Приказка за остроумният Борисов и анонимността на големия град
Борисов се е отказал от депутатското си място, депутатската заплата и депутатския имунитет, тъй като не му трябвал. Никога не е имал подобен като министър председател, и като депутат не му бил необходим, изясни водачът на ГЕРБ.
“Едни наши доста високоинтелигентни сътрудници се пробваха да приказват за " срутището ГЕРБ " по една телевизия... И какво стана? Срутиха се те. Такова сриване като на Българска социалистическа партия не съм виждал десетилетия наред. Така че апелът ми е тук - недейте да обиждате гласоподавателите на която и да е партия. Дали са наши, на Слави, Христо, Мая, Корнелия... няма значение. Това са български жители. Не викай дявола, нали знаете? Нас ни назоваха срутище. От 31 многомандатни региона, ГЕРБ завоюва в 24. Движение за права и свободи в три. Другите по 2 и 1. Тия, които се срутиха, да си създадат заключения - другият път да са двойно повече, да победят. С тези обиди до там се докараха…”, разсъди Борисов.
А другояче ГЕРБ спечелили лидерски дуели в изборните региони на съперниците - в селото на президента Радев, в Учиндол и в Плевенско, и в Банка… И прикани за почитание Борисов.
Как това кореспондира с иронията от предходните няколко дни? Заплахите за " симпатизантите-чакали " на ГЕРБ, с опита, експертизата и компетентността и интернационалната поддръжка, с които разполага само и единствено Борисов и инак никой не би могал да се оправи?
" Имаше една приказка... Те не го желаят падар на село, той желае кмет на града да става…”, пошегува се водачът на ГЕРБ и отсече: Това е доста показателно за тези хора, скрити в анонимността на огромния град.
Анонимността на огромния град. Така Борисов изяснява погромът си в София, евентуално. Партията загуби голям брой гласове в столицата за пръв път от 15 години. Единственият регион, който извежда Борисовата партия на предна позиция, е този, в който попада кв. “Факултета”. Но Борисовите съперници били скрити в анонимността на огромния град.
Разбира се, те нямат джип, с който обикалят дребните обитаеми места. И не се срещат със забравените и изстрадали хора, които виждат във хвърлените им трохи къшей самун. В “Ройтерс” беше написано черно на бяло: Ремонтират учебно заведение в родопско село, а там още няма канализация. На фона на цялата бедност хората се научават да се радват и на дребното, уви.
Крепостници, видяли милостинята на падишаха.
Проблемът не е в анонимността на огромния град, господин Борисов. В пирамидата на Маслоу е. Човек би трябвало да задоволи първичните си потребности, с цел да мисли за всичко останало. Проблемът е в “Стокхолмския синдром”, по тия места.
П.С. Ето тук терминът към този момент е вярно използван, (не)уважаеми господин Росен Желязков.
Джесика Вълчева
“Едни наши доста високоинтелигентни сътрудници се пробваха да приказват за " срутището ГЕРБ " по една телевизия... И какво стана? Срутиха се те. Такова сриване като на Българска социалистическа партия не съм виждал десетилетия наред. Така че апелът ми е тук - недейте да обиждате гласоподавателите на която и да е партия. Дали са наши, на Слави, Христо, Мая, Корнелия... няма значение. Това са български жители. Не викай дявола, нали знаете? Нас ни назоваха срутище. От 31 многомандатни региона, ГЕРБ завоюва в 24. Движение за права и свободи в три. Другите по 2 и 1. Тия, които се срутиха, да си създадат заключения - другият път да са двойно повече, да победят. С тези обиди до там се докараха…”, разсъди Борисов.
А другояче ГЕРБ спечелили лидерски дуели в изборните региони на съперниците - в селото на президента Радев, в Учиндол и в Плевенско, и в Банка… И прикани за почитание Борисов.
Как това кореспондира с иронията от предходните няколко дни? Заплахите за " симпатизантите-чакали " на ГЕРБ, с опита, експертизата и компетентността и интернационалната поддръжка, с които разполага само и единствено Борисов и инак никой не би могал да се оправи?
" Имаше една приказка... Те не го желаят падар на село, той желае кмет на града да става…”, пошегува се водачът на ГЕРБ и отсече: Това е доста показателно за тези хора, скрити в анонимността на огромния град.
Анонимността на огромния град. Така Борисов изяснява погромът си в София, евентуално. Партията загуби голям брой гласове в столицата за пръв път от 15 години. Единственият регион, който извежда Борисовата партия на предна позиция, е този, в който попада кв. “Факултета”. Но Борисовите съперници били скрити в анонимността на огромния град.
Разбира се, те нямат джип, с който обикалят дребните обитаеми места. И не се срещат със забравените и изстрадали хора, които виждат във хвърлените им трохи къшей самун. В “Ройтерс” беше написано черно на бяло: Ремонтират учебно заведение в родопско село, а там още няма канализация. На фона на цялата бедност хората се научават да се радват и на дребното, уви.
Крепостници, видяли милостинята на падишаха.
Проблемът не е в анонимността на огромния град, господин Борисов. В пирамидата на Маслоу е. Човек би трябвало да задоволи първичните си потребности, с цел да мисли за всичко останало. Проблемът е в “Стокхолмския синдром”, по тия места.
П.С. Ето тук терминът към този момент е вярно използван, (не)уважаеми господин Росен Желязков.
Джесика Вълчева
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ