Един добър комшия
Борисов и Ердоган поддържат връзки, в които рядко прескачат искри
© Handout Още по тематиката
Газът по " Турски поток " потегля до края на идната година
Дотогава би трябвало да има решение от кое място ще минава горивото за Европа
7 яну 2018
Борисов: Европейски Съюз не би трябвало да загърбва Турция
В изявление за Анадолската организация министър председателят декларира, че е рационално двете страни да сключат " огромно съглашение " по редица въпроси като визите, митническото съдействие и културното завещание
6 яну 2018
В Турция демокрацията е в заплаха
Някога турците виждаха себе си като народ, който може да сплоти мюсюлманската просвета със западната народна власт и секуларизъм. Вече не.
30 дек 2017 Първото задгранично посещаване на българския министър председател Бойко Борисов, откакто страната пое ротационното председателство на Съвета на Европейски Съюз, беше в Турция. Поводът беше реставрираната Желязна черква в Истанбул, само че Борисов прекара над два дни в прилежащата страна, което приказва, че е има повече цели от вяра и просвета.
Въпреки, че Борисов в последно време постоянно е в Турция (това е третата му аудиенция там за една година), прилежащата страна не участва в оповестените цели на българското председателство. Премиерът се опита да изясни това в Истанбул. " Предстои сериозен спор за бъдещето на Европейския съюз в светлината на Brexit, само че страната ни ще постави старания за възобновяване на положителния звук и връзките на партньорство сред Турция и страните от Европейски Съюз ", уточни Борисов след срещата с президента Реджеп Тайип Ердоган. Длъжни сме да създадем връзките такива, каквито бяха преди години, сподели той при срещата си с премиера Бинали Йълдъръм.
Точно каквито бяха преди години, тези връзки мъчно ще станат. Да стартираме оттова, че концепцията за пълноправно участие на Турция в Европейски Съюз безшумно и добродушно умря. По време на визитата на Ердоган във Франция преди няколко дни стана ясно, че на Турция й се предлага тип " особено партньорство " - нещо, за което приказва преди седмици и немският външен министър Зигмар Габриел. Това е неразбираема още идея, която може да бъде приложена към Англия, когато напусне, както и към страни като Украйна.
Турските политици, отпред с Ердоган, не са изразявали обществено утвърждение на такава концепция, в противен случай. Но както написа Мурат Йеткин в коментар за в. " Хюриет " " струва си да се намерения, че България, която пое шестмесечното председателство, по време на Студената война не беше още и в чакалнята на Европейски Съюз, когато Турция защитаваше западните граници против неям [и към този момент беше претендент за участие в съюза] ". С други думи, на Анкара й е пределно ясно какъв брой невероятна е концепцията за влизане в Европейски Съюз, само че държи да води играта, не да я следва.
Диалог без тръни
Това, което може и би трябвало да бъде възобновено, е естественият разговор с Турция. Повече от явно е, че и самата Анкара го желае. Разтърсена от спорове по границите си, вътрешно нестабилна и във все по-задълбочен спор с другия си главен външен сътрудник - Съединени американски щати, Турция има потребност да работи с Европа (която се явява и най-големия й търговски партньор).
Тук Борисов не е самичък - Франция и Германия също пробват да създадат това. Докато българският министър председател беше в Турция, турският външен министър Мевлют Чавушоглу беше на посетители на немския външен министър Зигмар Габриел в дома му в родния му град Глосар. Снимките на двамата, пиещи турски чай, провокираха остри рецензии от водача на Зелените Джем Йоздемир, който упрекна Габриел, че изпраща " неправилни сигнали " към Турция. Германско-турските връзки пострадаха мощно след опита за прелом и последвалите десетки хиляди арести, както и след нападателни изявления на Ердоган по адрес на Германия и Ангела Меркел. Габриел, както и Макрон, заложиха на прагматизма - най-вече търговски въпроси и въпроси за общата сигурност.
Борисов направи същото. " Турция е най-големият комшия на Европейски Съюз и с най-голямата войска в района ", сподели той, представен от китайската организация " Синхуа ". Разликата беше в премълчаното. Макрон и Габриел не пропуснаха да слагат въпроса с хилядите арестувани и желаеха от Турция спазването на някакви човешки права. Новият ръководител на Съвета на Европейски Съюз не сподели и дума за проблемите в прилежащата страна, нито за потребността да се съблюдават права, да не се арестуват публицисти, или даже за арестуваните преди месеци трима българи, с които по този начин и не стана ясно какво се е случило. Възможно е за това да е станало дума на четири очи, а е допустимо и Борисов да е решил да не скапва положителното въодушевление на домакина си.
Това не е кой знае каква вест. Правителството на Борисов тихомълком екстрадира няколко турци, поискани от прилежащата страна, макар основателните подозрения, че ще бъдат подложени на правосъден произвол и мъчения. Тази споделена загадка, както и остарелият боязън на Борисов от талази от имигранти, прави необикновено в скоро време министър председателят да подлага на критика обществено Ердоган. Това посещаване е добър образец съгласно анализатора Димитър Бечев, че " колкото и да са значими Германия и Франция, Анкара намира по-лесно общ език с по-малките членки на Източния фланг ". В текст за Ahvalnews той споделя, че за страни като Унгария и България съществени правила на демокрацията постоянно ще отстъпват в връзките с Турция пред казуса с миграцията от Близкия изток и комерсиалните връзки. Това евентуално е добра вест за Анкара.
© Handout Още по тематиката
Газът по " Турски поток " потегля до края на идната година
Дотогава би трябвало да има решение от кое място ще минава горивото за Европа
7 яну 2018
Борисов: Европейски Съюз не би трябвало да загърбва Турция
В изявление за Анадолската организация министър председателят декларира, че е рационално двете страни да сключат " огромно съглашение " по редица въпроси като визите, митническото съдействие и културното завещание
6 яну 2018
В Турция демокрацията е в заплаха
Някога турците виждаха себе си като народ, който може да сплоти мюсюлманската просвета със западната народна власт и секуларизъм. Вече не.
30 дек 2017 Първото задгранично посещаване на българския министър председател Бойко Борисов, откакто страната пое ротационното председателство на Съвета на Европейски Съюз, беше в Турция. Поводът беше реставрираната Желязна черква в Истанбул, само че Борисов прекара над два дни в прилежащата страна, което приказва, че е има повече цели от вяра и просвета.
Въпреки, че Борисов в последно време постоянно е в Турция (това е третата му аудиенция там за една година), прилежащата страна не участва в оповестените цели на българското председателство. Премиерът се опита да изясни това в Истанбул. " Предстои сериозен спор за бъдещето на Европейския съюз в светлината на Brexit, само че страната ни ще постави старания за възобновяване на положителния звук и връзките на партньорство сред Турция и страните от Европейски Съюз ", уточни Борисов след срещата с президента Реджеп Тайип Ердоган. Длъжни сме да създадем връзките такива, каквито бяха преди години, сподели той при срещата си с премиера Бинали Йълдъръм.
Точно каквито бяха преди години, тези връзки мъчно ще станат. Да стартираме оттова, че концепцията за пълноправно участие на Турция в Европейски Съюз безшумно и добродушно умря. По време на визитата на Ердоган във Франция преди няколко дни стана ясно, че на Турция й се предлага тип " особено партньорство " - нещо, за което приказва преди седмици и немският външен министър Зигмар Габриел. Това е неразбираема още идея, която може да бъде приложена към Англия, когато напусне, както и към страни като Украйна.
Турските политици, отпред с Ердоган, не са изразявали обществено утвърждение на такава концепция, в противен случай. Но както написа Мурат Йеткин в коментар за в. " Хюриет " " струва си да се намерения, че България, която пое шестмесечното председателство, по време на Студената война не беше още и в чакалнята на Европейски Съюз, когато Турция защитаваше западните граници против неям [и към този момент беше претендент за участие в съюза] ". С други думи, на Анкара й е пределно ясно какъв брой невероятна е концепцията за влизане в Европейски Съюз, само че държи да води играта, не да я следва.
Диалог без тръни
Това, което може и би трябвало да бъде възобновено, е естественият разговор с Турция. Повече от явно е, че и самата Анкара го желае. Разтърсена от спорове по границите си, вътрешно нестабилна и във все по-задълбочен спор с другия си главен външен сътрудник - Съединени американски щати, Турция има потребност да работи с Европа (която се явява и най-големия й търговски партньор).
Тук Борисов не е самичък - Франция и Германия също пробват да създадат това. Докато българският министър председател беше в Турция, турският външен министър Мевлют Чавушоглу беше на посетители на немския външен министър Зигмар Габриел в дома му в родния му град Глосар. Снимките на двамата, пиещи турски чай, провокираха остри рецензии от водача на Зелените Джем Йоздемир, който упрекна Габриел, че изпраща " неправилни сигнали " към Турция. Германско-турските връзки пострадаха мощно след опита за прелом и последвалите десетки хиляди арести, както и след нападателни изявления на Ердоган по адрес на Германия и Ангела Меркел. Габриел, както и Макрон, заложиха на прагматизма - най-вече търговски въпроси и въпроси за общата сигурност.
Борисов направи същото. " Турция е най-големият комшия на Европейски Съюз и с най-голямата войска в района ", сподели той, представен от китайската организация " Синхуа ". Разликата беше в премълчаното. Макрон и Габриел не пропуснаха да слагат въпроса с хилядите арестувани и желаеха от Турция спазването на някакви човешки права. Новият ръководител на Съвета на Европейски Съюз не сподели и дума за проблемите в прилежащата страна, нито за потребността да се съблюдават права, да не се арестуват публицисти, или даже за арестуваните преди месеци трима българи, с които по този начин и не стана ясно какво се е случило. Възможно е за това да е станало дума на четири очи, а е допустимо и Борисов да е решил да не скапва положителното въодушевление на домакина си.
Това не е кой знае каква вест. Правителството на Борисов тихомълком екстрадира няколко турци, поискани от прилежащата страна, макар основателните подозрения, че ще бъдат подложени на правосъден произвол и мъчения. Тази споделена загадка, както и остарелият боязън на Борисов от талази от имигранти, прави необикновено в скоро време министър председателят да подлага на критика обществено Ердоган. Това посещаване е добър образец съгласно анализатора Димитър Бечев, че " колкото и да са значими Германия и Франция, Анкара намира по-лесно общ език с по-малките членки на Източния фланг ". В текст за Ahvalnews той споделя, че за страни като Унгария и България съществени правила на демокрацията постоянно ще отстъпват в връзките с Турция пред казуса с миграцията от Близкия изток и комерсиалните връзки. Това евентуално е добра вест за Анкара.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ