Боян Бойчев Макар и нова за управителя на НЗОК проф.

Боян Бойчев

Макар и нова за шефа на НЗОК проф. Камен Плочев, тематиката за допустимо източване на касата от български лекари в непознати клиники не е непозната за представители на Надзорния съвет на институцията. Проблемът е повдиган за последно на 13 септември предходната година – първото съвещание след избирането на Плочев за началник на касата. След съвещанието Кирил Ананиев, който тогава оглавява надзора на НЗОК, оповестява пред медии, че сътрудниците й в Германия са изразили подготвеност за инспекции на възможни схеми за източване на българската здравна каса, при които се облагодетелстват български лекари, работещи в немски клиники.

Управителят на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) призна в понеделник, че схванал за казуса едвам предния ден от премиера Бойко Борисов. Станало ясно, че казусът не е НЗОК да се издължи на непознатите здравни каси, поради което Плочев изиска актуализация на бюджета в прорез с разпоредбите и си навлече гнева на здравния министър, а в това да спре приключването на средства.

Mediapool се обърна с въпроси по тази тематика към Боян Бойчев, представител на Асоциацията на индустриалния капитал (АИКБ) в Надзорния съвет на НЗОК, който е взел участие и в диалози с немските каси по отношение на задълженията.

Трябва да има по-голям надзор, бистрота и опция за съкращаване на разноските на Националната здравноосигурителна каса за лекуване на български жители в други Европейски страни посредством интензивно ръководство на този развой, разяснява пред Mediapool Боян Бойчев във връзка абсурда с дължимите 270 млн. лв. към здравните каси на други европейски страни.

По-голям надзор, бистрота и опция за съкращаване на задълженията

" За мен това са отговорности, които би трябвало да бъдат платени (срокът е 18 месеца от пораждане на задължението), само че има благоприятни условия тези отговорности да бъдат ръководени интензивно. Т.е. да има по-голям надзор, бистрота и опция за съкращаване на тези суми. Под бистрота разбирам това, че НЗОК би трябвало да е наясно какви са съответните процедури, които са били изпълнени от непознати лечебни заведения, имало ли е такава нужда, защото правото за лекуване в други европейски страни е за незабавна помощ или планово с формуляр S2, който се подписва от българската страна след изследване на опциите за лекуване у нас и в чужбина. Т.е. това са дължими суми, само че целият развой, би трябвало да бъде ръководен интензивно ", разяснява представителят на АИКБ.

" Размерът на сумите, несъмнено, е проблем, само че не е въпросът единствено в това ние да получаваме сметката и да споделяме: Ще платим, единствено че не през днешния ден, а на следващия ден. Трябва този развой да се следи и ръководи “, счита Бойчев.

Мерките би трябвало да бъдат препоръчани от НЗОК и Министерство на здравеопазването

По думите му обаче няма никакъв прогрес във връзка с предприемането на съответни ограничения: " Те би трябвало да дойдат както от оперативното ръководство на НЗОК, по този начин и от Министерството на здравеопазването, защото те следят и ръководят процеса по издаването на формулярите за планово лекуване през Фонда за лекуване на деца и Комисията за лекуване в чужбина ".

" Ясно е, че лекуването на един болен в България е стопански доста по-изгодно в сравнение с лекуването в чужбина и би трябвало да се избира от позиция на финансовия запас, с който касата разполага ", уточни той.

Не са постъпвали сигнали за източване на НЗОК от лекари в чужбина

Попитан има ли съответни сигнали за източването на НЗОК от лекари в чужбина, Бойчев отговори, че няма, само че не изключи опцията това да се случва.

Той разкритикува и процеса по издаването на формулярите за планово лекуване: " НЗОК няма информация по какъв начин се реализира издаването на формулярите за планово лекуване, ние плащаме, само че нямаме надзор, което за мен е скъсана верига ".

" По отношение на незабавната помощ не е невероятно недобросъвестни лекари в чужбина изборно да притеглят български пациенти и да ги лекуват макар неспешната потребност ", разяснява Бойчев.

Той изрази запаси по отношение на размера на дължимите суми към немската страна.

Дължимото на Германия не дава отговор на броя на българите там

" Чисто статистически сумата, която се дължи на немската страна, не кореспондира на броя българи, които живеят и посещават Германия ", счита той.

" Броят на туристите и на хората, които живеят и имат право на здравна помощ в Германия и в Испания, е почти еднакъв, само че дължимите суми за двете страни са напълно разнообразни. Това значи, че доста по-голям брой хора са употребили медицински услуги в Германия, в сравнение с в Испания, което не би следвало чисто статистически да е по този начин ".

" Ако имаме 100 индивида в Германия и 100 индивида в Испания, статистически петима от тях ще употребяват незабавна помощ и надлежно сумите за тези петима би следвало да са почти едни и същи. Но разликата в дължимите суми е доста по-голяма, което значи, че в Германия са се лекували доста повече хора, в сравнение с в Испания. Вярно, че тази сума покрива както незабавната помощ, по този начин и формулярите S2, само че все пак разликите са обилни, в пъти ", акцентира Боян Бойчев.

Към 31 януари отговорностите към Германия възлизат на 128.1 млн. лв., а към Испания на едвам 23.1 млн. лв.. Като цяло дългът към немската страна е съвсем половината от общия дълг на НЗОК от 270 млн. лв., като отговорностите към останалите страни са доста по-малки.

" Въпрос за 100 и няколко милиона лв. "

Попитан за какво доста повече хора се лекуват в Германия в сравнение с в Испания, той отговори, че " това е въпрос за 100 и няколко милиона лв. ".

" Управлението на НЗОК би трябвало по някакъв метод да стигне до отговор за какво е по този начин и да предложи съответни ограничения, с които злоупотребите, в случай че има такива, да бъдат лимитирани ".

От стенограмата от съвещанието на 13 септември предходната година е видно, че съгласно данните на немската страна за разноските, има забележителен брой български пенсионери, които се лекуват в Германия и огромна част от тях са в финален етап на заболяването.

" Това демонстрира, че у нас липсват вложения в тази активност – палиативните грижи, тъй като от позиция на бюджета би било доста по-ефективно това лекуване да се организира тук, а не в Германия. Така че в случай че сходни услуги се оферират в България, те могат да бъдат осъществявани тук ", разяснява Бойчев.

Не е ясно кое е наложило незабавно поисканата от Плочев актуализация

Относно абсурда сред Плочев и Ананиев Бойчев напомни, че бюджетът на НЗОК се внася от шефа на касата в Надзорния съвет на НЗОК, по-късно отива при министъра на опазването на здравето, който го внася в Министерския съвет и оттова в Народното събрание, тъй че няма пояснение за какво още на равнище бюджетна процедура тези дължими суми не са били включени в общия бюджет.

Бойчев съобщи, че на последните съвещания на Надзорния съвет на НЗОК казусът с задълженията към непознатите каси не е бил обсъждан и няма ново развиване, което да е наложило незабавни дейности.

Относно желаната от Плочев актуализация той разяснява: " Правилното е този въпрос да бъде подложен на разискване в границите на Надзорния съвет и надлежно сътрудниците и аз или да подкрепим едно сходно искане, или да не се съгласим с него ".