За да съществува Радев в политическия живот, в държавата не трябва да се случва нищо добро. Смъртта и нещастието го хранят
Борис Марков Борис Марков, фейсбук
Гледната точка на Радев е лесна за схващане: колкото по-зле е страната, толкоз повече място има за него в политиката. Той чудесно осъзнава личната си незначителност и знае, че с цел да генерира поддръжка, страната би трябвало да е в руини.
Колкото повече пожари – толкоз по-добре за него. Колкото повече починали деца по пътищата – толкоз по-добре за него. Колкото повече неизгодни покупко-продажби като „ Боташ “ – толкоз по-голямо неодобрение и толкоз повече пространство за него.
За да съществува Радев в политическия живот, в страната не би трябвало да се случва нищо положително. Смъртта и нещастието го хранят. Няма значение дали страдат пожарникари или елементарни жители – всяка болежка и покруса е гориво за неговата политическа роля. Дори когато умират деца по пътищата, за него това е просто още мотив за неодобрение, което да яхне.
Румен Радев е паразит в системата, който търси болен организъм, с цел да го превземе. Болното и едва общество е неговото верую; нещастието – неговата цел. Единственият му претекст е да оправдае личното си паразитно битие.
Елементарен Радев. Посредствен. Паразит.
