Борис Попиванов: Преди 30 години бе великото време на илюзиите
Борис Попиванов е роден на 20.07.1981 в София. Завършва Първа британска езикова гимназия в родния си град (2000). Има бакалавър по политология в СУ "Св. Климент Охридски " (2004), профил "Политическа доктрина и политически развой ". Автор на проучването "Новият гласоподавател " (2007), както и на публикации в региона на политологията - сп. "Наука ", "Ново време ", "Списание на Българска академия на науките ". Носител на Първа премия от Третия народен конкурс за есе "Цветан Стоянов " (2005). Рецензент на нови книги за в. "Култура ".
Г-н Попиванов, предходната неделя се навършиха 30 години от рухването режима на Тодор Живков. Всички приказват за свободата, която са получили, само че съумя ли българинът да се отърси от носталгията си по социализма?
Носталгията по социализма е феномен във всички страни от някогашния Източен блок. В Германия даже имат специфичен термин, Осталгия, или на български носталгия по изтока, по времената на Източна Германия. На мен ми се коства напълно обикновено. Хората изпитват сантименти на първо място към младостта си - кой не ги изпитва! И на последващо място към спокойствието и обществената сигурност на действителния социализъм. В годините на демокрацията мнозина изгубиха нещо доста значимо - способността да възнамеряват живота си и да не живеят в постояннно напрежение за утрешния ден. Но капитализмът е тъкмо това, битка и напрежение. Каквото поискахме, него получихме. Годишнината от 10 ноември трябваше да бъде предизвестие към днешните политици, че не трябва да позволяват огромен брой български жители да остават зад борда, без поддръжка, без страна, без късмет и вероятност. Политиците обаче избраха да одобряват 10 ноември единствено като мотив за спор кой какъв е бил преди паметната дата. Централната тематика, за бъдещето на българското общество точно като общество, като взаимност, отсъстваше.
Много се приказва за ролята на Десните в лицето на Съюз на демократичните сили тогава. Къде са през днешния ден тези водачи, които вдъхнаха вяра на българите?
30 години е много време. Те са две трети от тези 45 години, които съгласно лозунга на самия Съюз на демократичните сили стигаха. Почти никой от тогавашните изразители на смяната, даже към този момент починалите, през днешния ден не вдъхва вяра, възторг, не служи за честен светофар. А и през днешния ден на тяхно място не пристигнаха други. Изглежда, всяка ера си има особености. Преди 30 години бе великото време на илюзиите, и обществото раждаше водачи на илюзиите. Сега фабриката за илюзии е затворена. Понякога пускат по някой завод, с цел да излезе следващ избавител на нацията с няколко % поддръжка, само че същински пробив не е обрисуван. Това е по този начин, тъй като българският политически хайлайф е в прекомерно огромна степен преплетен в мрежите, ползите, зависимостите и външните си задължения, с цел да покаже водачество и умеене да води хората. Поне към този момент.
А разми ли се лявото и дясното у нас откакто Съюз на демократичните сили се разцепи?
Лявото и дясното се размиха и без скъпата помощ на Съюз на демократичните сили. Този развой датира най-малко от времето, когато левицата одобри плоския налог. Оттогава гласоподавателят храни съмнението, че леви и десни споделят подобен дневен ред и се разминават само в нюансите. За болшинството българи политиката, която се води, е обвързвана със самообогатяване, корупция и обир. Но те не виждат уверени, безапелационни носители на различна политика. Често пъти преди избори се заражда вярата, че Българска социалистическа партия въпреки всичко може да бъде притежател на такава различна политика, само че тези очаквания нормално бързо угасват. Ръководството на Българска социалистическа партия има да извърви много път, с цел да покаже, че е допустима, освен на думи, лява политика като кардинално друга от дясната. Защото дясна политика си има. Проблемът на българския преход не е, че ляво и дясно се разбъркаха като колода карти в ръцете на умел шарлатанин, а че лявото стана дясно.
Навършват се 30 година от свалянето на Тодор Живков от власт
Направи ли Ви усещане, че в предизборната акция доста се наблягаше на антикомустическата изразителност?
Да. Това е нормален израз на беззащитност. Когато нищо не можеш да предложиш през днешния ден, развяваш призраци от предишното. Антикомунизмът у нас от дълго време е специалност, не политическа платформа. Според мен антикомунистическите приказки имаха напълно съответна изборна цел - да убедят симпатизантите на "старата десница " да гласоподават за претендентите на ГЕРБ. А пък "старата десница " поде тематиката, с цел да не наподобява по-малко антикомунистическа от ръководещите и да не загуби последователи. Тези "гримаси от старите ленти " по никакъв метод не ни доближават към по-смислена общинска политика. И да пазим, и да местим, и да събаряме, и да опаковаме Паметника на Съветската войска в София, няма да напълним хладилниците си. Пък така и така няма нищо да предприемем от боязън, че Москва ще ни удари по главата.
4. Отбелязахме и рухването на Берлинската стена. Вие бяхте в Германия, където бяха основните празнувания на тази дета. Световните водачи си благодариха едни други за взаимната битка, за общите старания. Струва ли Ви се обаче, че през днешния ден светът е по-разделен?
Германия в действителност има какво да чества, тъй като тези събития ѝ донесоха национално обединяване. Само че остава казусът с действителното разделяне. За 30 години източните и западните провинции не са се изравнили като стандарт на живот и благоприятни условия. Регионалните избори в Тюрингия са показателни - на първите две места са Левите и "Алтернатива за Германия ". Ето напълно ослепителен образец за разграничено общество, в разграничена Европа, в разграничен свят. Европа не е в положение да се самоопредели по отношение на Америка и Русия и до момента в който това не стане не може да се трансформира в полюс на новия многополюсен свят. Европа по остарял табиет отсрочва и чака кой знае какво - Тръмп да го смъкват, или Путин да се успокои - само че времето не работи за нея. Без да реши вътрешните си несъгласия и без да покаже личен профил на световната сцена, Европа няма да стане геополитически фактор на бъдещето.
Г-н Попиванов, предходната неделя се навършиха 30 години от рухването режима на Тодор Живков. Всички приказват за свободата, която са получили, само че съумя ли българинът да се отърси от носталгията си по социализма?
Носталгията по социализма е феномен във всички страни от някогашния Източен блок. В Германия даже имат специфичен термин, Осталгия, или на български носталгия по изтока, по времената на Източна Германия. На мен ми се коства напълно обикновено. Хората изпитват сантименти на първо място към младостта си - кой не ги изпитва! И на последващо място към спокойствието и обществената сигурност на действителния социализъм. В годините на демокрацията мнозина изгубиха нещо доста значимо - способността да възнамеряват живота си и да не живеят в постояннно напрежение за утрешния ден. Но капитализмът е тъкмо това, битка и напрежение. Каквото поискахме, него получихме. Годишнината от 10 ноември трябваше да бъде предизвестие към днешните политици, че не трябва да позволяват огромен брой български жители да остават зад борда, без поддръжка, без страна, без късмет и вероятност. Политиците обаче избраха да одобряват 10 ноември единствено като мотив за спор кой какъв е бил преди паметната дата. Централната тематика, за бъдещето на българското общество точно като общество, като взаимност, отсъстваше.
Много се приказва за ролята на Десните в лицето на Съюз на демократичните сили тогава. Къде са през днешния ден тези водачи, които вдъхнаха вяра на българите?
30 години е много време. Те са две трети от тези 45 години, които съгласно лозунга на самия Съюз на демократичните сили стигаха. Почти никой от тогавашните изразители на смяната, даже към този момент починалите, през днешния ден не вдъхва вяра, възторг, не служи за честен светофар. А и през днешния ден на тяхно място не пристигнаха други. Изглежда, всяка ера си има особености. Преди 30 години бе великото време на илюзиите, и обществото раждаше водачи на илюзиите. Сега фабриката за илюзии е затворена. Понякога пускат по някой завод, с цел да излезе следващ избавител на нацията с няколко % поддръжка, само че същински пробив не е обрисуван. Това е по този начин, тъй като българският политически хайлайф е в прекомерно огромна степен преплетен в мрежите, ползите, зависимостите и външните си задължения, с цел да покаже водачество и умеене да води хората. Поне към този момент.
А разми ли се лявото и дясното у нас откакто Съюз на демократичните сили се разцепи?
Лявото и дясното се размиха и без скъпата помощ на Съюз на демократичните сили. Този развой датира най-малко от времето, когато левицата одобри плоския налог. Оттогава гласоподавателят храни съмнението, че леви и десни споделят подобен дневен ред и се разминават само в нюансите. За болшинството българи политиката, която се води, е обвързвана със самообогатяване, корупция и обир. Но те не виждат уверени, безапелационни носители на различна политика. Често пъти преди избори се заражда вярата, че Българска социалистическа партия въпреки всичко може да бъде притежател на такава различна политика, само че тези очаквания нормално бързо угасват. Ръководството на Българска социалистическа партия има да извърви много път, с цел да покаже, че е допустима, освен на думи, лява политика като кардинално друга от дясната. Защото дясна политика си има. Проблемът на българския преход не е, че ляво и дясно се разбъркаха като колода карти в ръцете на умел шарлатанин, а че лявото стана дясно.
Навършват се 30 година от свалянето на Тодор Живков от власт Направи ли Ви усещане, че в предизборната акция доста се наблягаше на антикомустическата изразителност?
Да. Това е нормален израз на беззащитност. Когато нищо не можеш да предложиш през днешния ден, развяваш призраци от предишното. Антикомунизмът у нас от дълго време е специалност, не политическа платформа. Според мен антикомунистическите приказки имаха напълно съответна изборна цел - да убедят симпатизантите на "старата десница " да гласоподават за претендентите на ГЕРБ. А пък "старата десница " поде тематиката, с цел да не наподобява по-малко антикомунистическа от ръководещите и да не загуби последователи. Тези "гримаси от старите ленти " по никакъв метод не ни доближават към по-смислена общинска политика. И да пазим, и да местим, и да събаряме, и да опаковаме Паметника на Съветската войска в София, няма да напълним хладилниците си. Пък така и така няма нищо да предприемем от боязън, че Москва ще ни удари по главата.
4. Отбелязахме и рухването на Берлинската стена. Вие бяхте в Германия, където бяха основните празнувания на тази дета. Световните водачи си благодариха едни други за взаимната битка, за общите старания. Струва ли Ви се обаче, че през днешния ден светът е по-разделен?
Германия в действителност има какво да чества, тъй като тези събития ѝ донесоха национално обединяване. Само че остава казусът с действителното разделяне. За 30 години източните и западните провинции не са се изравнили като стандарт на живот и благоприятни условия. Регионалните избори в Тюрингия са показателни - на първите две места са Левите и "Алтернатива за Германия ". Ето напълно ослепителен образец за разграничено общество, в разграничена Европа, в разграничен свят. Европа не е в положение да се самоопредели по отношение на Америка и Русия и до момента в който това не стане не може да се трансформира в полюс на новия многополюсен свят. Европа по остарял табиет отсрочва и чака кой знае какво - Тръмп да го смъкват, или Путин да се успокои - само че времето не работи за нея. Без да реши вътрешните си несъгласия и без да покаже личен профил на световната сцена, Европа няма да стане геополитически фактор на бъдещето.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ