашизма основното са радикалният шовинизъм, тоталитаризмът, терорът и насилието. Нима всичко това го няма в държавното управление, пристигнало на власт след кървавия Деветоюнски прелом? Нима не е фашистки признатият през 1924 година Закон за отбрана на страната? И не е ли фашизъм избиването на леви депутати, интелектуалци, общественици?
Днес капитализмът сполучливо употребява цялостен набор от принадлежности: операции посредством медии и обществени мрежи, боязън и даже прям гнет. Но най-страшното е убийството на идеали, подмяната на ценностната система, което води до нарцисизъм и равнодушие. Днешните млади съвсем нищо не знаят за Септемврийското въстание, не се интересуват от него, а и няма от кое място да научат, тъй като в учебниците то даже не се загатва... Засега е оставена единствено безсмъртната поема " Септември "...
" Ние не можем да останем глухи фенове пред националната покруса. Ние ще останем там, дето е Народът: при Народа, измежду Народа ", споделя Гео Милев... style= " margin: 1rem; background-image: initial; background-position: initial; background-size: initial; background-repeat: initial; background-attachment: initial; background-origin: initial; background-clip: initial; " >
style= " margin: 1rem; background-image: initial; background-position: initial; background-size: initial; background-repeat: initial; background-attachment: initial; background-origin: initial; background-clip: initial; " >
class= " MsoNormal " >
class= " MsoNormal " >
>
" Септември! Септември!
О месец на кръв!
на напредък
и разгром! "
Заради поемата " Септември " и гражданската си позиция против чудовищните репресии след Септемврийското антифашистко въстание Гео Милев " изчезва безследно " - удушен е с тел в Дирекцията на полицията. Както и десетки други като него, жертви на " белия гнет ", като Йосиф Хербст, Христо Ясенов, Георги Шейтанов... България е страната на убитите поети, на погубените създатели. И на безсмъртните...
Защото макар репресиите хората на духа продължиха да водят война с перо в ръка. Родиха се " Хоро " на Антон Страшимиров, " Жертвени клади " на Асен Разцветников, " Пролетен вятър " на Никола Фурнаджиев...
Въстанието събира в себе си и великолепие, и трагизъм.
Трагизъм поради избитите с нечувана свирепост въстаници и техни близки, поради зверските репресии против комунистите и земеделците.
" Клаха народа си, както и турчин не го е клал ", ще възкликне Антон Страшимиров. Верните на държавното управление войски, шпицкомандите и чети на Вътрешна македонска революционна организация правят всеобщи изстъпления против мирното население. Войнишките щикове бранят не родината, а властимащите от личния народ.
Има зверства, прояви на човешка свирепост, които не могат и не би трябвало да бъдат забравяни. За да не се повтарят...
Само преди дни, на 9 септември, станахме очевидци на прояви на последна ненавист. Кандидат за народен представител от Българска социалистическа партия беше пребит. Мои познати, минаващи същия ден край Паметника на Съветската войска, също за малко не пострадаха. " Бием комунисти! ", подвиквали от нападателната навалица, обсадила паметника, а от полицията просто посъветвали да се разхождат на друго място.
А величието... Величието е в порива, в устрема към по-добър и обективен живот. В момента, когато гладният, босият, страдащият отхвърля страха, робското мислене " и писа със своите кърви: СВОБОДЕН! ". Гео Милев видя и възпя нещо, което през днешния ден се пробват да отрекат: той възвелича народа в неговия порив.
Но през днешния ден Септемврийското антифашистко въстание е отричано като такова. Било бурен протест, а за фашизъм в България изобщо не можело да се приказва. Само че във фашизма основното са радикалният шовинизъм, тоталитаризмът, терорът и насилието. Нима всичко това го няма в държавното управление, пристигнало на власт след кървавия Деветоюнски прелом? Нима не е фашистки признатият през 1924 година Закон за отбрана на страната? И не е ли фашизъм избиването на леви депутати, интелектуалци, общественици?
Днес капитализмът сполучливо употребява цялостен набор от принадлежности: операции посредством медии и обществени мрежи, боязън и даже прям гнет. Но най-страшното е убийството на идеали, подмяната на ценностната система, което води до нарцисизъм и равнодушие. Днешните млади съвсем нищо не знаят за Септемврийското въстание, не се интересуват от него, а и няма от кое място да научат, тъй като в учебниците то даже не се загатва... Засега е оставена единствено безсмъртната поема " Септември "...
" Ние не можем да останем глухи фенове пред националната покруса. Ние ще останем там, дето е Народът: при Народа, измежду Народа ", споделя Гео Милев... style= " margin: 1rem; background-image: initial; background-position: initial; background-size: initial; background-repeat: initial; background-attachment: initial; background-origin: initial; background-clip: initial; " >
style= " margin: 1rem; background-image: initial; background-position: initial; background-size: initial; background-repeat: initial; background-attachment: initial; background-origin: initial; background-clip: initial; " >
class= " MsoNormal " >
class= " MsoNormal " >
>
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ