Борисов сам признава, че е научил много от Тодор Живков.

Борисов самичък признава, че е научил доста от Тодор Живков. Но очевидно не се е поучил от финалната неточност на Живков, който по този начин и не осъзна по кое време и по какъв начин би трябвало да се отдръпна след дълго ръководство. Коментар от Александър Андреев:

Провисналата уста и блуждаещият взор. По-възрастните българи несъмнено добре помнят по какъв начин изглеждаше Тодор Живков на 10 ноември 1989 година, когато си подаде оставката.

Бойко Борисов измежду своите внучета наподобява много по-бодър. Но изречението " Време за техните усмивки и моите решения " загатва, че мигът на неговата оставка не е надалеч.
Редакцията предлага
Сходствата

Българският министър-председател самичък признава, че е научил доста от Тодор Живков. Но очевидно не се е поучил от финалната неточност на Живков, който по този начин и не осъзна по кое време и по какъв начин би трябвало да се отдръпна след дълго ръководство.

Ако приемем, че България се намира в навечерието на нов " 10 ноември ", дано се вгледаме в сходствата сред политическите кариери на преподавател и възпитаник. В самото им начало ще открием приложимост на мощ: Живков - в партизанския отряд, Борисов - в бойните спортове и в силовите скруктури. В края им пък виждаме отвращение да се употребява мощ. А по средата политическото кредо и на двамата гласи: раздаваме привилегии и обещания, режем лентички, слушаме външните началници и се снишаваме, до момента в който бурята отмине.

Тъкмо това кредо изяснява политическото дългоденствие на двамата. Като не забравяме, несъмнено, и обществения им облик, изваян собственоръчно в продължение на години: добросърдечен властник, " човек от народа ", " вие сте елементарни и аз съм елементарен, по тази причина се разбираме ". И още: Живков " построи " две Българии, Борисов " построи " автомагистралите. Все " за богатството на хората ", без да се задълбочаваме във въпроса за същинския реализатор и за качеството на градежите. И без доста да питаме за цената на тези градежи - както в дословния смисъл, по този начин и като анулирани права, свободи, правдивост и господство на закона. Принципът е простоват: най-важното е да угодим на тези, от които подвластен - вътре в страната и зад граница. За да задържим властта.

В името на честността и на двамата би трябвало да се признае едно: под тяхно ръководство нямаше съществени етнически конфликти и кръвопролития. Да, Живков продължи да вкарва в пандиза политически съперници, обезправи и прогони стотици хиляди български турци, само че " на залез слънце " не отвърза репресивния уред, който беше подготвен с кръв да смаже опозицията. През цялото си ръководство и Борисов гледаше да работи " со кротце, со богатство " - и без " малце бой ". А сега, " на залез слънце ", друго не може и да стори. Просто тъй като един министър председател на страна от Европейски Съюз не може да пролива кръвта на протестиращите, каквито и провокации или инсценировки да се употребяват за опрощение.

Поуката

Каква поука можем да извлечем от всичко това? Преобладаващо младите стачкуващи по улиците на България не помнят Живков (не им и трябва), само че: нов старт на страната. Същото, което желаеха милиони българи и в края на 1989 година. Тогава тези милиони бяха излъгани - както от мощните на деня, по този начин и от тези, които използваха мътната вода, с цел да се трансфорат в днешните олигарси. Тъй че поуката просто се набива в очи: всички, които желаят този нов старт, би трябвало да се пазят от неистини, операции и политическо инструментализиране. И най-много: да знаят накъде би трябвало да тръгне страната по-късно.

*****

Вижте и това видео:
" Майка ми споделя, че при социализма са живели по-добре "