Борис ПопивановПускаме кратък откъс от анализа на доц. Борис Попиванов

...
Борис ПопивановПускаме кратък откъс от анализа на доц. Борис Попиванов
Коментари Харесай

Горещата политическа есен

Борис Попиванов

Пускаме къс фрагмент от разбора на доцент Борис Попиванов " Демокрация и човешки права. Политбарометър ", година 2025, брой 5, септември-октомври, отдаден на положението на парламентарните партии при започване на есента. Текстът е със съкращения и е съсредоточен главно върху партиите в ръководството и двете най-големи опозиционни обединения /> ГЕРБ-СДС

Мястото на ГЕРБ като съществена политическа мощ в страната и в ръководството официално не е оспорвано от никого, въпреки че в последните месеци се сътвори усещането, че ГЕРБ губят позиции пред амбициозното ДПС-НН на Делян Пеевски и в същото време нямат ясна визия в каква посока желаят да водят държавното болшинство. Всички сюжети към партията завършиха по едно и също време с частичните локални избори в Пазарджик, на които ДПС-НН завоюва първо място, а ГЕРБ се класира едвам шести. Пазарджик се оказа преломен миг в чисто алегоричен проект. След Пазарджик разнообразните мнения, че ГЕРБ и Борисов ще станат жертва на Пеевски по същия метод, по който се е случило неотдавна с Ахмед Доган, стопираха да бъдат нечиста сделка и получиха безапелационна илюстрация. Реакцията на Борисов бе да обърне дефекта в резултат, като премине в контранастъпление. На специфичен брифинг той се разгласи за „ преформатиране “ на ръководството. Посланията му се развиха в няколко направления: министерствата са дадени на концесия на „ партии, кръгове и кръгчета “; избрани министри като обществения Борислав Гуцанов или вътрешния Даниел Митов не се оправят изключително успешно; Желязков би трябвало да си свърши работата, в случай че желае да е премиер; ДПС-НН би трябвало да си поеме отговорността и да влезе публично в правителството; а ръководителят на Народното събрание е разумно да бъде от най-голямата партия. Въпреки радикалния анонс и дирижираната акция в средите на ГЕРБ в поддръжка на тезите на Борисов, крайният резултат надалеч не удостовери способността на водача да държи политическата самодейност. Промени в организацията на изпълнителната власт не бяха направени; нито един министър не загуби поста си; Желязков получи от болшинството цялостно и безрезервно доверие като премиер; ДПС-НН не пое отговорност за управлението; а ръководителят на Народното събрание в действителност беше заменен с претендент на ГЕРБ, само че не тъй като ГЕРБ е най-голямата партия, а като израз на равноправна ротация сред партиите и болшинството. „ Малката рецесия “, предизвикана от Борисов, приключи със среща с Пеевски. Ако още веднъж се позовем на символиката, Борисов замязя на тези кметове на дребни градове и села, които отиват да се снимат с Пеевски, с цел да засвидетелстват верността си. Накратко, октомври приключи с съвсем всеобщо разбиране, че Бойко Борисов е претърпял тежък неуспех.

„ Продължаваме промяната - Демократична България “ 

Коалицията имаше опция да се утвърди като съществена опция на актуалното ръководство, само че като че ли не съумя да се възползва пълноценно от наличната опция. Петият избор на съмнение против кабинета „ Желязков “ беше първият, иницииран от ППДБ (и първи, в който ППДБ взе участие като коалиция), бе отдаден на „ тяхна “ тематика (вътрешна сигурност и правосъдие) и събра най-голяма парламентарна поддръжка на фона на всички предишни вотове (101 „ за “ против 133 „ срещу “). Импулсът, заложен от вота, обаче не бе капитализиран дейно. ППДБ не сподели единна тактика и постоянно разпиляваше вниманието си в други тематики и в отговори на нападки от ръководещите, най-много във връзка на хипотетични корупционни практики при Политическа партия и на рецесията със сметосъбирането в някои столични квартали. Липсваше и съдружно единение в най-общия смисъл на термина. Може да се каже, че в действие влезе класическият разграничителен синдром на „ градската десница “ в България, избран от спорното отношение към водача на ГЕРБ Борисов. Кризата с „ преформатирането “ на ръководството удачно насочи ППДБ към тактиката на вбиване на чеп сред Борисов и Пеевски, развита в акцията за „ изяждането “ на ГЕРБ от ДПС-НН. Но в редица обществени изяви по-скоро звучеше угриженост за Борисов и блян да му се помогне. Това в особена степен важеше за Демократична България, които непроменяемо демонстрираха дистанцираност от острата опозиционна политика, не възприеха концепцията за избор на съмнение по тематиката за безводието и се отнесоха нерешително към въпроса за оставката на председателката на Народното събрание Киселова. Конкретни политически дейци от Демократична България даже като че ли подсказаха на Борисов, че може да излезе от „ клопката “ с Пеевски, като пренасочи вниманието към външната политика и евроатлантическата ориентировка. 

„ Възраждане “ 

Партията от ден на ден губи политическата инерция, добита с митингите за опазване на българския лев като национална валута. В началото на есенния сезон „ Възраждане “ провежда още два национални митинга и се включи в един избор на съмнение, само че по този начин и не съумя да влезе в центъра на политическото и медийното внимание. Радикализацията като че ли идва като реакция на тези неудачи. Амбициозен опит за възвръщане на самодейността бе подхванат с краткотрайно овакантяване на Народното събрание. Лидерът Костадин Костадинов разгласи, че „ Възраждане “ няма желание да взе участие в бутафорията на политическото статукво, а депутатите му ще тръгнат на срещи със своите гласоподаватели в границите на акцията „ Парламентът отива при народа “. Подобна процедура е тествана и в предишното, от много по-големи партии, да вземем за пример през 2013 година от ГЕРБ и през 2018 година от Българска социалистическа партия. И в двата случая, както и в този с „ Възраждане “ в този момент, значителен политически резултат липсваше, а съответните партии тихомълком се завърнаха в парламентарната институция. 

Движение за права и свободи - Ново начало 

Партията удържа голяма символна победа с несъмнени позитивни политически последствия. Налице бяха два действителни електорални триумфа - първото място на частичните локални избори за общински съвет в Пазарджик и за кмет на димитровградското село Черногорово. Сами по себе си и двата случая не са представителни за националната политическа сцена. Породи се обаче убеждението, че след разгрома над Движение за права и свободи на Ахмед Доган, партията на Делян Пеевски е напът да изтегли към себе си и структурите на ГЕРБ. Това е нов стадий в одобряването на обществения престиж на Пеевски. Ако през лятото за първи път се стигна до всеобщо самопризнание, че двамата с Бойко Борисов са един политически тандем, то през есента към този момент има консенсус, че Пеевски е водещата фигура в тандема. Победата в Черногорово, макар незначителната й фактическа стойност, като че ли пристигна като обръщение, че успеха в Пазарджик не е инцидентна, а е част от все по-трудно реализуем път към цялата власт. От позиция на националната картина, социологически изследвания откриха, че ДПС-НН е покрай претенцията за втора политическа мощ. Посланието на Пеевски, че счита да построява Държава с основно „ Д “ („ Д “ като Делян), уплътниха претенцията и на пропагандно ниво, неотложно подето и публикувано от медиите. Делян Пеевски фактически използва съществени старания, с цел да показва надмощието си над Борисов в по този начин контури „ тандем “. На процедура нито едно от настояванията на Борисов не бе задоволено. Още при започване на „ дребната рецесия “ ДПС-НН категорично заявява, че ще договаря за „ преформатирането “ с премиера Желязков, а не с партийния му шеф. 

Българска социалистическа партия - Обединена левица 

Партията излезе от „ дребната рецесия “ с оскърбен имидж. Ръководството прояви подготвеност за всевъзможни отстъпки в името на оставането си в ръководството - въпреки и интерпретирана като угриженост за стабилността на страната. Излъчената от Българска социалистическа партия председателка на Народното събрание Наталия Киселова, принудена да напусне поста си, не бе предпазена по оптималния метод. Не бе поискана и политическа оценка от болшинството за нейната работа на поста. Впечатлението, че партията прекомерно елементарно приема колаборацията с ДПС-НН и Делян Пеевски, предизвика вътрешни брожения, изразяващи се в сериозни изявления на членове на Националния съвет, заявления на партийни структури и решението на Политическо придвижване „ Социалдемократи “ да напусне обединението БСП-ОЛ.
Ръководството се опита да преодолее вътрешното напрежение с нова самодейност, като стартира 11 ограничения в бюджетната и осигурителната сфера. По създание те съставляват преход към поетапна анулация на плоския налог. Това кардинално е мощен ход, предназначен да опредмети от дълго време признати програмни постановки. Не е ясно обаче доколко висшият партиен ешелон е обединен по тематиката.
В политическо отношение Българска социалистическа партия позволява непрекъснато да я брандират като провинен в най-големите кавги и в най-мъчно решимите проблеми на ръководството. Така беше още през май-юни в дебата за инфлацията, когато точно Българска социалистическа партия се ангажира с ограничение на спекулата и инфлационния напън. Така беше през лятото при рецесията с безводието, когато партийният водач Атанас Зафиров оглави Националния ръб за водите и се изправи пред обстановка, в която нямаше никакви решения. Така стана и в този момент, когато министрите на Българска социалистическа партия излязоха на напред във времето като директно ангажирани с наводненията по Черноморието. Нелоялността на ГЕРБ и на ДПС-НН към Българска социалистическа партия е несъмнена. 
Подобно на другите политически сили, последователно Българска социалистическа партия върви към тематиката за бъдещи президентски номинации. Две от авторитетните партийни фигури към този момент направиха изявления. Докато Кирил Добрев загатна Илияна Йотова, Янаки Стоилов и Крум Зарков като вероятни претенденти, Калоян Паргов се концентрира единствено върху възможна кандидатура на Йотова, само че създавайки внушението, че я разграничава от Радев. Всъщност мощен и безапелационен президентски претендент би бил единственият късмет на социалистите да излязат от нежеланото състояние, в което изборите през последните години и присъединяване във властта ги е сложило.
Външната политика е другата сфера, в която Българска социалистическа партия като че ли пробва да покаже по-сериозно наличие. След визитата на Зафиров и водената от него делегация в Китай и срещите им с президента Си Дзинпин, последва аудиенция на генералния секретар на Виетнамската комунистическа партия То Лам в София, с формален хазаин точно Зафиров. Мястото на Българска социалистическа партия в държавното управление фактически основава условия за активизация на контактите на България със мощни и стопански разрастващи се социалистически страни. Не е несъмнено, обаче, че политическите елити си дават изцяло сметка за тези благоприятни условия. Зафиров ръководеше и делегация на Българска социалистическа партия на Конгреса на Партията на европейските социалисти в Амстердам. За първи път след Сергей Станишев началник на българските социалисти имаше опцията да държи и особено слово пред Конгреса. По този метод бе даден знак за излизане от европейската изолираност, в която някогашният водач Корнелия Нинова бе хвърлила Българска социалистическа партия. 
Източник: duma.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР