Боядисването на великденски яйца е част от традицията на празника.

Боядисването на великденски яйца е част от традицията на празника. Но в някои елементи на България те са изкуство - не просто боядисани, а изписани с восък. Тази многовековна традиция се пази в Чепинския край.

Дървена пръчка, железен накрайник и малко восък - по този начин стартира процесът по писане на яйцата. Пчелният восък се нагрява и върху повърхността стартира да се рисува с доста самообладание.

„ Яйцето би трябвало да се раздели на две, на четири, на осем и по-късно започваме да изписваме фигурите ", споделя майсторката Елена.

Всичко стартира с ред и точност. След разделянето идват фигурите - точки и линии, които се трансформират в комплицирани орнаменти. „ Стараем се да вършим прави линии, тънки, да бъде като дантела ", добавя тя.

Тази точност не идва елементарно. Тя се учи с години и се предава от майсторите на младите. „ По-старите майстори преподаваме на по-младите. Някой би трябвало да наследи тази традиция ", споделят занаятчиите.

А за някои срещата с изкуството е напълно нова. „ За пръв път пристигнах тук да пиша, като мама ме заведе. Даже не знаех, че има такава традиция в града ", споделя малко момиче. И майсторите в миналото са били възпитаници. Традицията постоянно се предава в фамилията.

„ Като остарял каменски жанр, моята баба е писала яйца, и мъже пишат яйца. И по този начин през потомство съм наследила заложба да изписвам великденските яйца ", споделя една от дамите.

Както в множеството изкуства, и тук няма връщане обратно. „ Където е минало восък, няма да може да се оправи, само че дефектът става резултат ", споделят майсторите.

След завършването на писането, яйцата се потапят обичайно в алена багра - цвят на живот, вярата и възкресението. „ На времето са ги правили по тази технология, варяли са ги в памучна алена багра, с цел да се получи този кондензиран бордо цвят, от който изпъква шарката ", изясняват те.

И чак тогава се разкрива същинската картина - скрита до последно под восъка.

„ То е свещено нещо да изписваш едно великденско яйце с химикалка и восък. Това ги прави скъпи яйцата ", споделят майсторите. Тази традиция не е единствено локална - намира се в цяла Европа. Но у нас носи своята специфичност.

„ Във Велинград, Ракитово, Костенец, Ихтиман, Метрополея, а в последните години и в Елешница и Добринище, е публикувана техника с химикалка и восък, с която се изписват прелестни орнаменти. В предишното това е било свещено деяние ", изяснява Георги.

Всеки знак носи обръщение.

„ Това, което се рисува, е обвързвано с вярванията на хората. Един от най-разпространените орнаменти е кръстът. Има и други - като „ звездата ", публикувана и в Румъния и Унгария. Тук има и орнамент „ стълбата ", обвързван с вярването за стълбата към небето. Пеперудата пък е знак на човешката душа ", описват пазителите на традицията.

Някога изписването е било обред. Днес - традиция, която продължава да живее. В ръцете на тези, които я пазят... и на тези, които занапред я откриват.