На тази дата: Роден Златю Бояджиев
Бояджиев е роден на 22 октомври 1903 година в Брезово. Считан за един от най-самобитните български български художници, прочут със своите портрети и пейзажи.
“Едно гигантско за нашите мащаби творчество, споило в себе си и брьогеловското просветление, и галактическото подстрекателство на Ван Гог, с овчата миризма на брезовските баири, извезано върху шаяка на каракачанските кервани и нестинарските хора, многовековния опит на европейското изобразително изкуство с родната традиция.
Това стори Златю Бояджиев за този пусти български народ, дето все се приобщава при някоя цивилизация и все държи за своето.
”
(Иван Киров за Златю Бояджиев)
Златю Бояджиев е роден на 22 октомври 1903 година в Брезово. Завършва живопис в Художествената академия в София при проф. Цено Тодоров (1932 г.) с Васил Бараков, към които се причислява Давид Перец и образуват именитата група Бараците.
Неговото творчество обгръща два съществени интервала, разграничени от 1951 година, когато получава тежък инсулт и се сковава дясната му половина. След няколко години стартира да рисува с лявата ръка[1]. Първият интервал се отличава с неокласически фасон при композирането на подиуми със сюжети от селския обичай. При втория интервал стилът на художника се трансформира радикално по посока на гротесковата изразност, включването на десетки фигури в композициите и експресивна цветност
“Едно гигантско за нашите мащаби творчество, споило в себе си и брьогеловското просветление, и галактическото подстрекателство на Ван Гог, с овчата миризма на брезовските баири, извезано върху шаяка на каракачанските кервани и нестинарските хора, многовековния опит на европейското изобразително изкуство с родната традиция.
Това стори Златю Бояджиев за този пусти български народ, дето все се приобщава при някоя цивилизация и все държи за своето.
”
(Иван Киров за Златю Бояджиев)
Златю Бояджиев е роден на 22 октомври 1903 година в Брезово. Завършва живопис в Художествената академия в София при проф. Цено Тодоров (1932 г.) с Васил Бараков, към които се причислява Давид Перец и образуват именитата група Бараците.
Неговото творчество обгръща два съществени интервала, разграничени от 1951 година, когато получава тежък инсулт и се сковава дясната му половина. След няколко години стартира да рисува с лявата ръка[1]. Първият интервал се отличава с неокласически фасон при композирането на подиуми със сюжети от селския обичай. При втория интервал стилът на художника се трансформира радикално по посока на гротесковата изразност, включването на десетки фигури в композициите и експресивна цветност
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ