Как сръбските и хърватските националисти помагат на Русия и водят Босна към криза
Босненските сърби не се отхвърлят от желанията си да се отделят от Босна, а техният водач Милорад Додик продължава да показва преданост към Кремъл. На този декор страната се намира в най-тежката си рецесия от 1995 година насам. За нея обаче виновност имат освен сръбските, само че и хърватските националисти.
Всички погледи са вперени в тях: босненските сърби. Или най-малко когато става въпрос за заплахата от нов спор на Балканите.
От месеци насам висшият представител на интернационалната общественост в Босна и Херцеговина Кристиан Шмит предизвестява, че страната е изправена пред най-сериозната рецесия след края на войната, и се опълчва на сепаратистката изразителност на босненските сърби.
След началото на съветската инвазия в Украйна въпросът доби и нова дефиниция - няма ли едно вероятно отделяне на украински територии от Русия да окуражи сръбските националисти в Босна?
Техният водач - Милорад Додик , който е считан за "троянски кон " на Русия на Балканите, намерено преследва обособяване. През април той беше глобен от Англия, като повода за решението е точно че "окуражен от съветското подкопаване на правната система ", Додик интензивно работи за разединение на босненските сърби.
Той не пропусна и опцията да засвидетелства лоялността си към Кремъл, блокирайки всички опити Босна и Херцеговина да се причисли към европейските наказания против Русия.
Милорад Додик обаче не е единственият политик, който подтиква страната към рецесия. През последните месеци водачът на хърватските националисти в Босна Драган Чович намерено заплашва, че мир няма да има, в случай че не бъдат изпълнени изискванията на неговата партия - които на процедура ще доведат до обособяване на хърватите в личен район.
Защо не би трябвало да се подценява ролята на Чович за рецесията в Босна? Как се стигна до общата ария, запята и от сръбските, и от хърватските националисти? И къде в историята се появява името на Русия?
Босна на "етническо чистите " райони
Днешното комплицирано държавно устройство в Босна е резултат от Дейтънското спокойно съглашение, което през 1995 година поставя завършек на войната. Преди нея трите общности - мюсюлмани, сърби и хървати, живеят дружно, а "етнически чисти " региони няма.
Войната напълно трансформира това. Финансирани и въоръжени от Белград, босненските сърби стартират да изселват от домовете им мюсюлмани, а на тяхно място да заселват етнически сърби. Извършен е геноцид в Сребреница, при който са убити 8000 босненски мюсюлмани.
Регионът, в който се намира Сребреница, през днешния ден се назовава Република Сръбска. Той е обитаем най-вече от етнически сърби и съставлява една от трите съставни елементи на Босна и Херцеговина.
Мюсюлманите и етническите хървати нямат лични еквиваленти на Република Сръбска, а живеят дружно, най-много в другата съществена съставна единица на страната. Хърватските националисти не са съгласни с това.
Първо протест, а след това обособяване
За съществено повишаване на напрежението в Босна и Херцеговина се заприказва още предходната година, като споменавани бяха на първо място босненските сърби.
Тогава политическите партии, които ги съставляват, на всички основни институции в сраната. Повод за решението им беше корекция в Наказателния кодекс, направена от висшия интернационален представител Кристиан Шмит.
С нея беше оповестено за закононарушение. Много от босненските сърби обаче не престават да настояват, че убийствата там не съставляват геноцид макар отсъждането на Трибунала в Хага.
Впоследствие водачът на Република Сръбска Милорад Додик изиска всички решения на висшия интернационален представител да бъдат анулирани.
„ Ако това не се случи, след 6 месеца ще се съберем в Народното събрание [на Република Сръбска] и ще обявим самостоятелност “, заплаши тогава Додик.
Такава анулация не последва и в края на декември Народното събрание на Република Сръбска взе решение до 6 месеца сърбите да се отдръпват от всички най-важни институции в Босна и Херцеговина - общата войска, правосъдната и данъчната система. Кристиан Шмит незабавно предизвести, че такова деяние ще съставлява нарушаване на мирното съглашение от 1995 година и "ще се равнява на разединение " от Босна.
Защо Додик отсрочи отделянето на Република Сръбска
Шестмесечният период, в който трябваше да се случи отделянето от институциите, изтече в края на предходната седмица - без Република Сръбска да предприеме окончателните дейности в тази посока.
В понеделник локалният парламент одобри отделянето да бъде отсрочено с нови 6 месеца, "така че да бъдат избегнати спомагателни затруднения на външнополитическата позиция на Република Сръбска в подтекста на комплицираните геополитически условия ".
Напускането на общите държавни институции обаче не е анулирано, а единствено отсрочено, акцентира Додик.
"Смятаме, че би било най-добре да се разделим спокойно, защото Босна и Херцеговина е една провалена страна ", написа той в петък в профила си в Туитър.
Това не е първият път, в който водачът на сръбските националисти заплашва с разединение, а по-късно го отсрочва за някакъв иден миг във времето. Той следва този модел от години, заради което и доста анализатори считат, че просто комфортно употребява тематиката, с цел да държи публичното внимание надалеч от действителни проблеми като корупцията.
Tози път обаче терзанията са съществени. Според министърката на външните работи на Босна и Херцеговина Бисера Туркович решението за обособяване, признато от Народното събрание на Република Сръбска, ще влезе в действие най-късно до една година, а в случай че Милорад Додик победи на идните през октомври избори, той без подозрение ще приложи проекта си за разединение.
"Отцепването на Република Сръбска от Босна и Херцеговина към този момент стартира ", сподели Туркович на 30 май.
"Русия ни пази "
В тази връзка Туркович уточни още, че е извънредно разтревожена от протичащото се в Украйна.
"Москва желае да стане велика както в миналото ", сподели тя. Според нея "несъмнено Русия няма да спре " и ще продължи с нападателните си дейности освен против Молдова и Приднестровието, само че и към Балканите.
"Европейският съюз (ЕС) има елементарен метод да предотврати попадането на Балканите под съветско въздействие - да одобри наложително кандидатурата на Босна и Херцеговина за участие ", добави Туркович.
На този декор водачът на босненските сърби Милорад Додик продължава да е считан за проводник на съветските ползи в района, макар че се афишира в поддръжка на евентуалното присъединение на Босна към Европейски Съюз.
От години той блокира опитите Босна да кандидатства за участие в НАТО и приглася на посланията, идващи от Москва. В края на май да вземем за пример Русия заплаши Босна, че в случай че се причисли към НАТО, това би било явен "антируски ход ".
Додик блокира и всички опити страната да се включи в глобите, наложени на Русия поради непредизвиканата ѝ война против Украйна.
"Аз съм срещу въвеждането на каквито и да било наказания против Русия ", сподели Додик на 6 юни.
"Трябва да останем неутрални ", добави той в изказването си пред Народното събрание на Република Сръбска. Същия ден Народното събрание поддържа предложение, с което всички представители на Републиката в другите държавни институции бяха задължени да гласоподават срещу евентуалното налагане на наказания.
"Русия ни пази в Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, дружно с Китай наложи несъгласие на предлагането на Англия за резолюция за Сребреница ", изясни позицията си Додик.
Компромиси с "етнократи "
Така досега Босна остава една от трите страни в Европа дружно със Сърбия и Беларус, които не са наложили наказания върху Русия.
За това отговорност носят обаче освен босненските сърби, само че и хърватските националисти. На 25 май, няколко дни преди решението на Народното събрание на Република Сръбска, се организира гласоподаване по тематиката и в Народното събрание на другата съставна единица - Федерация Босна и Херцеговина.
Благодарение на гласовете точно на представителите на хърватските националисти беше отхвърлено предлагането Босна да се причисли към глобите на Европейски Съюз върху Москва.
Сред депутатите, дали своят вот срещу, беше и Драган Чович , ръководител на партията Хърватска демократична общественост - Босна и Херцеговина.
Чович упорства за промени в изборния закон в страната - нещо, което той назовава "реформа ", само че съгласно анализаторите единствено ще докара до задълбочаване на разделянето по етнически линии. Неговата групировка, която е най-голямата партия на етническите хървати в Босна, разгласи, че ще бойкотира идните избори през октомври, в случай че изискванията ѝ не бъдат изпълнени.
Идеята за "електорална промяна " е подкрепена от Европейски Съюз и Съединени американски щати. Тя би трябвало да усъвършенства "функционалността на страната, интегритета на изборния развой и да извърши решенията на Европейския съд по правата на индивида (ЕСПЧ) ", пишат политолозите Курт Басюнър и Тоби Фогел в си за Foreign Affairs.
Според отсъжданията на Европейски съд по правата на човека актуалната политическа система в Босна има дискриминационен темперамент, защото дава право единствено на жители от трите общности - мюсюлмани, сърби и хървати - да се кандидатират за избрани държавни постове. Граждани от еврейски или ромски генезис да вземем за пример са изключени от процеса.
Предлаганите от Чович промени обаче няма да решат тези проблеми.
"Реформите на процедура ще основат обособен виртуален изборен регион за босненските хървати ", считат Басюнър и Фогел.
"Това ще подсигурява на Чович мястото, несъмнено за хърватски представител в държавното президентство. Споразумението [за електорални промени] съществува на първо място тъй като той заплаши да попречи на изборите, в случай че не реализира своето ", пишат те.
Така съгласно наблюдаващите в последна сметка се стига до обстановка, в която Съединени американски щати и Европейски Съюз са подготвени да си затворят очите и да създадат взаимни отстъпки в интерес на "етнократи " като Чович и Додик. Въпреки че и двамата преследват личните си цели, точно те са хората, на които Русия разчита да пазят ползите ѝ в района.
"Най-притеснителното е, че същите тези лица са хората, които Европейски Съюз и Съединени американски щати показват за свои сътрудници в процеса на демократично и икономическо развиване на Босна ", пишат Басюнър и Фогел в своя разбор.
"Разчитайки на няколко "етнократи ", Европейски Съюз и Съединени американски щати оставиха района да поеме по рисков път ", заключват те.
Всички погледи са вперени в тях: босненските сърби. Или най-малко когато става въпрос за заплахата от нов спор на Балканите.
От месеци насам висшият представител на интернационалната общественост в Босна и Херцеговина Кристиан Шмит предизвестява, че страната е изправена пред най-сериозната рецесия след края на войната, и се опълчва на сепаратистката изразителност на босненските сърби.
След началото на съветската инвазия в Украйна въпросът доби и нова дефиниция - няма ли едно вероятно отделяне на украински територии от Русия да окуражи сръбските националисти в Босна?
Техният водач - Милорад Додик , който е считан за "троянски кон " на Русия на Балканите, намерено преследва обособяване. През април той беше глобен от Англия, като повода за решението е точно че "окуражен от съветското подкопаване на правната система ", Додик интензивно работи за разединение на босненските сърби.
Той не пропусна и опцията да засвидетелства лоялността си към Кремъл, блокирайки всички опити Босна и Херцеговина да се причисли към европейските наказания против Русия.
Милорад Додик обаче не е единственият политик, който подтиква страната към рецесия. През последните месеци водачът на хърватските националисти в Босна Драган Чович намерено заплашва, че мир няма да има, в случай че не бъдат изпълнени изискванията на неговата партия - които на процедура ще доведат до обособяване на хърватите в личен район.
Защо не би трябвало да се подценява ролята на Чович за рецесията в Босна? Как се стигна до общата ария, запята и от сръбските, и от хърватските националисти? И къде в историята се появява името на Русия?
Босна на "етническо чистите " райони
Днешното комплицирано държавно устройство в Босна е резултат от Дейтънското спокойно съглашение, което през 1995 година поставя завършек на войната. Преди нея трите общности - мюсюлмани, сърби и хървати, живеят дружно, а "етнически чисти " региони няма.
Войната напълно трансформира това. Финансирани и въоръжени от Белград, босненските сърби стартират да изселват от домовете им мюсюлмани, а на тяхно място да заселват етнически сърби. Извършен е геноцид в Сребреница, при който са убити 8000 босненски мюсюлмани.
Регионът, в който се намира Сребреница, през днешния ден се назовава Република Сръбска. Той е обитаем най-вече от етнически сърби и съставлява една от трите съставни елементи на Босна и Херцеговина.
Мюсюлманите и етническите хървати нямат лични еквиваленти на Република Сръбска, а живеят дружно, най-много в другата съществена съставна единица на страната. Хърватските националисти не са съгласни с това.
Първо протест, а след това обособяване
За съществено повишаване на напрежението в Босна и Херцеговина се заприказва още предходната година, като споменавани бяха на първо място босненските сърби.
Тогава политическите партии, които ги съставляват, на всички основни институции в сраната. Повод за решението им беше корекция в Наказателния кодекс, направена от висшия интернационален представител Кристиан Шмит.
С нея беше оповестено за закононарушение. Много от босненските сърби обаче не престават да настояват, че убийствата там не съставляват геноцид макар отсъждането на Трибунала в Хага.
Впоследствие водачът на Република Сръбска Милорад Додик изиска всички решения на висшия интернационален представител да бъдат анулирани.
„ Ако това не се случи, след 6 месеца ще се съберем в Народното събрание [на Република Сръбска] и ще обявим самостоятелност “, заплаши тогава Додик.
Такава анулация не последва и в края на декември Народното събрание на Република Сръбска взе решение до 6 месеца сърбите да се отдръпват от всички най-важни институции в Босна и Херцеговина - общата войска, правосъдната и данъчната система. Кристиан Шмит незабавно предизвести, че такова деяние ще съставлява нарушаване на мирното съглашение от 1995 година и "ще се равнява на разединение " от Босна.
Защо Додик отсрочи отделянето на Република Сръбска
Шестмесечният период, в който трябваше да се случи отделянето от институциите, изтече в края на предходната седмица - без Република Сръбска да предприеме окончателните дейности в тази посока.
В понеделник локалният парламент одобри отделянето да бъде отсрочено с нови 6 месеца, "така че да бъдат избегнати спомагателни затруднения на външнополитическата позиция на Република Сръбска в подтекста на комплицираните геополитически условия ".
Напускането на общите държавни институции обаче не е анулирано, а единствено отсрочено, акцентира Додик.
"Смятаме, че би било най-добре да се разделим спокойно, защото Босна и Херцеговина е една провалена страна ", написа той в петък в профила си в Туитър.
Това не е първият път, в който водачът на сръбските националисти заплашва с разединение, а по-късно го отсрочва за някакъв иден миг във времето. Той следва този модел от години, заради което и доста анализатори считат, че просто комфортно употребява тематиката, с цел да държи публичното внимание надалеч от действителни проблеми като корупцията.
Tози път обаче терзанията са съществени. Според министърката на външните работи на Босна и Херцеговина Бисера Туркович решението за обособяване, признато от Народното събрание на Република Сръбска, ще влезе в действие най-късно до една година, а в случай че Милорад Додик победи на идните през октомври избори, той без подозрение ще приложи проекта си за разединение.
"Отцепването на Република Сръбска от Босна и Херцеговина към този момент стартира ", сподели Туркович на 30 май.
"Русия ни пази "
В тази връзка Туркович уточни още, че е извънредно разтревожена от протичащото се в Украйна.
"Москва желае да стане велика както в миналото ", сподели тя. Според нея "несъмнено Русия няма да спре " и ще продължи с нападателните си дейности освен против Молдова и Приднестровието, само че и към Балканите.
"Европейският съюз (ЕС) има елементарен метод да предотврати попадането на Балканите под съветско въздействие - да одобри наложително кандидатурата на Босна и Херцеговина за участие ", добави Туркович.
На този декор водачът на босненските сърби Милорад Додик продължава да е считан за проводник на съветските ползи в района, макар че се афишира в поддръжка на евентуалното присъединение на Босна към Европейски Съюз.
От години той блокира опитите Босна да кандидатства за участие в НАТО и приглася на посланията, идващи от Москва. В края на май да вземем за пример Русия заплаши Босна, че в случай че се причисли към НАТО, това би било явен "антируски ход ".
Додик блокира и всички опити страната да се включи в глобите, наложени на Русия поради непредизвиканата ѝ война против Украйна.
"Аз съм срещу въвеждането на каквито и да било наказания против Русия ", сподели Додик на 6 юни.
"Трябва да останем неутрални ", добави той в изказването си пред Народното събрание на Република Сръбска. Същия ден Народното събрание поддържа предложение, с което всички представители на Републиката в другите държавни институции бяха задължени да гласоподават срещу евентуалното налагане на наказания.
"Русия ни пази в Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, дружно с Китай наложи несъгласие на предлагането на Англия за резолюция за Сребреница ", изясни позицията си Додик.
Компромиси с "етнократи "
Така досега Босна остава една от трите страни в Европа дружно със Сърбия и Беларус, които не са наложили наказания върху Русия.
За това отговорност носят обаче освен босненските сърби, само че и хърватските националисти. На 25 май, няколко дни преди решението на Народното събрание на Република Сръбска, се организира гласоподаване по тематиката и в Народното събрание на другата съставна единица - Федерация Босна и Херцеговина.
Благодарение на гласовете точно на представителите на хърватските националисти беше отхвърлено предлагането Босна да се причисли към глобите на Европейски Съюз върху Москва.
Сред депутатите, дали своят вот срещу, беше и Драган Чович , ръководител на партията Хърватска демократична общественост - Босна и Херцеговина.
Чович упорства за промени в изборния закон в страната - нещо, което той назовава "реформа ", само че съгласно анализаторите единствено ще докара до задълбочаване на разделянето по етнически линии. Неговата групировка, която е най-голямата партия на етническите хървати в Босна, разгласи, че ще бойкотира идните избори през октомври, в случай че изискванията ѝ не бъдат изпълнени.
Идеята за "електорална промяна " е подкрепена от Европейски Съюз и Съединени американски щати. Тя би трябвало да усъвършенства "функционалността на страната, интегритета на изборния развой и да извърши решенията на Европейския съд по правата на индивида (ЕСПЧ) ", пишат политолозите Курт Басюнър и Тоби Фогел в си за Foreign Affairs.
Според отсъжданията на Европейски съд по правата на човека актуалната политическа система в Босна има дискриминационен темперамент, защото дава право единствено на жители от трите общности - мюсюлмани, сърби и хървати - да се кандидатират за избрани държавни постове. Граждани от еврейски или ромски генезис да вземем за пример са изключени от процеса.
Предлаганите от Чович промени обаче няма да решат тези проблеми.
"Реформите на процедура ще основат обособен виртуален изборен регион за босненските хървати ", считат Басюнър и Фогел.
"Това ще подсигурява на Чович мястото, несъмнено за хърватски представител в държавното президентство. Споразумението [за електорални промени] съществува на първо място тъй като той заплаши да попречи на изборите, в случай че не реализира своето ", пишат те.
Така съгласно наблюдаващите в последна сметка се стига до обстановка, в която Съединени американски щати и Европейски Съюз са подготвени да си затворят очите и да създадат взаимни отстъпки в интерес на "етнократи " като Чович и Додик. Въпреки че и двамата преследват личните си цели, точно те са хората, на които Русия разчита да пазят ползите ѝ в района.
"Най-притеснителното е, че същите тези лица са хората, които Европейски Съюз и Съединени американски щати показват за свои сътрудници в процеса на демократично и икономическо развиване на Босна ", пишат Басюнър и Фогел в своя разбор.
"Разчитайки на няколко "етнократи ", Европейски Съюз и Съединени американски щати оставиха района да поеме по рисков път ", заключват те.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ