Б. Цеков: Президентът няма право нито на преценка, нито на вето за избраните конституционни съдии
Борислав Цеков, доктор по конституционно право, Facebook
Днес една партийна лидерка, госпожа Нинова, призовала Президента на Републиката да осуетял встъпването в служба на определените конституционни съдии, като не участва на клетвата им в Конституционния съд (КС). Подобни разсъждения бяха изложени също тук и там в печата. Всички те се опират на така наречен " казус на Плевнелиев " - когато президентът Плевнелиев отхвърли да участва на клетвата на определената от Парламента госпожа Марковска, заради което ръководителят на Конституционен съд тогава приключи процедурата.
Според лансираната в оня миг теза (напр. от Неделчо Беронов) изборът бил комплициран в действителност състав, заради което неприсъствието на Президента на клетвата било спънка за встъпването на конституционния арбитър в служба.
Подобна теза е неправилна от конституционоправна позиция. Писал съм още тогава, през 2012 година: " Прецедентът Плевнелиев " беше неприятен казус, при който, за жалост, Конституционен съд се подчини на политическата обстановка, а не отбрани върховенството на Конституцията. Да, правилно е, че имаше репутационен скандал към Марковска, имаше формирани наказателни производства против нея и прочие Но всичко това е въпрос на преценка от органа, който избира, а не от органите, които са задължени да участват на клетвата.
Това е по този начин, тъй като:
Конститутивно значение за избирането на конституционни съдии от трите квоти - на Народно събрание, на Президента и на правосъдната власт - е точно изборът, който се прави, респ. с: решение на Народно събрание, декрет на Президента или решение на общото заседание на съдиите от Върховен касационен съд и Върховен административен съд. Полагането на клетва обуславя единствено встъпването в служба на към този момент определените с влезнали в действие решения конституционни съдии. Неслучайно, Конституцията не съдържа разпореждания, които плануват такава клетва, а редът за нейното полагане и нейното наличие са уредени на законово равнище - в Закона за Конституционния съд (ЗКС).
Първият значителен миг в законовата уредба на клетвата (чл. 6, ЗКС) е, че клетвата се поставя не " пред " президента, ръководителя на Народно събрание и ръководителите на Върховен касационен съд и Върховен административен съд, т.е. не те са получателите на клетвата. Полагането на тази клетва е - чуйте деликатно! - в тяхно " наличие ".
Това " наличие " има единствено механически и параден темперамент. Това е по този начин, тъй като на този стадий от процедурата, при който имаме определени с влезнали в действие решения конституционни съдии, нито президентът, нито ръководителят на Народно събрание, нито ръководителите на Върховен касационен съд и Върховен административен съд имат някакво право на преценка или на " несъгласие " върху определените конституционни съдии. В случай че се одобри, че с отсъствието на някой от тези субекти от церемонията по полагане на клетва той може да препятства встъпването в служба, то това би означавало, че на тези субекти се дава право на преценка и опция за самобитно " несъгласие " върху решението за избор.
Конституцията обаче не планува сходна власт и сходно " несъгласие " нито за Президента, нито за останалите субекти, в чието наличие би трябвало да се постави клетвата. Нещо повече, тезата, че те имали право на такава преценка, като се изключи че няма никаква опора в Конституцията, би могла да докара и до несъразмерна и непропорционална интервенция в статуса и активността на Конституционен съд от страна на президента, Народно събрание или правосъдната власт, което ще съставлява жестоко нарушение и даже тъпчене на независимостта на конституционната пълномощия.
Представете си, да вземем за пример, че през днешния ден Президентът реши да " оспори " по този метод решението на Парламента, а на следващия ден ръководителят на Народно събрание реши да блокира определените от Президента или от правосъдната власт. Или пък правосъдната власт да блокира останалите. Какво - тези институции ще блокират с това " несъгласие " работата на Конституционен съд и ще оспорват влезнали в действие решения на висши конституционни органи? Кое е конституционното съображение за всичко това? Няма такова!
В обобщение - наличието на президента, на ръководителите на Народно събрание, Върховен касационен съд и Върховен административен съд на клетвата на конституционните съдии има единствено механически и параден темперамент. След избирането на конституционните съдии по открития в Конституцията ред, органите и институциите, които съгласно ЗКС са задължени да участват на клетвата, нямат право нито преценка, нито на " несъгласие " по отношение на определените конституционни съдии.
Присъствието на клетвата е тяхно законово обвързване, а не пълномощие. Неизпълнението на това законово обвързване не може да бъде обвързвано с правни последствия, които всъщност неодобряват законно и конституционосъобразно решение за избор, изработен от плануваните в Конституцията органи. Няма и една запетая в Конституцията (а и в ЗКС), която да дава сходна екстраординерна власт на присъстващите на клетвата.
