Боровата процесионка е много добър индикатор за климатичните промени, заради

Боровата процесионка е доста добър знак за климатичните промени, поради изменението на климата вредителят може да прониква и на по-големи надморски величини, разясниха специалисти по време на полемика в Габрово, обвързвана с разпространяването на Борова процесионка на територията на Северна България.

Срещата е инициирана от локалната администрация и в нея участваха специалисти от Института за гората към Българска академия на науките, представители на държавни институции, кметски наместници от Габровския район.

Експертите обясниха, че Боровата процесионка е средиземноморски тип, който за първи път е открит в България през 1906 година в региона на София. През 1909 година е записана и появяването ѝ в региона на Дупница. Процесионката главно се е срещала в Югозападна България, по-ниските елементи на Рила и Родопите, до към 1350 м надморска височина.

Понастоящем типът се среща до към 1500 метра, което е индикация за климатични промени, нещо, което се следи и в други страни “, сподели шефът на Института за гората проф. Георги Георгиев. За последните 50-60 години в Италия горната граница на навлизане се е повишила със 100-150 метра от надморската височина.

„ Направена е прогноза за разпространяването на Боровата процесионка. Билото на Стара планина е сериозна преграда за разпространяването на типа. Процесионката може да проникне в Северна България през Искърския пролом. Прогнозата за разпространяване е от запад на изток и типът се чака да стигне и до черноморското крайбрежие до към 50 години, добави Георги Георгиев, предава Българска телеграфна агенция.

Проникването в региона на Троян, Габрово, Трявна е станало евентуално посредством пеперуди, които биха могли да кацнат на транспортни средства.Проникването в Северна България е станало евентуално през Троянски проход.

Популацията на типа е доста комплицирана. Боровата процесионка минава през пет възрасти, в които варира като размер.

„ В страната ни има и други типове, които предизвикват тежки алергии, това са Дъбовата процесионка и процесионка, която се развива в най-южните райони на България, изясни проф. Георгиев. Той посочи, че има добра опция за управление на популацията на типа. Слизането на процесионката в почвата може да се ограничи с клопки, те са подобаващи за потребление в обитаеми места,.

Експертите показаха, че са извършени проучвания против трите типа, които предизвикват алергии.

На полемиката бяха отправени въпроси по кое време процесионката е най-податлива на техническо отнасяне и в кои стадии тя може да ликвидирана. Ако се приложат препарати при какавидите ѝ, смъртността ще бъде единствено за един микрохабитат. Основно битката се води при ларвите, гъсеници от първа до трета възраст, показаха специалистите. Никога до момента при потребление на препарати процесионката не е била 100 % унищожена, постигана е смъртност от 80 на 100. Това съгласно специалистите обаче не значи, че би трябвало да се приключва работата по отнасяне на какавидите в почвата.

„ Гнездата са забележими, те са ситуирани нормално от южната част на короните. Видът е топлолюбив “, сподели проф. Георги Георгиев.

На въпрос какъв брой са надеждни клопките против Борова процесионка в градска среда специалистите показаха, че теоретично тези клопки би трябвало да са на 100 % надеждни.

Боровата процесионка е молец, а типът дължи името си на характерното напредване на гъсениците в върволица една след друга. Боровата процесионка нанася сериозните вреди освен на типовете от жанр бор (Pinus), само че власинките на гъсениците са рискови за хората и други бозайници, защото провокират мощна алергична реакция поради отделяните парливи отровни субстанции.