Френски руснак търси следите на своя род в Хасково
Борис Федоровски е с френски паспорт, само че корените му са съветски. Фамилията му е обвързвана с Хасково. В началото на предишния век баба му и дядо му Гавриил и Наталия Федоровски напущат родината си след Октомврийската гражданска война. Известно време живеят в Хасково, работейки в локалната болница. Той като доктор, тя - като здравна сестра, написа haskovo.net.
Преди дни французинът от съветско родословие е довел в Хасково цялото си семейство, с цел да покаже на брачната половинка си и най-много на двете си деца града и местоработата на прародителите им, само че и с цел да потърси повече информация за Федоровски-старши.
Още преди идването си у нас Борис се свързва посредством имейл с историците от Регионалния исторически музей, описа Милен Вълчев, който дружно с колежката си доктор Красимира Узунова са поели издирването на информацията по случая.
„ По стечения на събитията, тъкмо когато Борис се свърза с нас преди време, с доктор Узунова бяхме подхванали събирането на информацията за съветските мигранти в Хасково, тъй че историята на Федоровски доста ни заинтригува “, описа Милен Вълчев.
Той се надява да могат да оказват помощ на Борис, с цел да опознае повече предците от рода си, въпреки че това е много мъчно поради обстоятелството, че болничните архиви два пъти са горели и веднъж са били наводнявани. Така че напъните да се откри нещо в аналите на болничното заведение за Федороровски дотук са блъснали на камък. Сега историците търсят информация от Държавния списък в Хасково, откъдето са изискали списъчния състав на чиновниците в болничното заведение за интервала, в който се допуска, че Гавриил и Наталия са били част от екипа на клиниката. Най-вероятно те са пристигнали в България през 1922-а. Години наред работят в съветската болница във Велико Търново, след това в Ямбол, а в средата на 30-те години идват в Хасково. По-късно съпрузите Федоровски се местят в София, а след пенсионирането си се отдръпват в старческия дом в Самоков, тъй като околните им са в чужбина. Семейството има двама сина, които се откриват във Франция. Единият от тях - Михаил, е татко на Борис Федоровски.
Борис е донесъл в Хасковския музей и две фотоси. На едната от тях баба му и дядо му са фотографирани с други лекари и сестри пред входа на настоящето хирургично поделение. На другата, на която също се вижда, че са в болничното заведение в Хасково, са с млада жена и по-възрастен мъж. Вероятно пациенти или другари. На гърба на тази фотография е написано обръщение за спомен и годината – 1945-а. Заради това историците допускат, че фамилията е било в Хасково най-малко до тогава.
По събраните до момента данни се знае, че първата спирка на Гавриил и Наталия Федоровски след бягството им от аления гнет след 1917 година, е Истанбул. Внукът им Борис, който е квалифициран инженер, намира тези следи, откакто отхвърля да служи във френската войска и е изпратен на различна работа в Турция. „ Макар че съм роден във Франция, не се усещах французин. Във вените ми тече съветска кръв, по тази причина отхвърлих да послужвам във френската войска “, признава пред хасковските историци Борис. Така той се отзовава в Истанбул, като учител по математика и физика. За две години - време, в което би трябвало да „ откупи “ отказаната работа в армията.
В болничното заведение в Хасково се озовава за първи път преди към 30 години. Хрумва му да види къде са работили баба му и дядо му, той като всякога, когато се прибирал за почивка от службата си в Турция към Франция минавал с автомобила си през България.
Така първото му идване в Хасково е през 1985-та година. Разказал обаче, че спомените му от този момент не са доста приятни. Потърсил в болничното заведение информация за роднините си и хората били доста общителни, дали обещание подпомагане и го поканили да пие чай. Малко по-късно обаче нахлули полицаи и Борис бил задържан и отведен в милицията. Там го разпитвали 10 часа, проверявали го, а най-после му се извинили. Обяснили, че в началото се усъмнили, че е сътрудник на терористична организация “Сивите вълци “. Когато нещата се обясняват, полицаите му дават обещание подпомагане при последващо идване, само че го предизвестяват да се обади авансово.
Така след 32 години Борис Федоровски още веднъж е в България и Хасково по следите на своя жанр.
" Много бих желал да науча повече за баба си и дядо си, които са живели в една прелестна страна. Затова съм тук с моята брачна половинка и деца, с цел да им покажа България. Тя става втора татковина за нашите близки, принудени да емигрират от Русия поради болшевиките ", споделя разчувствуван при идването си в музея в Хасково той. Милен Вълчев споделя и че семейството си е направила снимка за спомен пред входа на хасковската хирургия, тъкмо там, където преди повече от 80 години са се фотографирали със свои сътрудници Гавриил и Наталия Федоровски.
Внукът им в този момент се надява и че някой от наследниците на хасковските родове ще разпознае на старите фотоси свои близки към баба му дядо му и това може да му помогне за подреждането на пъзела за тяхното престояване в Хасково.
Преди дни французинът от съветско родословие е довел в Хасково цялото си семейство, с цел да покаже на брачната половинка си и най-много на двете си деца града и местоработата на прародителите им, само че и с цел да потърси повече информация за Федоровски-старши.
Още преди идването си у нас Борис се свързва посредством имейл с историците от Регионалния исторически музей, описа Милен Вълчев, който дружно с колежката си доктор Красимира Узунова са поели издирването на информацията по случая.
„ По стечения на събитията, тъкмо когато Борис се свърза с нас преди време, с доктор Узунова бяхме подхванали събирането на информацията за съветските мигранти в Хасково, тъй че историята на Федоровски доста ни заинтригува “, описа Милен Вълчев.
Той се надява да могат да оказват помощ на Борис, с цел да опознае повече предците от рода си, въпреки че това е много мъчно поради обстоятелството, че болничните архиви два пъти са горели и веднъж са били наводнявани. Така че напъните да се откри нещо в аналите на болничното заведение за Федороровски дотук са блъснали на камък. Сега историците търсят информация от Държавния списък в Хасково, откъдето са изискали списъчния състав на чиновниците в болничното заведение за интервала, в който се допуска, че Гавриил и Наталия са били част от екипа на клиниката. Най-вероятно те са пристигнали в България през 1922-а. Години наред работят в съветската болница във Велико Търново, след това в Ямбол, а в средата на 30-те години идват в Хасково. По-късно съпрузите Федоровски се местят в София, а след пенсионирането си се отдръпват в старческия дом в Самоков, тъй като околните им са в чужбина. Семейството има двама сина, които се откриват във Франция. Единият от тях - Михаил, е татко на Борис Федоровски.
Борис е донесъл в Хасковския музей и две фотоси. На едната от тях баба му и дядо му са фотографирани с други лекари и сестри пред входа на настоящето хирургично поделение. На другата, на която също се вижда, че са в болничното заведение в Хасково, са с млада жена и по-възрастен мъж. Вероятно пациенти или другари. На гърба на тази фотография е написано обръщение за спомен и годината – 1945-а. Заради това историците допускат, че фамилията е било в Хасково най-малко до тогава.
По събраните до момента данни се знае, че първата спирка на Гавриил и Наталия Федоровски след бягството им от аления гнет след 1917 година, е Истанбул. Внукът им Борис, който е квалифициран инженер, намира тези следи, откакто отхвърля да служи във френската войска и е изпратен на различна работа в Турция. „ Макар че съм роден във Франция, не се усещах французин. Във вените ми тече съветска кръв, по тази причина отхвърлих да послужвам във френската войска “, признава пред хасковските историци Борис. Така той се отзовава в Истанбул, като учител по математика и физика. За две години - време, в което би трябвало да „ откупи “ отказаната работа в армията.
В болничното заведение в Хасково се озовава за първи път преди към 30 години. Хрумва му да види къде са работили баба му и дядо му, той като всякога, когато се прибирал за почивка от службата си в Турция към Франция минавал с автомобила си през България.
Така първото му идване в Хасково е през 1985-та година. Разказал обаче, че спомените му от този момент не са доста приятни. Потърсил в болничното заведение информация за роднините си и хората били доста общителни, дали обещание подпомагане и го поканили да пие чай. Малко по-късно обаче нахлули полицаи и Борис бил задържан и отведен в милицията. Там го разпитвали 10 часа, проверявали го, а най-после му се извинили. Обяснили, че в началото се усъмнили, че е сътрудник на терористична организация “Сивите вълци “. Когато нещата се обясняват, полицаите му дават обещание подпомагане при последващо идване, само че го предизвестяват да се обади авансово.
Така след 32 години Борис Федоровски още веднъж е в България и Хасково по следите на своя жанр.
" Много бих желал да науча повече за баба си и дядо си, които са живели в една прелестна страна. Затова съм тук с моята брачна половинка и деца, с цел да им покажа България. Тя става втора татковина за нашите близки, принудени да емигрират от Русия поради болшевиките ", споделя разчувствуван при идването си в музея в Хасково той. Милен Вълчев споделя и че семейството си е направила снимка за спомен пред входа на хасковската хирургия, тъкмо там, където преди повече от 80 години са се фотографирали със свои сътрудници Гавриил и Наталия Федоровски.
Внукът им в този момент се надява и че някой от наследниците на хасковските родове ще разпознае на старите фотоси свои близки към баба му дядо му и това може да му помогне за подреждането на пъзела за тяхното престояване в Хасково.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ