Ботев живее с нея 10 месеца, тя с него -

Ботев живее с нея 10 месеца, тя с него - 43 години, до самата си гибел. Има такава обич - самодостатъчна по своята природа, тя не се нуждае от поддържане и ежедневно доказване посредством наличие, думи и жестове. Тя съществува, тъй като в нея имат вяра. Любов, сходна на Бог. Двамата са връстници. Ботев се ражда в една от стаите на калоферското учебно заведение, където краткотрайно живее фамилията на Ботьо Петков – преподавател, съветски ученик, преводач; Венета произлиза от богатото семейство на търновския търговец чорбаджи Стоян Визирев. Майката на Христо е първа братовчедка, а много по-късно и икономка на най-богатия човек в Румъния - Евлоги Георгиев. Братът на Венетината майка – владиката Панарет Рашев, живее в Букурещ и е нравствен овчар на българите оттатък Дунава.

 На петнайсет години Христо е изпратен да учи в одеската Втора гимназия като стипендиант на съветското държавно управление. Същата година Венета за пръв път се хваща на моминско хоро. В тези времена това се считало за нещо като показване в обществото. Докато той, вместо да върви на учебно заведение, по през целия ден седи в библиотеката „ Юрий Венелин ", чете Тургенев и Чернишевски, написа първите си стихове и „ занемарява учебното заведение ", тя се учи да шета, да посреща посетители, да крои и шие на ръка с толкоз дребен бод, като че тегелът е изминат на машина. Седемнайсетгодишен Христо е изключен от гимназията като „ скандалист ", а Венета е омъжена за сарафина Дончо Петров, „ мъж, въпреки гръмлив и на години, само че спретнат и не се мае по кръчмите ".

 Следващите пет години – до 1869 година, Ботев обитава на доста места: преподавател в Задунаевка и за малко в Калофер (където се влюбва в учителката и съветска възпитаничка Парашкева Шушулова), хъш в Браила, артист в трупата на Добри Войников, хулиган, краткотраен курсист в Букурещкото здравно учебно заведение, другар на Левски, още веднъж преподавател, само че към този момент в Александрия… През тези години Венета слугува на мъжа си, стои „ диван чапраз " (права), до момента в който той вечеря, реши ли да посегне я за чаша, я за солница, тя да „ се сурне и да му я подаде ". Неделя вечер мие краката на сарафина, а когато свенливо му оповестява, че ще имат дете, той – след миенето – я кара да потопи лицето си в мръсната вода, та бебето да наподобява на него. Не приказва с жена си, не я има за човек, „ а река ли, майко, да го нещо попитам по неговите работи, той изръмжава да си виждам там тенджерите ".

 Дори и когато година след техния брак се ражда синът им Димитър, мъжката рожба, която така я мощно радва като всяка майка, блазнена от мисълта, че детето ѝ ще пораства при положителни условия — даже и тогава Венета не е могла да се сдобри с ситуацията си на брачна половинка, покорно подвластна от мъжа си. Тя търпи и мълчи, затворена в себе си, само че най-после не устоя и стига до твърдото решение да се раздели с него. През 1869 година Венета желае от майка си амнистия и малко пари, взема сина Димитър и скрито от мъжа си отпътува за Букурещ – „ слугиня ще стана на вуйчо, за всичко ще му глезя, единствено и единствено да спася детето си ". В това време Ботев към момента се мае ту като даскал в Измаил, ту като издател на „ Дума на българските емигранти ". Там помества стихотворението „ Пристанала ", отдадено на красива и богата студентка в пражкото девическо учебно заведение по музика и „ философска книжовност ". Коя е била първата обич на Христо Ботев - за това към момента спорят историци и откриватели на живота на огромния стихотворец и бунтовник. За сърдечните му увлечения се знае прекомерно малко, само че много забавни са сведенията, в които се преплитат орисите на сестрите от Карлово - Елисавета и Мария (Мина) Горанови. Двете са част от един от най-знаменитите български родове - Пулиеви, гръбнакът на възрожденската ни интелигенция.

 Не са ясни всички детайлности към срещите на двете сестри с Ботев. Повечето историци намират, че Мария Горанова може би е първата загадка обич на поета. Под стихотворението му “До моето първо либе ” написа, че е “посветено на госпожица М. Г-ва ”. Твърди се, че и “Ней ”, и “Пристанала ” също са написани за красивата карловка. И тъкмо това дава съображение на някои биографи да считат, че Мина е първото либе на поета. Други обаче пишат, че не е изключено вдъхновителката на тези стихове да е Елисавета. Историята обаче мълчи за първата среща на сестра й Мария и Ботев. Но откъслечни сведения сочат, че те са се виждали няколко пъти преди сватбата на хубавата карловка. За нея упорствал строгият й татко, с който тя още след завръщането си от Прага е в обтегнати връзки. Дискретността в онази ера е толкоз огромна, че е много мъчно да се разбере за интимните увлечения на известните българи. И изцяло разумно те мълчат за срещите между тях. Прагматичният родител Иван Горанов незабавно взема нещата в ръце и бърза да отдели Мария от “този непрокопсаник ” - по този начин наричал той Ботев. Макар по-късно Мина да се сгодява за котленския търговец Петър Огнянов, тя три години отсрочва сватбата и се взема решение да разгласи датата на събитието едвам когато научава, че Ботев се е оженил. Разликата във възрастта на децата им Иванка Ботева и Сава Огнянов е единствено месец. Те след време се срещат, влюбват се, и той желае ръката й...

 Но, за Венета... с цел да се реши на такава смела постъпка, да напусне мъжа си в това време, при тогавашните нрави Венета е имала очакване, че ще откри опора у вуйчо си Панарет Рашев. А владиката, с изключение на писма, постоянно им изпращал пари и армагани. На няколко пъти той канил Венета да му гостува със сина си, само че брачният партньор й Дончо Петров не желал и да чуе да пусне жена си да се шляе из Букурещ. Майката знаела, че щерка ѝ не е щастлива в брака си, само че на нейните недоволства отговаряла, че подобен ѝ е бил шансът, че това си е женското тегло и че имало и по-лошо. Когато Венета ѝ съобщила непоколебимото си решение да напусне брачна половинка си, майката освен че не дала единодушието си за това, само че почнала да я увещава да остане при него. Венетината майка не е могла да стори нищо повече от това, да моли настоятелно щерка си да не прави тази неразумна стъпка в живота си. Накрая решила да я пусне да замине при вуйчо си, като считала, че той ще я вразуми и тя още веднъж ще се върне при мъжа си. Един ден, когато Дончо Петров отсъствувал от Търново по работа, младата му жена сграбчила бохчичката си с най-необходимите ѝ движимости, взела тригодишния си наследник Димитър, дала прошка се с майка си, и се озовала в Букурещ. Това е станало в края на 1868 година Вуйчо ѝ, владиката Панарет Рашев помърморил, че е оставила мъжа си, само че се съгласил да остане да живее при него. Решил е може би, че и за нея, и изключително за сина ѝ не е щяло да бъде по-добре в поробената татковина, в сравнение с тук, в свободна страна, само че не е изключено и да е направил и „ тънката сметка ”, че е към този момент шейсетгодишен и желае собствен човек да води семейството му, вместо да го остави в непознати ръце. С вярна и гъвкава снага, пъргава, чевръста, а и сръчна, тя не се е серпантина пред никаква сложна домакинска работа и за всичко е намирала време и сили. Тези качества резервира и в късната си възраст, преди да я обзет последните старешки години. А с проницателния си взор виждала всичко и всявала почит. По темперамент тя била корава българка и сърцата жена. Не била студена и ни минимум затворена за непознатото страдалчество и злощастие, само че строга, даже сурова, когато дава урок по образование. Венета не приказва доста, ненавижда хвалбите и празнодумството. Не обича преструвките и глезотиите.

 Скрити за нас остават запознаването на Венета с Ботев и първите им срещи. Тя не е разказвала за това, не е откривала първите си сърдечни трепети по него и пред никого от околните си. И тя, като всяка жена, до гибелта си е пазила някои мемоари, които не е споделяла с никого, с цел да не наруши обаянието от тях и да не подхранва непознатото любознание към съкровени за нея усеща и преживявания в младостта ѝ. Запознанството им е станало, когато Ботев е бил преподавател в българското учебно заведение в Букурещ. Предава се по разнообразни мемоари, някои с рекламация за разказани от нея, че на един празник, когато владиката по бит след църковната работа приемал посетители от българската колония в Букурещ, пристигнал и Ботев. В този ден и самата Венета, пременена, поднасяла сладко и кафе на гостите. В един миг погледите им се срещнали и пламенният взор на Ботев към нея решил ориста им. Или, съгласно други, че когато тя минавала край печатницата на Каравелов, Ботев, който седял с приятели пред нея, се заглеждал у владишката сестриница и че един ден я настигнал, обяснил ѝ се и от този момент почнала сърдечната им връзка. Но във всички сходни сведения — разнообразни, неточни или със свободни добавки, единомислещо се акцентира взаимната обич на Ботев и Венета още от първите им срещи. Тя не отслабва, а се усилва още повече през време на късия им фамилен живот и отеква все по този начин дълбока и пламенна в писмото на Ботев от „ Радецки ”.

 От всички съвременници се знае, че Ботев е давал душата си за хъшовете, че с тях е поделял всяка пара, че бил подготвен да гладува и да даде залъка от устата си, стига да може най-малко с малко да задоволи потребностите и глада им. Поддръжник на тактиката за помощ на въстанието с чети и извън, той скъпи всеки български бежанец, който при даден знак е бил подготвен да тръгне за родината и да пролее кръвта си за нея. Ботев не е останал апатичен към младата Венета, споделя любовта ѝ, отвръща на възприятията ѝ с деликатност. Когато тя схваща тежестта на хъшовете, за които той непрекъснато мисли и приказва, стартира прикрито от владиката да носи за тях нещо за ястие или чорапи, ризи и други облекла. Грижела се е да поддържа чисти и спретнати и облеклата на Ботев. А това нейно отношение към хъшовете още повече ускорява обичта на Ботев към нея. Сестра ѝ Мариола, която също е живяла известно време при вуйчо си, както приказва внучката ѝ Мария Паскалева, разказвала, че Ботев бил вманиачен по Венета.

 Скованите от предубеждения търновци не дали прошка нито първото ѝ тръгване за Букурещ, нито завръщането ѝ с детето от мъж, с който не била венчана. Първата ръка, която ѝ е протегната покровителствуващо, била на учителката-пенсионерка Иваничка. Венета не обръщала внимание на клюките и страненето от нея; основната ѝ грижа на първо място била Иванка. Запретнала се да работи по непознати къщи, с цел да я гледа, и както постоянно, работата не ѝ тежала: „ Честно си изкарвах прехраната и мислех единствено за Иванка, да е сита и топло облечена през зимата. Хич не обръщах внимание на одумките и подмятанията ”, споделя тя. Освен това, като бедна жена на поборник, по предписание на окупационните управляващи, първоначално била подкрепена със скромна помощ от страната, защото още не бил публикуван закон за разпределяне на пенсии. Но към края на 1879 година тази помощ била спряна и Венета се намерила още веднъж в затруднено състояние. Тогава търновецът Киро Тулешков, другар на Ботев още от ученическите години в Одеса, купил от Венета печатарската машина на Ботев и на 16. 01. 1879 година я настанил в помещението на турската кадийница, в този момент читалище „ Надежда ”. На Венета Ботева била отпусната пенсия от 30 лв. месечно. „ За какво по-напред ”, са могли да ѝ послужат тия пари. Идело ѝ да се откаже от тях, само че преглътнала горчивия хап и приела пенсията. Иванка растяла, разноските се увеличавали, всяка пара била нужна. Отпосле тя е правила действия, с цел да се усили пенсията ѝ на 60 лева месечно. Въпреки ясното състояние, Народното събрание не удовлетворило молбата. Венета Ботева и щерка ѝ траяли да живеят в ограничения.

 По-късно Иванка е настанена в пансиона на мадам Брок. Две години престояли майката и щерка ѝ в Букурещ. През това време, вуйчо й Панарет Рашев напълно изнемощял. Силите му го напуснали, мозъкът му измършавял, почнал да приказва не доста редно, не можел да направи нищо без Венета. В 1887 година той умрял, а тялото му било пренесено в Търново за заравяне. За там отпътували и Венета и Иванка. За Венета и децата ѝ било отредено завещание от владиката по наследство. Но също така тя получила и пари в наличност (наполеони) и скъпи бумаги от австрийски заеми. Изпълнението на наследството се бави дълго. Тъй като разноските по издръжката и образованието на децата ѝ се увеличавали, тя упорства пред изпълнителите на наследството, сред които бил и Евлоги Георгиев, по-скоро да се отвори наследството на вуйчо ѝ, с цел да може да види на какво да гради проектите си. След дълги теглила майката и дъщерята се настаняват в собствен дом. Днес на фасадата на къщата във Велико Търново на ул. Ст. Денчев № 2 има паметна плоча с надпис: ДОМ НА ВЕНЕТА – СЪПРУГА НА ВЕЛИКИЯ ПОЕТ И РЕВОЛЮЦИОНЕР ХРИСТО БОТЕВ – И НА НЕГОВАТА ДЪЩЕРЯ ИВАНКА ОТ ПРИЗНАТЕЛНИТЕ ПОКОЛЕНИЯ.

 Иванка продължава да учи. Димитър довършва неотдавна учението си в Русия. Майката живее с техните триумфи, единствената й грижа е те да получат високо обучение, както е мечтаел Ботев. Разумно разпределяли и харчели. Главно тези средства са послужили за по-нататъшната прехрана на децата ѝ. Редуват се радостни дни за Венета, когато децата й са към нея, и изключително откакто най-успешно са приключили висшето си обучение. Тя споделя всички прояви на щерка си, симпатизира на социалистите и на македонското революционно придвижване. Неведнъж в къщата си подслонява македонци-изгнаници и революционери.

 След гибелта на Ботев, най-страшен удар за нея била предивременната гибел на щерка ѝ Иванка. През есента на 1906 година неколцина столични доктори не обърщат внимание на нейните болежки и тя умира евентуално от ангина или цирей на гърлото. Загубата е двойна, тъй като Иванка Ботева чака дете. Нелепата гибел скъса родовата нишка на Ботев и през днешния ден той няма директни потомци. След гибелта на щерка си Венета живее сама в Търново, не обича да се среща с хора, рядко върви и у сестра си Мариола. Държи се честно, съществено. Постепенно се връща уважението на неподдали се на негативното отношение към нея търновски жители.

 След гибелта на Иванка майка ѝ поръчала монумент, който и в този момент стои над гроба на благата ѝ щерка. А своята и национална респект към нея търновското поданство изрази, като сложи до него гранитна плоча на гроба на Венета Ботева, на която се четат словата: „ ВЕНЕТА, СЪПРУГА НА ВЕЛИКИЯ ПОЕТ И РЕВОЛЮЦИОНЕР ХРИСТО БОТЕВ, РОДЕНА 1847 година, ПОЧИНАЛА 27. II. 1919 година ОТ ТЪРНОВСКОТО ГРАЖДАНСТВО -1948 година ”

Източници: www.spisanie8.bg www.starotarnovo.ucoz.com