Камарата на следователите: Борислав Сарафов е един от нас, доказал се е като професионалист и човек от системата
Борислав Сарафов е магистрат от кариерата към този момент близо 30 години – бил е следовател, прокурор, заместител на основния прокурор, шеф на Националната следствена работа, която близо 6 години далновидно бе ръководена от него. Той е един от нас, потвърдил се е като експерт и човек от системата, минал всички равнища в йерархията. Това се споделя в позиция на Камарата на следователите, изпратена до медиите.
Публикуваме я без редакторска интервенция:
" Република България е правова страна, в която върховенството на закона е парламентарен принцип. Максима още от Римското право е, че законът - добър или неприятен, би трябвало да се съблюдава.
Ние, магистратите, сме изпълнявали закони, които вместо да наложат необятно прокламираната правосъдна промяна, изпразниха това разбиране от наличие и я обезличиха. Разделянето на Висшия правосъден съвет (ВСС) на два органа не е правосъдна промяна, измененията на парче с оглед нечии ползи също. Многократно сме заявявали това. Потвърди го и Конституционният съд. Решението му да анулира по-голямата част от измененията в Основния закон, признати в края на декември 2023 година, бе предстоящо и закономерно.
Камарата на следователите в България, за следващ път заставаме зад позицията, че за нас правосъдната промяна е: да се натовари с функционална подготвеност оптимално следствието, а не да се основават нови проверяващи органи, изключително в изпълнителната власт; да се отстрани формализма в процеса, който е спънка за реализиране на по-ускорено и дейно правосъдие; да се основат условия за работа на магистратите, които подсигуряват тяхната самостоятелност и безпристрастност и други
При осъществяване на същинска промяна в правосъдната система политиците най-сетне би трябвало да се вслушват в гласа на магистратите. Нужна е връзка и деен разговор с всички експерти в юридическа общественост, с цел да се реализиран работещи и ефикасни механизми за правосъдие и правоприлагане.
Настоящият Висш съдебен съвет е законно определен и конституционно организиран орган, който следва да извършва отговорностите си в цялостен размер. Висш съдебен съвет е единственият орган, очакван в Конституцията, който има обвързване и отговорност да дефинира кадровата политика в правосъдната власт, спазвайки процедурата и периодите за това. От години редица органи в страната, включително Инспекторатът към Висш съдебен съвет и самият Висш съдебен съвет, работят в изискванията на изминал мандат, което не е по виновност на професионалната общественост. Действително мандатът на Висш правосъден съвет е изминал, само че пълномощията му не са прекъснати, защото не е извършен нов избор, нито е почнала такава процедура за избор на членове на Висш съдебен съвет от Народното събрание. Висш съдебен съвет е непрекъснато настоящ орган и не може да спре да действа, заради което следва да продължи да извършва своите пълномощия, включително и избор на ръководител на Върховния административен съд и основен прокурор.
Не е редно поради нечии конюнктурни ползи и безучастие Върховен административен съд и Прокуратура на Република България да се окажат в сходна обстановка – без непрекъснати титуляри на постовете ръководител на Върховния административен съд и основен прокурор. Затова е належащо единственият виновен по Конституция орган, а точно Висш съдебен съвет, да извърши отговорностите си без да се въздейства от напън и съображения оттатък правото.
По мотив една от двете процедури – за избор на основен прокурор, бе препоръчана кандидатура от трима членове на Прокурорската гилдия на Висш съдебен съвет, както повелява законът. Възможността да се повдигнат и други кандидатури от посочените в закона лица (останалите членове на Висш съдебен съвет и министъра на правосъдието) по никакъв метод не е ограничавана, само че не бе и употребена.
Функционирането на държавните органи е в основата на демократичния развой изискващ работещи институции, като гаранция за съществуването на правовата страна.
Позовавайки се на решение № 12 от 2022г. на Конституционния съд, призоваваме тези, които пробват нападателно да постановат мнението, че този състав на Съвета не е законен да упражнява пълномощията си по желание на ръководител на Върховния административен съд и на основен прокурор, да не попречват действието и осъществяването на отговорностите му.
Борислав Сарафов е магистрат от кариерата към този момент близо 30 години – бил е следовател, прокурор, заместител на основния прокурор, шеф на Националната следствена работа, която близо 6 години далновидно бе ръководена от него. Той е един от нас, потвърдил се е като експерт и човек от системата, минал всички равнища в йерархията.
Процедурите за избор на административни ръководители в правосъдната система следва да продължат, с цел да може тя да действа съответно на съвремието и без разтърсвания. Време е Народното събрание също да извърши своите отговорности, като избере съответните членове на органите с изминал мандат от политическата квота. Бездействието е нездравословно за всички. Ние, магистратите, избрахме своите представители във Висш съдебен съвет още преди близо 2 години, само че Народното събрание не го направи навреме. Нещо повече - все още не са налице даже първи проблясъци да бъдат инициирани съответните процедури за това.
Какво да чакаме тогава - да се блокира работата на правосъдната система посредством неналичието на кадрови орган или тя да остане без непрекъснати ръководители на два от най-висшите постове в правосъдната власт? Ако това се допусне, магистратите ще работят в непрекъсната неустановеност, обругавани, че не реализират предстоящите от обществото резултати.
Не единствено прокуратурата и съдът, само че и всички институции в страната, би трябвало да обединят напъните си за превъзмогване на провокациите пред българското правораздаване, изключително в изискванията на усложнена геополитическа конюнктура. Това е пътят да заслужат доверието на хората и да утвърдят върховенството на закона в Република България като член на Европейския съюз и цялата интернационална общественост. "
Публикуваме я без редакторска интервенция:
" Република България е правова страна, в която върховенството на закона е парламентарен принцип. Максима още от Римското право е, че законът - добър или неприятен, би трябвало да се съблюдава.
Ние, магистратите, сме изпълнявали закони, които вместо да наложат необятно прокламираната правосъдна промяна, изпразниха това разбиране от наличие и я обезличиха. Разделянето на Висшия правосъден съвет (ВСС) на два органа не е правосъдна промяна, измененията на парче с оглед нечии ползи също. Многократно сме заявявали това. Потвърди го и Конституционният съд. Решението му да анулира по-голямата част от измененията в Основния закон, признати в края на декември 2023 година, бе предстоящо и закономерно.
Камарата на следователите в България, за следващ път заставаме зад позицията, че за нас правосъдната промяна е: да се натовари с функционална подготвеност оптимално следствието, а не да се основават нови проверяващи органи, изключително в изпълнителната власт; да се отстрани формализма в процеса, който е спънка за реализиране на по-ускорено и дейно правосъдие; да се основат условия за работа на магистратите, които подсигуряват тяхната самостоятелност и безпристрастност и други
При осъществяване на същинска промяна в правосъдната система политиците най-сетне би трябвало да се вслушват в гласа на магистратите. Нужна е връзка и деен разговор с всички експерти в юридическа общественост, с цел да се реализиран работещи и ефикасни механизми за правосъдие и правоприлагане.
Настоящият Висш съдебен съвет е законно определен и конституционно организиран орган, който следва да извършва отговорностите си в цялостен размер. Висш съдебен съвет е единственият орган, очакван в Конституцията, който има обвързване и отговорност да дефинира кадровата политика в правосъдната власт, спазвайки процедурата и периодите за това. От години редица органи в страната, включително Инспекторатът към Висш съдебен съвет и самият Висш съдебен съвет, работят в изискванията на изминал мандат, което не е по виновност на професионалната общественост. Действително мандатът на Висш правосъден съвет е изминал, само че пълномощията му не са прекъснати, защото не е извършен нов избор, нито е почнала такава процедура за избор на членове на Висш съдебен съвет от Народното събрание. Висш съдебен съвет е непрекъснато настоящ орган и не може да спре да действа, заради което следва да продължи да извършва своите пълномощия, включително и избор на ръководител на Върховния административен съд и основен прокурор.
Не е редно поради нечии конюнктурни ползи и безучастие Върховен административен съд и Прокуратура на Република България да се окажат в сходна обстановка – без непрекъснати титуляри на постовете ръководител на Върховния административен съд и основен прокурор. Затова е належащо единственият виновен по Конституция орган, а точно Висш съдебен съвет, да извърши отговорностите си без да се въздейства от напън и съображения оттатък правото.
По мотив една от двете процедури – за избор на основен прокурор, бе препоръчана кандидатура от трима членове на Прокурорската гилдия на Висш съдебен съвет, както повелява законът. Възможността да се повдигнат и други кандидатури от посочените в закона лица (останалите членове на Висш съдебен съвет и министъра на правосъдието) по никакъв метод не е ограничавана, само че не бе и употребена.
Функционирането на държавните органи е в основата на демократичния развой изискващ работещи институции, като гаранция за съществуването на правовата страна.
Позовавайки се на решение № 12 от 2022г. на Конституционния съд, призоваваме тези, които пробват нападателно да постановат мнението, че този състав на Съвета не е законен да упражнява пълномощията си по желание на ръководител на Върховния административен съд и на основен прокурор, да не попречват действието и осъществяването на отговорностите му.
Борислав Сарафов е магистрат от кариерата към този момент близо 30 години – бил е следовател, прокурор, заместител на основния прокурор, шеф на Националната следствена работа, която близо 6 години далновидно бе ръководена от него. Той е един от нас, потвърдил се е като експерт и човек от системата, минал всички равнища в йерархията.
Процедурите за избор на административни ръководители в правосъдната система следва да продължат, с цел да може тя да действа съответно на съвремието и без разтърсвания. Време е Народното събрание също да извърши своите отговорности, като избере съответните членове на органите с изминал мандат от политическата квота. Бездействието е нездравословно за всички. Ние, магистратите, избрахме своите представители във Висш съдебен съвет още преди близо 2 години, само че Народното събрание не го направи навреме. Нещо повече - все още не са налице даже първи проблясъци да бъдат инициирани съответните процедури за това.
Какво да чакаме тогава - да се блокира работата на правосъдната система посредством неналичието на кадрови орган или тя да остане без непрекъснати ръководители на два от най-висшите постове в правосъдната власт? Ако това се допусне, магистратите ще работят в непрекъсната неустановеност, обругавани, че не реализират предстоящите от обществото резултати.
Не единствено прокуратурата и съдът, само че и всички институции в страната, би трябвало да обединят напъните си за превъзмогване на провокациите пред българското правораздаване, изключително в изискванията на усложнена геополитическа конюнктура. Това е пътят да заслужат доверието на хората и да утвърдят върховенството на закона в Република България като член на Европейския съюз и цялата интернационална общественост. "
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ