Плуват ли корабчета? Цариградският скандал подозрително напомня за „яхтената афера“ от 2003 г
Борисов е изплашен. Толкова изплашен не е бил от февруари 2013, когато поради няколко статисти и малко алена багра подаде оставка за първи път. Всъщност преди пет години Кремъл посредством своите проксита в България смъкна държавното управление на ГЕРБ, тъй като спря Белене. Дали това няма да се случи още веднъж и с третото държавно управление на ГЕРБ, което взе решение да възвърне строителството му?
Не запитвам съществено, просто акцентирам евентуалния парадокс Русия да разклати кабинет, който на процедура извършва главните ѝ претенции в двете фундаментални за Кремъл направления – енергетиката и военно-промишления комплекс. Пресният скандал с Очите/Бенчев в действителност има капацитет да смъкна кабинета, само че не поради Белене. Залогът евентуално е контрабандата през Турция, каналите за която са основани още през 70-те години на предишния век от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) и Държавна сигурност благодарение на турската мафия.
Очевидно контролът над тези канали от време на време се сменя. И нарочените за промяна се съпротивляват с всички сили. А силите им, както се видя, обгръщат всички партии и всички равнища на властта. В положение са да накарат даже един премиер-бабаит да пропусне златна опция да уязви коленичилия си в поза сутерен главен конкурент. „ Ако очаквате да атакува госпожа Нинова, няма да го направя. Решението в такива случаи е незабавно преследване, махане, и готово. Местните организации постоянно могат да създадат някоя пакост “, изненадващо миролюбиво сподели Борисов на 7 август 2018 при ревизия на градежа на автомагистрала Хемус. След неговото всеопрощаващо изказване дежурните обвинители на ГЕРБ – Тома Биков и Антон Тодоров, замлъкнаха. Скри се и централният бранител на Българска социалистическа партия Кирил Добрев. Медиите, които са под техен надзор, вместо да разчепкат случая, го сметнаха за завършен.
Следствието обаче – и в директния, и в преносния смисъл на думата – занапред следва. И защото Борисов е изпуснал духа от бутилката, а не е трябвало, в този момент се пробва да го вкара още веднъж вътре.
Днес в нормално добре осведомения за ъндърграунда вестник се появи изложение на случилото се, което ми звучи правдиво. Явно събитията са се случили в поредност, противоположна на показаната ни от Министерство на вътрешните работи и профилираната прокуратура. Акцията против бандата на Митьо Очите е била планувана във време, когато проверяващите са знаели, че Очите дружно с Бенчо Бенчев и Несрин Узун ще е в Турция, с цел да стане ясна връзката му с тях. Очите в действителност не е бягал, а е отишъл на ваучър с любовницата си, проведен от Узун. Заповедта за задържането му от Интерпол и среднощното звънене до турския вътрешен министър е било за драматизъм – или за доказване интернационалното господство на Борисов. А може и за двете. Всъщност бандитът е бил косвена жертва, същинската цел са били Бенчев и Узун. Чрез тях е трябвало да стане обществено известна симбиозата сред Българска социалистическа партия, Движение за права и свободи и незаконния свят, а ГЕРБ да се вживее в ролята на национален обвинител и страж на морала в политиката. Превантивно или предизборно, скоро ще разберем.
Планът е изпълнен съвършено с неволната помощ на доста наивните или доста самонадеяни жертви. Засечката обаче стартира отсам. ГЕРБ таман потегля да извлича медийните дивиденти от този несъмнено абсурден случай, и вместо „ Напред! На нож! “, вождът дава команда „ Отбой! “ Няма по какъв начин това да е негово персонално предпочитание. И като знаем коя партия е атакувана, кой и от кое място ѝ дърпа конците, и по какъв начин този #Кой нееднократно сполучливо е скърцал със зъби на Борисов, не може да не забележим дългата ръка на Москва.
Развитието на абсурда стартира съмнително да припомня за „ яхтената спекулация “ от 2003 година Тогава на мястото на Очите беше Иван Тодоров-Доктора, на мястото на профилираната прокуратура – основният секретар на Министерство на вътрешните работи ген. Бойко Борисов, а на мястото на Бенчев, Узун и третия още неоткрит общински консултант – министрите на Национална движение „Симеон Втори" Милен Велчев, Мирослав Севлиевски и Пламен Петров. Все още не съм напълно сигурен кой е на мястото на Спас Русев.
Да напомня някои детайлности от този пропуснат скандал. След като на 18 април 2003 година контрабандист номер 1 – Доктора, бе несполучливо взривен на Цариградско шосе, в багажника на Мерцедеса му криминалистите откриха куфарче с разнообразни скъпи предмети, документи, както и бележник със лист на хора, на които Докторът е давал пари. Твърдеше се, че са открити и фотоси, направени на яхта в пристанище, оказало се Монако. За фотосите не се говореше нищо, до момента в който в. „ Труд” не написа за тях. Впоследствие стана ясно, че източник на информацията му е …главният секретар на Министерство на вътрешните работи Бойко Борисов. Тогава той громеше контрабандните канали и западните служби го награждаваха с безчет значки, потупвания по рамото и “Конграчулейшън, дженерал! “
Няколко дни след обявата в Спас Русев проговори: „ Миналата година (2002), беше през ваканцията за 24-ти май, поканих на яхта фамилиите на Милен Велчев, Мирослав Севлиевски, Пламен Петров и други другари за кръга на Формула 1 в Монако. Съжалявам, че дадох мотив момчетата да бъдат атакувани в една компроматна война”. Пак по същото време Мирослав Севлиевски съобщи, че „ става дума за кукловоди, които са на доста високо равнище, над равнището на самите участници в абсурда, а ползите също са били големи, с цел да почнат да дърпат конците”. Според Севлиевски задачата бил Милен Велчев, тогава финансов министър, само че около него изгорели той и Пламен Петров. За една численост да отгърми и Бойко Борисов, който на 20 април 2003 рапортува на Симеон за фотосите (ако не се неистина, „ Труд “ писа същият ден за тях!), а на 25 април 2003 подаде оставка, която Симеон не одобри. След години Борисов призна: „ Това е казусът, поради който подадох оставка. „ Контрабандист номер 1, Иван Тодоров – Доктора, финансов министър, парламентарен началник, транспортен министър и перач на пари – ”Амигото”, играят карти на яхта в Монако и гледат дружно надпревари! Не можеш да кажеш, че тези хора инцидентно са се събрали там”.
Ами не беше инцидентно. На 18 юни 2004 година със единодушието на премиера Сакскобурготски министър Николай Василев продаде 65 % от БТК и третия мобилен оператор „ Вивател “ на „ Вива Венчърс” за 230 млн. евро при експертна оценка на компанията 1,2 милиарда евро. Тогава се твърдеше, че притежател на „ Вива “ е американският капиталов фонд „ Адвент “, само че след това се оказа, че той има единствено 13%. Скоро телекомуникационната ни компания се озова в ръцете на исландския милиардер Тор Бьорголфсон, който посредством СИБанк, от която притежаваше 34 %, първо купи съвсем всички акции на БТК, пуснати на борсата, а след това посредством покупката на „ Вива венчърс “ – и цялата компания. Западни медии неведнъж писаха, че капиталите на милиардера идват от съветската мафия – не просто „ първият милион “, само че и парите, които влага из цяла Европа. Знаем какъв брой близка е съветската мафия до Комитет за Държавна сигурност (на СССР).
Бьорголфсон бе доведен в България от…Спас Русев.
„ Яхтеният скандал “ бе „ оперативно мероприятие “. Ако схемата му се повтаря 15 години по-късно, значи, че още веднъж тече огромна борба сред избрани групировки, свързани с мафиотски структури, зад които стоят министри, политици, депутати, служители на реда, а мощни кукловоди им дърпат конците. Включително на Бойко Борисов. Значи и че кукловодите нямат изключително богато въображение. Но с политическа класа и проведена престъпност като българските то не им и би трябвало.
Остава да забележим какъв различен залог има с изключение на контрабандата. И в яхтения скандал, и в цариградския, имаше освен това от контрабанда. Зад всяко „ освен това “ в България стои Русия. В комплект с част от „ българските “ партии – и може би с присъединяване на задържаните в Истанбул.
Калин Манолов, Фрог нюз
Не запитвам съществено, просто акцентирам евентуалния парадокс Русия да разклати кабинет, който на процедура извършва главните ѝ претенции в двете фундаментални за Кремъл направления – енергетиката и военно-промишления комплекс. Пресният скандал с Очите/Бенчев в действителност има капацитет да смъкна кабинета, само че не поради Белене. Залогът евентуално е контрабандата през Турция, каналите за която са основани още през 70-те години на предишния век от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) и Държавна сигурност благодарение на турската мафия.
Очевидно контролът над тези канали от време на време се сменя. И нарочените за промяна се съпротивляват с всички сили. А силите им, както се видя, обгръщат всички партии и всички равнища на властта. В положение са да накарат даже един премиер-бабаит да пропусне златна опция да уязви коленичилия си в поза сутерен главен конкурент. „ Ако очаквате да атакува госпожа Нинова, няма да го направя. Решението в такива случаи е незабавно преследване, махане, и готово. Местните организации постоянно могат да създадат някоя пакост “, изненадващо миролюбиво сподели Борисов на 7 август 2018 при ревизия на градежа на автомагистрала Хемус. След неговото всеопрощаващо изказване дежурните обвинители на ГЕРБ – Тома Биков и Антон Тодоров, замлъкнаха. Скри се и централният бранител на Българска социалистическа партия Кирил Добрев. Медиите, които са под техен надзор, вместо да разчепкат случая, го сметнаха за завършен.
Следствието обаче – и в директния, и в преносния смисъл на думата – занапред следва. И защото Борисов е изпуснал духа от бутилката, а не е трябвало, в този момент се пробва да го вкара още веднъж вътре.
Днес в нормално добре осведомения за ъндърграунда вестник се появи изложение на случилото се, което ми звучи правдиво. Явно събитията са се случили в поредност, противоположна на показаната ни от Министерство на вътрешните работи и профилираната прокуратура. Акцията против бандата на Митьо Очите е била планувана във време, когато проверяващите са знаели, че Очите дружно с Бенчо Бенчев и Несрин Узун ще е в Турция, с цел да стане ясна връзката му с тях. Очите в действителност не е бягал, а е отишъл на ваучър с любовницата си, проведен от Узун. Заповедта за задържането му от Интерпол и среднощното звънене до турския вътрешен министър е било за драматизъм – или за доказване интернационалното господство на Борисов. А може и за двете. Всъщност бандитът е бил косвена жертва, същинската цел са били Бенчев и Узун. Чрез тях е трябвало да стане обществено известна симбиозата сред Българска социалистическа партия, Движение за права и свободи и незаконния свят, а ГЕРБ да се вживее в ролята на национален обвинител и страж на морала в политиката. Превантивно или предизборно, скоро ще разберем.
Планът е изпълнен съвършено с неволната помощ на доста наивните или доста самонадеяни жертви. Засечката обаче стартира отсам. ГЕРБ таман потегля да извлича медийните дивиденти от този несъмнено абсурден случай, и вместо „ Напред! На нож! “, вождът дава команда „ Отбой! “ Няма по какъв начин това да е негово персонално предпочитание. И като знаем коя партия е атакувана, кой и от кое място ѝ дърпа конците, и по какъв начин този #Кой нееднократно сполучливо е скърцал със зъби на Борисов, не може да не забележим дългата ръка на Москва.
Развитието на абсурда стартира съмнително да припомня за „ яхтената спекулация “ от 2003 година Тогава на мястото на Очите беше Иван Тодоров-Доктора, на мястото на профилираната прокуратура – основният секретар на Министерство на вътрешните работи ген. Бойко Борисов, а на мястото на Бенчев, Узун и третия още неоткрит общински консултант – министрите на Национална движение „Симеон Втори" Милен Велчев, Мирослав Севлиевски и Пламен Петров. Все още не съм напълно сигурен кой е на мястото на Спас Русев.
Да напомня някои детайлности от този пропуснат скандал. След като на 18 април 2003 година контрабандист номер 1 – Доктора, бе несполучливо взривен на Цариградско шосе, в багажника на Мерцедеса му криминалистите откриха куфарче с разнообразни скъпи предмети, документи, както и бележник със лист на хора, на които Докторът е давал пари. Твърдеше се, че са открити и фотоси, направени на яхта в пристанище, оказало се Монако. За фотосите не се говореше нищо, до момента в който в. „ Труд” не написа за тях. Впоследствие стана ясно, че източник на информацията му е …главният секретар на Министерство на вътрешните работи Бойко Борисов. Тогава той громеше контрабандните канали и западните служби го награждаваха с безчет значки, потупвания по рамото и “Конграчулейшън, дженерал! “
Няколко дни след обявата в Спас Русев проговори: „ Миналата година (2002), беше през ваканцията за 24-ти май, поканих на яхта фамилиите на Милен Велчев, Мирослав Севлиевски, Пламен Петров и други другари за кръга на Формула 1 в Монако. Съжалявам, че дадох мотив момчетата да бъдат атакувани в една компроматна война”. Пак по същото време Мирослав Севлиевски съобщи, че „ става дума за кукловоди, които са на доста високо равнище, над равнището на самите участници в абсурда, а ползите също са били големи, с цел да почнат да дърпат конците”. Според Севлиевски задачата бил Милен Велчев, тогава финансов министър, само че около него изгорели той и Пламен Петров. За една численост да отгърми и Бойко Борисов, който на 20 април 2003 рапортува на Симеон за фотосите (ако не се неистина, „ Труд “ писа същият ден за тях!), а на 25 април 2003 подаде оставка, която Симеон не одобри. След години Борисов призна: „ Това е казусът, поради който подадох оставка. „ Контрабандист номер 1, Иван Тодоров – Доктора, финансов министър, парламентарен началник, транспортен министър и перач на пари – ”Амигото”, играят карти на яхта в Монако и гледат дружно надпревари! Не можеш да кажеш, че тези хора инцидентно са се събрали там”.
Ами не беше инцидентно. На 18 юни 2004 година със единодушието на премиера Сакскобурготски министър Николай Василев продаде 65 % от БТК и третия мобилен оператор „ Вивател “ на „ Вива Венчърс” за 230 млн. евро при експертна оценка на компанията 1,2 милиарда евро. Тогава се твърдеше, че притежател на „ Вива “ е американският капиталов фонд „ Адвент “, само че след това се оказа, че той има единствено 13%. Скоро телекомуникационната ни компания се озова в ръцете на исландския милиардер Тор Бьорголфсон, който посредством СИБанк, от която притежаваше 34 %, първо купи съвсем всички акции на БТК, пуснати на борсата, а след това посредством покупката на „ Вива венчърс “ – и цялата компания. Западни медии неведнъж писаха, че капиталите на милиардера идват от съветската мафия – не просто „ първият милион “, само че и парите, които влага из цяла Европа. Знаем какъв брой близка е съветската мафия до Комитет за Държавна сигурност (на СССР).
Бьорголфсон бе доведен в България от…Спас Русев.
„ Яхтеният скандал “ бе „ оперативно мероприятие “. Ако схемата му се повтаря 15 години по-късно, значи, че още веднъж тече огромна борба сред избрани групировки, свързани с мафиотски структури, зад които стоят министри, политици, депутати, служители на реда, а мощни кукловоди им дърпат конците. Включително на Бойко Борисов. Значи и че кукловодите нямат изключително богато въображение. Но с политическа класа и проведена престъпност като българските то не им и би трябвало.
Остава да забележим какъв различен залог има с изключение на контрабандата. И в яхтения скандал, и в цариградския, имаше освен това от контрабанда. Зад всяко „ освен това “ в България стои Русия. В комплект с част от „ българските “ партии – и може би с присъединяване на задържаните в Истанбул.
Калин Манолов, Фрог нюз
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ