Борисов и Ердоган откриват Желязната църква на 7 януари, чакат се 1000 гости /снимки/
Борисов и Ердоган откриват Желязната черква на 7 януари, чакат се 1000 посетители. Ремонтът на храма продължи 7 години, коства над 3,5 млн. евро
На 7 януари 2018 година след 7 години ремонт българският православен храм “Св. Стефан” в Истанбул ще бъде още веднъж публично открит и преосветен.
Желязната черква, както я назовават в България, е край брега на залива Златния рог на Босфора. В реставрацията са вложени близо 16 млн. турски лири (около 3,5 млн. евро), от които България е дала малко над 200 000 евро, написа проправителственият турски вестник “Сабах” преди дни, като цитира ръководителя на българската общественост в Истанбул Васил Лиязе. Останалите средства са от Истанбулската огромна община, общината Фатих и регионалната администрация на Истанбул.
Очаква се на тържеството да участват българският министър председател Бойко Борисов и турският президент Реджеп Ердоган. “В скоро време дружно с българския министър-председател тържествено ще открием Желязната черква в Истанбул. Ние възродихме тази черква. И не казахме “Дай парите, че тогава да я реставрираме”, не, ние ги дадохме. Така даваме пари за реставрацията на всички културно-исторически обекти на Балканите”, сподели в тирада в края на ноември пред Търговската камара на Турция Ердоган. Този факт той повтори и пред домакините си в Гърция по време на формалната си аудиенция неотдавна, когато даде за образец Турция като отношение към другите вероизповедания.
За тържествената гала по преосвещаването на храма са поканени близо 1000 посетители от България и от Турция, чакат се също министри и депутати от София, поканени са българският патриарх Неофит и Вселенският Вартоломей.
7 януари - датата, определена за тържеството, е и православната Коледа по остарял жанр, която и в този момент се празнува от руснаци и сърби на тази дата.
Укрепената и актуализирана българска православна черква “Свети Стефан” ще издържи най-малко още 150 година по думите на основния проектант по реставрирането на историческия храм Фикрие Булунмаз.
В дните преди патронния си празник - 27 декември, деня на свети Стефан, църквата притегля туристите, пристигнали за коледните празници в Истанбул. Всяко българско сърце тук трепва при типа на реставрирания храм, тъй като години наред той беше застрашен безусловно от сриване.
“Когато свалихме облицовката, видяхме, че всички колони са изгнили, носещата структура е пред рухване”, описа преди време за “24 часа” основният проектант по реставрацията Фикрие Булунмаз.
Макар и преди този момент да са правени частични поправки, сегашният стартира през 2011 година, сменили са се двама строителни бизнесмени, наложило се да се търсят в допълнение съществени средства поради непредвидени действия по реставрацията.
Сега са сменени 39 колони, напълно е заменена носещата структура, осъществена е реорганизация, обзавеждане. Замърсените и развалени елементи една по една се сваляли, почиствали се със специфични химикали и още веднъж се инсталирали съгласно оригиналите. А изчезналите орнаменти са възобновени с точни копия.
Българският храм в Истанбул, носещ името на архидякон и първомъченик Стефан, е със забележителна история. На мястото му преди повече от 160 години е имало къща - тя е дарена от княз Стефан Богориди на цариградските българи, които пък я преустроили в дървена черква. Тя е осветена на 9 октомври 1849 година и е станала очевидец на исторически за българите събития.
Тук в нощта на 3 април 1860 година по време на Великденската работа свещеник Иларион Макариополски, по-късно Търновски митрополит, за първи път не загатва името на Вселенския цариградски патриарх Кирил VII, а, както написа Тончо Жечев, като произнася знаковите думи “Еи всякое епископство православних!”, “приел върху себе си всички отговорности на станалото...По този метод удостоверил своя избор за глава на националната църква”. А станалото е, че по този начин се поставя първият значим камък към независима Българска екзархия.
А 10 година по-късно, като прочита султанския ферман, с който се признава независимата Българска екзархия, отново в същата дървена черква на 1 март 1870 година Иларион Макариополски се обръща към вярващите: “Жътвата, чада, на сеяча е по-сладка от сеитбата, тъй като, който сее с вяра, сее за беритба. Който жъне, събира плод. Тъй и ний, чада, сеехме на 1860 година на 3 април, жънем плода в този момент на първи март 1870 година.”
През 1898 година на мястото на изгорялата остаряла дървена черква се издига нова - желязна. Проектът е на проектант Ховсеп Азнавур, а осъществяването е на австрийската компания “Рудолф декор Вагнер”. Храмът е от сглобяеми стоманени детайли с общо тегло 500 тона. Докарани са с транспортен съд от Виена по Дунав през Черно море и Босфора, а църквата е съединена и осветена от екзарх Йосиф на 8 септември 1898 година
Църквата е трикуполна и с кръстообразна форма, извън притегля погледа с красивите орнаменти на украсата. Олтарът е извърнат към Златния рог, а над притвора се издига красива камбанария. Шестте камбани са излети в съветския град Ярославъл, две от тях звучат и през днешния ден. Иконостасът е изписан в православен жанр от съветски майстори.
Кампанията за възобновяване на Желязната черква в Истанбул стартира преди повече от 10 години, въпреки и преди този момент да е имало благотворителни акции за подсилване на храма.
Първоначалната концепция била да се подмени единствено външната обшивка, да се боядиса и да се запълнят пукнатините по фасадата. Когато обаче се вижда какъв брой съществени са вредите по църквата, нанесени от времето, следва смяна в проектите, търси се в допълнение утвърждение от съответните институции като за монумент на културата и едвам тогава реставрацията продължава.
Така с новия план се сменят носещите колони, добавени са антиземетръсни греди, вътрешността се реконструира главно. Затова арх. Булунмаз в този момент е спокойна, че църквата ще удържи още 150 година след този ремонт. Преди да се отдаде на тази задача с реставрацията на “Св. Стефан”, Булунмаз е взела участие в реставрацията и на знакови религиозни храмове на Истанбул - една гръцка православна черква и известния музей на дервишите “Мевлихане”.
Тя дефинира сегашната си работа “Свети Стефан” като най-красивата черква в Истанбул, единствената в мегаполиса с позлатен купол, който се извисява на 40 метра и се вижда отдалеко от преминаващите през Златния рог кораби.
По концепция на арх. Булунмаз в ремонтираната черква има и в допълнение ново помещение. Преди там е бил склад, само че е направена изолираност, инсталирали са тръби за отклоняване на открито на дъждовните води и въпреки че таванът е едвам 2,10 м, няма да се усеща заради размера на помещението, което ще се употребява като изложбена зала или за други прояви.
С реставрацията на “Свети Стефан” ще възкръсне отначало остарялото българско възрожденско огнище край Златния рог. Възстановен е и Метохът, останал съвсем 100 година ненаселен. Дългата 40 метра каменна постройка бе открита още веднъж публично през май 2016 година от премиера Бойко Борисов и културния министър Вежди Рашидов.
Построен през 1850 година отново на земя, дарена от Стефан Богориди, в Метоха са отсядали пътуващи българи, тук е била семинарията, редакцията на 20 вестници и списания, имало е и печатница, тук било намерено и първото българско учебно заведение през 1857 година в Истанбул. Днес в Метоха е ситуирана експозиция за Българската екзархия и за българската православна общественост в Истанбул.
На 7 януари 2018 година след 7 години ремонт българският православен храм “Св. Стефан” в Истанбул ще бъде още веднъж публично открит и преосветен.
Желязната черква, както я назовават в България, е край брега на залива Златния рог на Босфора. В реставрацията са вложени близо 16 млн. турски лири (около 3,5 млн. евро), от които България е дала малко над 200 000 евро, написа проправителственият турски вестник “Сабах” преди дни, като цитира ръководителя на българската общественост в Истанбул Васил Лиязе. Останалите средства са от Истанбулската огромна община, общината Фатих и регионалната администрация на Истанбул.
Очаква се на тържеството да участват българският министър председател Бойко Борисов и турският президент Реджеп Ердоган. “В скоро време дружно с българския министър-председател тържествено ще открием Желязната черква в Истанбул. Ние възродихме тази черква. И не казахме “Дай парите, че тогава да я реставрираме”, не, ние ги дадохме. Така даваме пари за реставрацията на всички културно-исторически обекти на Балканите”, сподели в тирада в края на ноември пред Търговската камара на Турция Ердоган. Този факт той повтори и пред домакините си в Гърция по време на формалната си аудиенция неотдавна, когато даде за образец Турция като отношение към другите вероизповедания.
За тържествената гала по преосвещаването на храма са поканени близо 1000 посетители от България и от Турция, чакат се също министри и депутати от София, поканени са българският патриарх Неофит и Вселенският Вартоломей.
7 януари - датата, определена за тържеството, е и православната Коледа по остарял жанр, която и в този момент се празнува от руснаци и сърби на тази дата.
Укрепената и актуализирана българска православна черква “Свети Стефан” ще издържи най-малко още 150 година по думите на основния проектант по реставрирането на историческия храм Фикрие Булунмаз.
В дните преди патронния си празник - 27 декември, деня на свети Стефан, църквата притегля туристите, пристигнали за коледните празници в Истанбул. Всяко българско сърце тук трепва при типа на реставрирания храм, тъй като години наред той беше застрашен безусловно от сриване.
“Когато свалихме облицовката, видяхме, че всички колони са изгнили, носещата структура е пред рухване”, описа преди време за “24 часа” основният проектант по реставрацията Фикрие Булунмаз.
Макар и преди този момент да са правени частични поправки, сегашният стартира през 2011 година, сменили са се двама строителни бизнесмени, наложило се да се търсят в допълнение съществени средства поради непредвидени действия по реставрацията.
Сега са сменени 39 колони, напълно е заменена носещата структура, осъществена е реорганизация, обзавеждане. Замърсените и развалени елементи една по една се сваляли, почиствали се със специфични химикали и още веднъж се инсталирали съгласно оригиналите. А изчезналите орнаменти са възобновени с точни копия.
Българският храм в Истанбул, носещ името на архидякон и първомъченик Стефан, е със забележителна история. На мястото му преди повече от 160 години е имало къща - тя е дарена от княз Стефан Богориди на цариградските българи, които пък я преустроили в дървена черква. Тя е осветена на 9 октомври 1849 година и е станала очевидец на исторически за българите събития.
Тук в нощта на 3 април 1860 година по време на Великденската работа свещеник Иларион Макариополски, по-късно Търновски митрополит, за първи път не загатва името на Вселенския цариградски патриарх Кирил VII, а, както написа Тончо Жечев, като произнася знаковите думи “Еи всякое епископство православних!”, “приел върху себе си всички отговорности на станалото...По този метод удостоверил своя избор за глава на националната църква”. А станалото е, че по този начин се поставя първият значим камък към независима Българска екзархия.
А 10 година по-късно, като прочита султанския ферман, с който се признава независимата Българска екзархия, отново в същата дървена черква на 1 март 1870 година Иларион Макариополски се обръща към вярващите: “Жътвата, чада, на сеяча е по-сладка от сеитбата, тъй като, който сее с вяра, сее за беритба. Който жъне, събира плод. Тъй и ний, чада, сеехме на 1860 година на 3 април, жънем плода в този момент на първи март 1870 година.”
През 1898 година на мястото на изгорялата остаряла дървена черква се издига нова - желязна. Проектът е на проектант Ховсеп Азнавур, а осъществяването е на австрийската компания “Рудолф декор Вагнер”. Храмът е от сглобяеми стоманени детайли с общо тегло 500 тона. Докарани са с транспортен съд от Виена по Дунав през Черно море и Босфора, а църквата е съединена и осветена от екзарх Йосиф на 8 септември 1898 година
Църквата е трикуполна и с кръстообразна форма, извън притегля погледа с красивите орнаменти на украсата. Олтарът е извърнат към Златния рог, а над притвора се издига красива камбанария. Шестте камбани са излети в съветския град Ярославъл, две от тях звучат и през днешния ден. Иконостасът е изписан в православен жанр от съветски майстори.
Кампанията за възобновяване на Желязната черква в Истанбул стартира преди повече от 10 години, въпреки и преди този момент да е имало благотворителни акции за подсилване на храма.
Първоначалната концепция била да се подмени единствено външната обшивка, да се боядиса и да се запълнят пукнатините по фасадата. Когато обаче се вижда какъв брой съществени са вредите по църквата, нанесени от времето, следва смяна в проектите, търси се в допълнение утвърждение от съответните институции като за монумент на културата и едвам тогава реставрацията продължава.
Така с новия план се сменят носещите колони, добавени са антиземетръсни греди, вътрешността се реконструира главно. Затова арх. Булунмаз в този момент е спокойна, че църквата ще удържи още 150 година след този ремонт. Преди да се отдаде на тази задача с реставрацията на “Св. Стефан”, Булунмаз е взела участие в реставрацията и на знакови религиозни храмове на Истанбул - една гръцка православна черква и известния музей на дервишите “Мевлихане”.
Тя дефинира сегашната си работа “Свети Стефан” като най-красивата черква в Истанбул, единствената в мегаполиса с позлатен купол, който се извисява на 40 метра и се вижда отдалеко от преминаващите през Златния рог кораби.
По концепция на арх. Булунмаз в ремонтираната черква има и в допълнение ново помещение. Преди там е бил склад, само че е направена изолираност, инсталирали са тръби за отклоняване на открито на дъждовните води и въпреки че таванът е едвам 2,10 м, няма да се усеща заради размера на помещението, което ще се употребява като изложбена зала или за други прояви.
С реставрацията на “Свети Стефан” ще възкръсне отначало остарялото българско възрожденско огнище край Златния рог. Възстановен е и Метохът, останал съвсем 100 година ненаселен. Дългата 40 метра каменна постройка бе открита още веднъж публично през май 2016 година от премиера Бойко Борисов и културния министър Вежди Рашидов.
Построен през 1850 година отново на земя, дарена от Стефан Богориди, в Метоха са отсядали пътуващи българи, тук е била семинарията, редакцията на 20 вестници и списания, имало е и печатница, тук било намерено и първото българско учебно заведение през 1857 година в Истанбул. Днес в Метоха е ситуирана експозиция за Българската екзархия и за българската православна общественост в Истанбул.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ