110 години Борис Христов – един от най-великите артисти в оперната история
Борис Христов от дълго време е приет за един от най-големите оперни актьори в международната история. И до през днешния ден неговите осъществявания на Борис в „ Борис Годунов “ от Мусоргски, Филип II в „ Дон Карлос “ от Верди, Мефистофел във „ Фауст “ от Бойто, както и редица други, се смятат за неповторими и ненадминати върхове в оперното изкуство.
Той дава извънредно доста на България даже тогава, когато ръководещите се отхвърлят от него и го жигосват като предател. Представяме ви биографията на един от най-внушителните хора в българската история. Роден в Пловдив, през днешния ден на името на великия актьор е кръстен Дома на културата в града под тепетата.
Христов е роден на 18 май 1914 година в Пловдив, Царство България, отива си на 28 юни 1993 година в Рим, Италия, където живее през по-голямата част от живота си. Като дете пее в хора на катедралния храм „ Св. Александър Невски “, по-късно – в хор „ Гусла “, на който става солист. Независимо, че се увлича от музиката, приключва Юридическия факултет на Софийския университет. Повратен миг е срещата с българския цар Борис III, който е мощно впечатлен от дарбата на младия правист и упорства той да стартира образование в Италия. През 1942 година Борис Христов получава от държавното управление стипендия и отпътува за Милано.
След 1944 година и промяната на политическия режим, стипендията е спряна, само че и преди този момент, в размирните и несигурни военни години, средствата, с които артистът разполага, едвам стигат за един много безпаричен, на моменти напряко беден живот, само че той продължава настойчиво да се усъвършенства. Това четем в писмата до неговото семейство и обичаната му Пенка Касабова (сестра на поета Гео Милев), с които е разграничен. По същото време реализира няколко рецитала в Австрия, прави и своя дебют на оперната сцена (1946 г.).
Триумфът идва през 1950 година, когато пее в фамозния спектакъл „ Ла Фениче “ – Венеция. Получава предложения от разнообразни оперни театри, славата му пораства, само че социалистическото ръководство на България като че ли не се интересува от всичко това. През 1961 година на Борис Христов даже е отказана входна виза и той няма опция да участва на погребението на татко си.
За благополучие, нещата се трансформират и през идната година световноизвестният бас се завръща в родината си след 20-годишно неявяване. Присъства на празник на хор „ Гусла “, прави записи на църковна музика в „ Св. Ал. Невски “. През 1976 година, дружно с Българската хорова шапка „ Светослав Обретенов “ и диригента Георги Робев, в същата катедрала, записва „ Български и съветски църковни песнопения “, издадени няколко пъти на грамофонна плоча.
Христов ще остане и с в действителност голямата си обич към България, която не губи даже в годините на комплицирани връзки с тогавашните управници на страната ни. През 60-те години подарява своя софийски дом на страната, който по-късно става Музикален център „ Борис Христов “. Там се организира и Международен конкурс за млади оперни артисти „ Борис Христов “. А вилата си в Рим трансформира в академия за млади оперни артисти, там преподава на надарени българи съвсем до края на живота си. През 2014 година, когато се навършиха 100 година от рождението му, събитието беше включено в календара на ЮНЕСКО.
trud.bg
