Борислав СарафовБорислав Сарафов е роден на 16 август 1969 г.

Борислав Сарафов Борислав Сарафов е роден на 16 август 1969 година в София.   През 1987 година приключва 27 ЕСПУ „ Акад. е магистрат от кариерата към този момент близо 30 години – бил е следовател, прокурор, заместител на основния прокурор, шеф на Националната следствена работа, която близо 6 години далновидно бе ръководена от него. Той е един от нас, потвърдил се е като експерт и човек от системата, минал всички равнища в йерархията “. Това написа в позиция на Камарата на следователите в България, изпратена до медиите.

Позицията е по отношение на „ легитимността на Висш съдебен съвет и работата му в границите на дадената от закона подготвеност “ и евентуално е обвързвана с мненията, че този Висш правосъден съвет (ВСС) не е законен да избира нов основен прокурор поради изтеклия мандат на част от членовете му.

На 10 октомври пленумът на ВСС издигна кандидатурата на Борислав Сарафов за основен прокурор. Той беше номиниран на последното допустимо за това съвещание от следовател Стефан Петров, Светлана Бошнакова и Пламен Найденов.

В нея се припомня, че магистрати са избрали своите представители във Висш съдебен съвет още преди 2 години, а Народното събрание бави този избор.

„ Разделянето на Висшия правосъден съвет (ВСС) на два органа не е правосъдна промяна, измененията на парче с оглед нечии ползи също “, разясняват още от камарата.

NOVINI.BG публикува цялата позиция: 

Република България е правова страна, в която върховенството на закона е парламентарен принцип. Максима още от Римското право е, че законът - добър или неприятен, би трябвало да се съблюдава. 

Ние, магистратите, сме изпълнявали закони, които вместо да наложат необятно прокламираната правосъдна промяна, изпразниха това разбиране от наличие и я обезличиха. Разделянето на Висшия правосъден съвет (ВСС) на два органа не е правосъдна промяна, измененията на парче с оглед нечии ползи също. Многократно сме заявявали това. Потвърди го и Конституционният съд. Решението му да анулира по-голямата част от измененията в Основния закон, признати в края на декември 2023 година, бе предстоящо и закономерно.

Камарата на следователите в България, за следващ път заставаме зад позицията, че за нас правосъдната промяна е: да се натовари с функционална подготвеност оптимално следствието, а не да се основават нови проверяващи органи, изключително в изпълнителната власт; да се отстрани формализма в процеса, който е спънка за реализиране на по-ускорено и дейно правосъдие; да се основат условия за работа на магистратите, които подсигуряват тяхната самостоятелност и безпристрастност и др. 

При осъществяване на същинска промяна в правосъдната система политиците най-сетне би трябвало да се вслушват в гласа на магистратите. Нужна е връзка и деен разговор с всички експерти в юридическа общественост, с цел да се реализиран работещи и ефикасни механизми за правосъдие и правоприлагане. 

Настоящият Висш съдебен съвет е законно определен и конституционно организиран орган, който следва да извършва отговорностите си в цялостен размер. Висш съдебен съвет е единственият орган, очакван в Конституцията, който има обвързване и отговорност да дефинира кадровата политика в правосъдната власт, спазвайки процедурата и периодите за това. От години редица органи в страната, включително Инспекторатът към Висш съдебен съвет и самият Висш съдебен съвет, работят в изискванията на изминал мандат, което не е по виновност на професионалната общественост. Действително мандатът на Висш правосъден съвет е изминал, само че пълномощията му не са прекъснати, защото не е извършен нов избор, нито е почнала такава процедура за избор на членове на Висш съдебен съвет от Народното събрание. Висш съдебен съвет е непрекъснато настоящ орган и не може да спре да действа, заради което следва да продължи да извършва своите пълномощия, включително и избор на  ръководител на Върховния административен съд и основен прокурор.      

Не е редно поради нечии конюнктурни ползи и безучастие Върховен административен съд и Прокуратура на Република България да се окажат в сходна обстановка – без непрекъснати титуляри на постовете ръководител на Върховния административен съд и основен прокурор. Затова е належащо единственият виновен по Конституция орган, а точно Висш съдебен съвет, да извърши отговорностите си без да се въздейства от напън и съображения оттатък правото. 

По мотив една от двете процедури – за избор на основен прокурор, бе препоръчана кандидатура от трима членове на Прокурорската гилдия на Висш съдебен съвет, както повелява законът. Възможността да се повдигнат и други кандидатури от посочените в закона лица (останалите членове на Висш съдебен съвет и министъра на правосъдието) по никакъв метод не е ограничавана, само че не бе и употребена. 

Функционирането на държавните органи е в основата на демократичния развой изискващ работещи институции, като гаранция за съществуването на правовата страна.   

Позовавайки се на решение № 12 от 2022г. на Конституционния съд, призоваваме тези, които пробват нападателно да постановат мнението, че този състав на Съвета не е законен да упражнява пълномощията си по желание на ръководител на Върховния административен съд и на основен прокурор, да не попречват действието и осъществяването на отговорностите му. 

Борислав Сарафов Борислав Сарафов е роден на 16 август 1969 година в София.   През 1987 година приключва 27 ЕСПУ „ Акад. е магистрат от кариерата към този момент близо 30 години – бил е следовател, прокурор, заместител на основния прокурор, шеф на Националната следствена работа, която близо 6 години далновидно бе ръководена от него. Той е един от нас, потвърдил се е като експерт и човек от системата, минал всички равнища в йерархията.

Процедурите за избор на административни ръководители в правосъдната система следва да продължат, с цел да може тя да действа съответно на съвремието и без разтърсвания. Време е Народното събрание също да извърши своите отговорности, като избере съответните членове на органите с изминал мандат от политическата квота. Бездействието е нездравословно за всички. Ние, магистратите, избрахме своите представители във Висш съдебен съвет още преди близо 2 години, само че Народното събрание не го направи навреме. Нещо повече - все още не са налице даже първи проблясъци да бъдат инициирани съответните процедури за това. 

Какво да чакаме тогава - да се блокира работата на правосъдната система посредством неналичието на кадрови орган или тя да остане без непрекъснати ръководители на два от най-висшите постове в правосъдната власт? Ако това се допусне, магистратите ще работят в непрекъсната неустановеност, обругавани, че не реализират предстоящите от обществото резултати.

Не единствено прокуратурата и съдът, само че и всички институции в страната, би трябвало да обединят напъните си за превъзмогване на провокациите пред българското правораздаване, изключително в изискванията на усложнена геополитическа конюнктура. Това е пътят да заслужат доверието на хората и да утвърдят върховенството на закона в Република България като член на Европейския съюз и цялата интернационална общественост.