Ботев е роден на 25 декември 1847 г. (нов стил

Ботев е роден на 25 декември 1847 година (нов жанр - 6 януари 1848 г.) в град Калофер в фамилията на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева. Образованието си стартира в Карлово, само че по-късно се завръща в Калофер и продължава да учи под управлението на татко си. 

Заминава за Русия през октомври 1863 година, където става частен възпитаник във Втора одеска гимназия. Изключен е обаче две години по-късно. Известно време е преподавател в бесарабското село Задунаевка. 

 

През 1867 година се завръща в Калофер и стартира да подканва към протест против чорбаджии и турци, след което дефинитивно напуща Калофер.

 

По това време е оповестено първото стихотворение на Христо Ботев - “Майце си ” във в. “Гайда ”, редактиран от П. Р. Славейков.

 

През октомври 1867 ж. Ботев отпътува за Румъния, където работи в Браила като словослагател при Димитър Паничков, където се печата в. " Дунавска зора ". 

През 1872 година е задържан за тайна революционна активност по донос на съветския консул в Галац, задържан е и е изпратен във Фокшанския затвор. По-късно е освободен, с помощта на застъпничеството на Васил Левски и Любен Каравелов.

 

Заживява в Букурещ в стая на тавана на печатницата на Каравелов и стартира работа като печатар, а по-късно става помощник и съредактор на българския революционен печатен орган. Започва интензивно да се занимава с журналистика. Става коректор на издавания от Каравелов вестник “Свобода “, преименуван малко по-късно на “Независимост “, а напролет на 1873 година управлява издаването на замисления от Каравелов язвителен вестник “Будилник “. Именно в него са поместени някои от най-известните му фейлетони - ато “О, tempora! O, mores! “ и “Това ви чака! “, както и стихотворенията “Защо не съм...? “, “Гергьовден “ и “Патриот “. 

 

През втората половина на 1873 година Христо Ботев разгласява в “Независимост “ някои от най-известните си стихотворения: „ Хаджи Димитър “, “В механата “, “Моята молитва “ и “Зададе се облак мрачен “. 

 

През пролетта на 1874 година Ботев получава работа като преподавател в българското учебно заведение в Букурещ. Там той се среща с бъдещата си брачна половинка Венета Везирева. Продължава да сътрудничи интензивно на в. “Независимост ”, където разгласява известни свои публикации и фейлетони.

 

Няколко месеца по-късно - през лятото на 1874 година Ботев се включва интензивно в работата на Българския революционен централен комитет. През октомври Любен Каравелов се отхвърля от издаването на вестник “Независимост “, само че оставя на Ботев издаването на нов вестник на БРЦК – по този начин през декември стартира да излиза вестник “Знаме “. Тогава Ботев напуща работата си като преподавател.

 

През Априлското въстание образува чета, на която става челник. От Гюргево се качва с част от четата на австро-унгарския транспортен съд " Радецки " и на 17 май принуждават капитана да спре на българския бряг при Козлодуй. На 20 май 1876 година е последният тежък пердах. Привечер, откакто сражението затихва, патрон пронизва съдбовно популярния български бунтовник и талантлив стихотворец. Ботев умира на място.

В Столичната библиотека празникът ще бъде маркиран с галерия и музикално-поетичен рецитал. Фотодокументалната галерия е със заглавие “Жив е той, жив е! ” и ще бъде подредена в мраморното предверие, предава  frognews.bg.