Анализ на протеста: Борисов няма да се оттегли заради 15 палатки
Борисов надали ще се отдръпна поради 15 палатки на Орлов мост. Точно противоположното: поради блокадата на кръстовища той натрупа късмет от ден на ден хора да намразят протестиращите. Веселин Стойнев разяснява препъникамъните пред митинга в разбор за Deutsche Welle .
Протестът за оставките на държавното управление и на основния прокурор е гражданска акция на съидейници. Блокирането на кръстовища като част от същия този митинг обаче е напълно друго - диктат над всички, в това число над съидейници.
Блокирането на кръстовища, а с тях и на съществени булеварди няма съответно опрощение. Това не е гражданско непокорство, тъй като неподчиняващият се не заплаща цената за нарушаването - а на това се е обрекъл с акта си на непокорство. Реално не е непокорство и заради това, че никой не подчинява окупаторите на кръстовища - полицията на процедура им сътрудничи, а не ги отстранява от платното, с цел да обезпечи свободно придвижване, както е длъжна по закон.
Премиерът Борисов надали ще подаде оставка поради 15 палатки на Орлов мост, само че пък с всеки минал ден натрупа късмет от ден на ден и повече хора да намразят протестиращите. Та нали хиляди хора губят време, нерви и пари поради затрудненото напредване. Именно това е първият подводен камък пред развиването на митинга след сполучливите му първи три седмици.
Вторият е обвързван с познатата от 2013 заплаха митингът да се карнавализира. Мнозинството от хората демонстрират, че им е задоволително да викат " Оставка! ", да надуват свирки и вувузели и да издигат флагове и собственоръчно направени плакати. На някои обаче им доскучава и измислят пърформанси - да вземем за пример поднасяне на бутафорна торта за рождения ден на Пеевски.
Да, тези сценки са занимателни и истински като плакатите. Но незабелязано се трансформират в самоцел и изместват центъра на протестната сила. Колкото повече се веселиш и надсмиваш, толкоз повече отслабва упоритостта ти за реализиране на главната цел: оставките. Карнавалът не е форма на протест - той е отдушник против протести.
Третият препъникамък е заплахата митингът да се натовари с цели, които не са негови. По уредбата стартират да приказват от ден на ден оратори, като някои от тях се пробват да приватизират идейно митинга. Един му вменява детайлна правосъдна промяна, като че ли множеството на площада е умело юридическо тяло, одобрило плана. Друг приказва за Велико национално заседание и нова конституция - отново от името на всички. Трета споделя, че нямало значение кой е зелен, наследник или червен, само че апропо акцентира, че не била " соросоид ".
Да, точно заедността на хора с разнообразни политически биографии е неповторимото в този митинг, само че тя може бързо да се спихне, в случай че всеки стартира да я придърпва към себе си. Особено рисково в тази ситуация е " надпартийното " говорене, което в същността си е антипартийно. Протестиращите могат да са дружно - непартийни и разнопартийни, единствено до постигането на главната цел на митинга: оставките на Борисов и Гешев. След това си остават политически разнообразни, само че отново могат да реализират взаимни цели (например правосъдна реформа) посредством своите политически представителства - т.е., посредством сделки и взаимни отстъпки сред своите партии.
Четвъртият препъникамък визира тактиката на митинга. След като събра най-голямата си мощност на 21-ия ден, обикновено беше след това отново да изтънее. Разгарът на лятото е - мнозина са на отмора, става все по-горещо, а и епидемията не затихва. Всичко това осуетява многолюдно присъединяване.
Въпреки това митингът има огромен капацитет - даже единствено заради обстоятелството, че в разнообразни дни, даже в границите на разнообразни часове в един ден, в него се включват разнообразни хора. Затова може би сполучливата тактичност е да се поддържа ежедневно присъединяване, без да се " гони численост ". А от време на време, примерно един път седмично, да се привикват огромни национални митинги като този в сряда. Очевидно е, че решителната борба ще бъде наесен, когато след насъбрания опит и сила и с поддръжката на завърнали се от отпуска попълнения ще може да се събере величествен народен митинг в цялата страна, който да опустоши кликата, превзела българската страна.
Протестът за оставките на държавното управление и на основния прокурор е гражданска акция на съидейници. Блокирането на кръстовища като част от същия този митинг обаче е напълно друго - диктат над всички, в това число над съидейници.
Блокирането на кръстовища, а с тях и на съществени булеварди няма съответно опрощение. Това не е гражданско непокорство, тъй като неподчиняващият се не заплаща цената за нарушаването - а на това се е обрекъл с акта си на непокорство. Реално не е непокорство и заради това, че никой не подчинява окупаторите на кръстовища - полицията на процедура им сътрудничи, а не ги отстранява от платното, с цел да обезпечи свободно придвижване, както е длъжна по закон.
Премиерът Борисов надали ще подаде оставка поради 15 палатки на Орлов мост, само че пък с всеки минал ден натрупа късмет от ден на ден и повече хора да намразят протестиращите. Та нали хиляди хора губят време, нерви и пари поради затрудненото напредване. Именно това е първият подводен камък пред развиването на митинга след сполучливите му първи три седмици.
Вторият е обвързван с познатата от 2013 заплаха митингът да се карнавализира. Мнозинството от хората демонстрират, че им е задоволително да викат " Оставка! ", да надуват свирки и вувузели и да издигат флагове и собственоръчно направени плакати. На някои обаче им доскучава и измислят пърформанси - да вземем за пример поднасяне на бутафорна торта за рождения ден на Пеевски.
Да, тези сценки са занимателни и истински като плакатите. Но незабелязано се трансформират в самоцел и изместват центъра на протестната сила. Колкото повече се веселиш и надсмиваш, толкоз повече отслабва упоритостта ти за реализиране на главната цел: оставките. Карнавалът не е форма на протест - той е отдушник против протести.
Третият препъникамък е заплахата митингът да се натовари с цели, които не са негови. По уредбата стартират да приказват от ден на ден оратори, като някои от тях се пробват да приватизират идейно митинга. Един му вменява детайлна правосъдна промяна, като че ли множеството на площада е умело юридическо тяло, одобрило плана. Друг приказва за Велико национално заседание и нова конституция - отново от името на всички. Трета споделя, че нямало значение кой е зелен, наследник или червен, само че апропо акцентира, че не била " соросоид ".
Да, точно заедността на хора с разнообразни политически биографии е неповторимото в този митинг, само че тя може бързо да се спихне, в случай че всеки стартира да я придърпва към себе си. Особено рисково в тази ситуация е " надпартийното " говорене, което в същността си е антипартийно. Протестиращите могат да са дружно - непартийни и разнопартийни, единствено до постигането на главната цел на митинга: оставките на Борисов и Гешев. След това си остават политически разнообразни, само че отново могат да реализират взаимни цели (например правосъдна реформа) посредством своите политически представителства - т.е., посредством сделки и взаимни отстъпки сред своите партии.
Четвъртият препъникамък визира тактиката на митинга. След като събра най-голямата си мощност на 21-ия ден, обикновено беше след това отново да изтънее. Разгарът на лятото е - мнозина са на отмора, става все по-горещо, а и епидемията не затихва. Всичко това осуетява многолюдно присъединяване.
Въпреки това митингът има огромен капацитет - даже единствено заради обстоятелството, че в разнообразни дни, даже в границите на разнообразни часове в един ден, в него се включват разнообразни хора. Затова може би сполучливата тактичност е да се поддържа ежедневно присъединяване, без да се " гони численост ". А от време на време, примерно един път седмично, да се привикват огромни национални митинги като този в сряда. Очевидно е, че решителната борба ще бъде наесен, когато след насъбрания опит и сила и с поддръжката на завърнали се от отпуска попълнения ще може да се събере величествен народен митинг в цялата страна, който да опустоши кликата, превзела българската страна.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ