Борисов “реши проблема на София – неговата ръка Теменужка ще

Борисов “реши ” казуса на София – неговата ръка Теменужка ще отпусне дотация на СОС. И до момента в който тази вест зарадва препатилите софиянци – тя действително задълбочава проблемите на доста равнища.

Това написа в собствен коментар в обществената мрежа Фейсбук икономистът и анализатор. Той уточни детайлно и какви тъкмо са проблемите , които се пораждат от края на стачката в градския превоз посредством държавната дотация от 15 милиона лв. за бранша към бюджета на Столичната община: 

„ Проблем 1: Награждават се отговорните за стачката
Това е номенклатурата на ГЕРБ, Българска социалистическа партия и другите калинки от последните 20 години, заседнали в бордовете на транспортните компании – които проведоха своите синдикални фрагменти. Странно е, че законът разрешава на партийни лица да се явяват и като синдикални водачи – това просто е очевиден спор на ползи, прикрит за данъкоплатците.

Знайно е, че наред с водачите – евентуално заслужаващи по-високи заплати – пари ще получат партийни назначения, някои които дори не вървят на работа. От време Оно, държавните и общински компании са хранилка на партийни фрагменти и разплодник на “синдикализъм ” за партийни цели.

Именно неналичието на воля, умения и предпочитание за ръководството на тези компании на пазарен принцип е огромната причина за сякаш незадоволителното финансиране. Тук дори не разисквам приключването на средства към свързани компании – към кръга на този, който “пуска ” дотацията.

Проблем 2: Удря се репутацията на кмета
След като видяха, че си вкараха автогол с възмущението на софиянци, актът на Спасителя със дотацията цели освен да Го възвеличае. Пропускайки “дребния ” факт, че въпреки всичко става дума за София, а не за дълбоката провинция, Борисов се опита да унижи кмета Терзиев, който по думите на неговия министър председател “не знаел по какъв начин да беседва ”. И да излезе, че след 6 дни на твърда позиция на кмета на ясна кардинална основа, въпреки всичко на стачниците ще се дадат пари на напълно безпринципна основа – по борисовски.

И да укрепи мита за “неможача ”. Който е римейк на хаоса на Промяната, която разрушила неговата “стабилност ”.

Проблем 3: Удряйки кмета – задачата бе да се даде мощен сигнал, че изборите нямат значение

А по този начин – да се подрежат крилете на партиите зад кмета и изобщо на демократичните сили.

Нещо като претворение на Сталинското: “няма значение кой по какъв начин гласоподава, има значение кой брои ”.

И вижте огромната организация да не се изпусне София – не за друго – втория максимален бюджет в страната:

(1) Съюз сред ГЕРБ и Българска социалистическа партия – захвърляйки притчата за ББ – спасителя от комунистите
(2) Участие на министри и ДАНС за блокиране на машинния избор на първи тур, тъй че с машинация да се завоюва икономическото болшинство в СОС
(3) Блокиране на кмета от икономическото болшинство да се изкара “неможач ” – даже нощес го чух от един някогашен “демократ ”.
(4) Грижовна политика на държавното управление на ГЕРБ и Българска социалистическа партия – към този момент на национално равнище коалиция – да наградят силовите структури с 50%, а за други 5% или нищо. Което дава мотив за стачки. Даже, в случай че някой сметне – настояванията са за три години растеж с…50%.

А когато се появят настояванията и стачките: няма пари! А към кмета на София – “абе има пари по сметките, оптимизирайте разноските ”.

Което значи – няма да допуснем да си изпълниш програмата, тъй като ще те провалим!

(5) Но сполучлива стачка има единствено със силови способи – които са овладяни от нашите силовики посредством синдикатите. Дали ще са миньори, блокиращи магистрали; зърнари, блокиращи входа на София; служители на реда – отказващи ред в София; или транспортни служащи – блокиращи трафика. Уви – лекари и сестри; университетските хора; медиите – нямат силови средства и мизеруват. Защото не стават за политически напън.
(6) Социалните претенции са постоянно против ППДБ:
Горните стачки бяха против Денков; в този момент против Терзиев. Нещо повече – през 2022 г имаше отново транспортна стачка, само че тя не беше под прозорците на Фандъкова, нито пред СОС. А пред държавното управление на ППДБ.

Чест прави на Кмета Терзиев, който като уединен вълнолом се изправи против рекетьорската вълна. Но по този начин рискува същия сюжет през есента.

За жителите би трябвало да е ясно:

(1) Финансовите решения се вземат от СОС с болшинство на ГЕРБ
(2) Бордовете на общинските компании се назначават от това болшинство – спомнете си драмата с Метрополитена, където индивидът – експертиза бе заменен с човек- автограф. За едни стотици милиони.
(3) Тези бордове би трябвало да показват проекти за промени, редуциране на администрацията; усъвършенстване на разходите; вложения и едвам тогава да се финансират потребностите – вместо както постоянно пари на калпак.
(4) Остава огромният въпрос –
Кому са нужни общински компании, вместо да се концесионира градския превоз на частния бранш и единствено управлява от СОС.

Ако отговорността за стачката бе ясна на софиянци от ден първи – резултатът против ГЕРБ щеше да е още по-масивен, бърз и сигнален.

Затова – въпреки в този момент Кметът и ППДБ да наподобяват спечелили в конфликта – необходим е непрекъснат, сладкодумен и безапелационен роман за гласоподавателите – какво, по какъв начин и за какво се случва в София и България и политиките, които те водят в отбрана на жителите.
За да умират компроматно-корупционните схеми още в зародиш. “

Присъединете се към нашия 

„ Калинки “ в превоза? Божанов упорства за промени след изкуствената рецесия