Ботев. Днес се навършват 177 години от рождението на Христо

Дано дойде поколение, което да е достоен наследник на Ботев

Ботев. Днес се навършват 177 години от рождението на Христо Ботев. Един от най-великите поети в света. Не единствено в България. В света. И един от най-великите революционери. В СВЕТА!

Народното внимание обаче някак си отново го прескочи. Днес се вадят кръстове, танцува се в студени води, раздумват се провалените договаряния за кабинет. Други неща с вършат. За друго се приказва.

Злободневно е. И мокро. Надъхано е. И малко подпийнало. За Ботев няма място. А и не се и сещат.

От съветското посолство не означиха и Ботевия ден, както не означават и деня на респект към Левски, нито пък Съединението, нито Независимостта. Това са все персони и дати, които те ненавиждат и са били срещу още тогава.

Отбелязват единствено 3 март и преди два дни не пропуснали да напишат на страницата си, че е годишнина, откогато съветските (добре подчертано) войски освободили София. Не пристигнали да си я вземат за себе си, не… „ освободили “ я. Защо документите им от това време приказват за „ окупационен фонд “, не казват… Мълчат. Мълчат и за писмеността. С половин уста единствено споделят, че била пристигнала от „ македонските земи “ и се хилят мазно на една страна.

Американското посолство означи рождението на Ботев. Дипломатите по този начин вършат. Нищо изключително.

Губернаторите, като мутрофана, въпреки това – не вършат по този начин. Те са господари, не дипломати; те ти навират в очите единствено мотиви да си им „ признателен “, дават ти аргументи да коленичиш пред тях.

И народът коленичи. Дори ония с татуировките на Левски и Ботев. И те.

Губернаторката тука неотдавна ни се подиграваше, като споделяше – че може и да е неразрешено, но нейното консулство във Варна си работи – с помощ от локални предатели и говн*яди. Даже си разреши и да даде лист с „ верни “ партии, нищо, че е в прорез с дипломатическите правила. Тя плюе на вашите правила. И на вас.

Ботев : „ Да бъде проклета оная минута, когато е стъпил съветски крайник в нашата земя, когато се е произнесла за първи път думата освободителка и настойничка! “

Ботев : „ Россия, тая мнима защитница на славянството… “

Народът пие, пуца, избива си природата, кланя се на окупаторите, натирил Ботев в ъгъла – точно на деня на рождението му, натирил го във вътрешните страници на вестника, в последните минути на емисията, в крайчето на страницата на сайта; на първа страница, в първите минути на емисията, в огромните фотоси на уеб страницата са киснещите м*дете у ряката; пияните, пуцащите, дето избиват птиците/природата на България. Те са ви героите през днешния ден.

Че и през вчерашния ден, че и на следващия ден ще са.

Това, което Ботев е направил; това, което Левски е направил – това е всеотдайност, сравнима с Христовата – дàли си живота сами, отишли в гибелта с вдигната глава, жертвали се, ЗНАЕЙКИ, че си дават живота; отишли на гибел с ясно схващане, че го вършат. За да спасят другите. Не себе си. Другите.

Себе си погубили.

От признателност народът ги измести с мокрене в реката и с кланяне на тези, които ги презираха и унищожаваха облика им систематично десетилетия наред. Окупаторите.

Нищо. Всеки народ, споделят, си заслужавал ориста. И са прави. От мутрите до фекалните тръби по морето; от корупцията до бедността. Всичко си заслужава. От политиците до футболистите.

Всичко си заслужава. От пенсиите до цените. Всичко си заслужава.

А за Левски и Ботев съм сигурен, че – ДОРИ да можеха да видят в бъдещето и да видят тая черна непризнателност през днешния ден – ПАК щяха тогава да създадат саможертвата, която са създали. Те са били други хора. Други българи са били. Ние през днешния ден не ги заслужаваме. Няма и да ги заслужим.

Дано някой ден дойдат последващи генерации българи, които да ги заслужат. Които да са почтени техни наследници. Ние… ние пуцаме; това са ни мъжеството и българщината.

А във връзка умрелите бежанци по границата… Днешните българи са ето такива „ християни “: