Борис Дали чукна 44
Борис Дали, който на 24 март навърши 44 години, признава, че чества няколко дни подред. Фолк артистът не пропусна да зарадва всеки един човек, станал непосредствен до сърцето му.
Тази година взема решение да почерпи възрастните хора в своя приют с торта. „ Сега ме хващате на път към тях. Аз го чествам всякога по три дни, обаче празнуването го комбинирам с нещо потребно “, споделя той пред „ Телеграф “.
Първият ден минава с присъединяване на самия рожден ден – 24 март, в дискотеката на Коцето.
„ Бяха подготвили шампанско, огньове, балерини – всевъзможни неща. Много другари бяха пристигнали, мои фенове, почитатели. Винаги ми е прелестно на присъединяване – аз не отивам на работа на участия, аз постоянно се развличам “, споделя той.
Изненадите също не липсват. „ Получих дарове даже и от почитателите, само че най-голямото беше пожеланието и благодарността, която изпитах. Усетих любовта им – това беше най-големият кеф “, признава той.
На идващия ден празникът продължава в по-тесен кръг. „ С брат ми се събрахме – фамилно празнувахме. Там имаше торта – имаше една свещичка и едно сърчице на тортата, бързах да я духна “, споделя с усмивка. След това идва третият ден – с родителите и децата. „ Там към този момент имаше огромна торта, там имаше към този момент 44 свещички “, добави музикантът.
И тъкмо след тези празници той още веднъж се връща към концепцията да направи нещо положително.
„ И в този момент съм тръгнал да закупувам още две огромни торти – да почерпя бабите и дядовците в моя приют “, смее се Дали. За възрастта си приказва с възприятие за комизъм и убеденост.
„ За мен в този момент тези години са ми доста добре. Все още и духът, и тялото са ми все едно са на 20, само че в този момент съм по-уравновесен, по на място, по-сигурен. Тялото ми е като на 20, не чувствам никаква разлика. Може би към 88 ще усетя към този момент – смее се той и прибавя: -Тогава ще се възнамерявам за бъдещето “.
Най-важното, което си пожелава, е здравето. „ Пожелал съм си единствено здраве – на всички торти, всички да са здрави и щастливи. Всичко друго си имам, само че имам и фантазии – знам, че ще ги реализира “.
Животът му е изпълнен с доста задължения
„ Нося доста дини под една мишница – от време на време самичък на себе си се удивлявам по какъв начин се оправям. Изненадвам се по какъв начин е допустимо толкоз доста неща да върша “. Освен участията той продължава интензивно да работи и по нова музика.
„ Сега сега вървя доста по участия, пея, несъмнено, върша доста нови песни. Имам няколко бързи песни за лятото – ще видя по кое време ще ги пусна. В персонален проект той се е отдал съществено на земеделието. „ Подготвям в този момент дръвчета за овощната градина – нека тази година да съумея да произведа хубави сокове, натурални “.
Градината му към този момент е на 10 години. „ Всякакви дръвчета имам – даже виждам шамфъстък, японска фурма, бадеми, лешници, пекан, орехи, черница бяла, черна, в този момент дори имам розова черница, бадеми, круши, мушмули, праскови “. Той споделя мащаба на труда си. „ 200 дръвчета лешник имам – цяла градина. Кестени имам, общо имам 600 дръвчета. Над 35 декара е градината. Това се работи с ръце. Аз се грижа за градината, не отивам на фитнес – там е характерна работата. Не давам на никого – аз си ги църкам, имам си пръскачка, имам си всичко, на всяко разстояние имам капково поливане “.
Освен всичко друго отглежда и грозде. „ Имам декар и половина лози – 98 лозички. Ходя напролет доста постоянно – би трябвало да се окопаят, да се извади капковото, да се почистят, да се варосат, да се укрият. Сега се пръскат срещу акарите – да убиеш насекомите и буболечките, с цел да не влязат в плодовете. Първите пръскания са най-важни и най-безвредни “. Залага и на екологични способи. „ Имам едно екоземеделие – отглеждам едни оси, които изяждат по натурален метод вредителите. Малки осички, които изяждат буболечките “.
Освен това се занимава и с пчеларство. „ Имам 15 кошера – самичък се грижа за тях от 10 години. Правя си мед, затварям го за персонална приложимост, разпределям на другари. Медът ми е прекрасен – няма рапица, тук е букет “. Той даже е основал условия за пчелите. „ Засадил съм 100 акации в двора преди години. На първо излизане събират прашец от лешниците – имам за всеки сезон паша “, споделя той. Голяма част от времето му е отдадена и на приюта. „ Отделно се занимавам с приюта всеки ден. Направих доста прекрасен ремонт, грижим се добре за хората – всичко е единствено с същински артикули, всеки ден се готви, излизаме на открито. Имам персонално отношение – познавам всички до един човек. Всеки “.
Въпреки натоварения график, той намира време за децата си
„ Остава ми време за децата – караме мотори, повеждам дребния на къра “. С горделивост споделя: „ Научил съм ги да карат трактори. Константин не можеше да се качи – качвам го, окачам ремарке и той от дребен кара. Камиона може и знае по какъв начин да кара “. Децата му към този момент вземат участие и в ежедневните действия.
„ Константин в този момент съм го хванал да оказва помощ по малко. И Красимир, огромният, доста обича – свири на пиано, а дребният на акордеон “. Най-малкият е единствено на две години. „ Като види трактор – умира да го возя “.
Музиката също участва в всекидневието им. „ Аз им пея непрекъснато “, споделя той и прави равносметка за себе си като родител: „ Мисля, че съм добър човек – не знам дали съм задоволително потребен за фамилията. Може би някой по-отдаден би прекарвал повече време, само че при мен е по-трудно с толкоз доста работа “.
Погледът му към живота остава удобен. „ Времето е хубаво – няма от какво да се оплакваме. Трябва да се работи повече “. Той дава персонален образец: „ Аз на 12-13 години работех – ремонтирах на целия окръг мотоциклетите и изкарвах пари. Научил съм се самичък – без интернет, с бърничкане “. По-късно работи и в дърводелска работилница. „ С дядо ми, Бог да го елементарни, всеки ден правехме страхотни мебели. Това беше, преди да стана пълновръстен. “
Посланието му е ясно: „ Инвестирайте в мозък и обучение. Карайте децата да са ангажирани – не да седят на едно място. Така човек без работа няма да остане “.
„ Беше ми детска фантазия да бъда артист “, споделя Борис Дали. Той признава, че музиката не е била първичният му път. „ Не съм мечтал за музика – да, свирех си на акордеона, само че фантазията ми беше да стана артист “. Съдбата обаче го среща и с киното. „ Снимал съм клипове и по този начин Исидор пристигна при мен – повика ме да се фотографирам “.
Така се появяват първите му функции. „ Първият филм се споделя „ Цената на властта “, по-късно „ Фабрика за кокошки “. Така че съм извършил и тази фантазия “. И до през днешния ден обаче упоритостта му остава. „ Исках да съм като Силвестър Сталоун – желаех някаква по-такава роля. Чакам нови оферти “, споделя той с усмивка.
Тази година взема решение да почерпи възрастните хора в своя приют с торта. „ Сега ме хващате на път към тях. Аз го чествам всякога по три дни, обаче празнуването го комбинирам с нещо потребно “, споделя той пред „ Телеграф “.
Първият ден минава с присъединяване на самия рожден ден – 24 март, в дискотеката на Коцето.
„ Бяха подготвили шампанско, огньове, балерини – всевъзможни неща. Много другари бяха пристигнали, мои фенове, почитатели. Винаги ми е прелестно на присъединяване – аз не отивам на работа на участия, аз постоянно се развличам “, споделя той.
Изненадите също не липсват. „ Получих дарове даже и от почитателите, само че най-голямото беше пожеланието и благодарността, която изпитах. Усетих любовта им – това беше най-големият кеф “, признава той.
На идващия ден празникът продължава в по-тесен кръг. „ С брат ми се събрахме – фамилно празнувахме. Там имаше торта – имаше една свещичка и едно сърчице на тортата, бързах да я духна “, споделя с усмивка. След това идва третият ден – с родителите и децата. „ Там към този момент имаше огромна торта, там имаше към този момент 44 свещички “, добави музикантът.
И тъкмо след тези празници той още веднъж се връща към концепцията да направи нещо положително.
„ И в този момент съм тръгнал да закупувам още две огромни торти – да почерпя бабите и дядовците в моя приют “, смее се Дали. За възрастта си приказва с възприятие за комизъм и убеденост.
„ За мен в този момент тези години са ми доста добре. Все още и духът, и тялото са ми все едно са на 20, само че в този момент съм по-уравновесен, по на място, по-сигурен. Тялото ми е като на 20, не чувствам никаква разлика. Може би към 88 ще усетя към този момент – смее се той и прибавя: -Тогава ще се възнамерявам за бъдещето “.
Най-важното, което си пожелава, е здравето. „ Пожелал съм си единствено здраве – на всички торти, всички да са здрави и щастливи. Всичко друго си имам, само че имам и фантазии – знам, че ще ги реализира “.
Животът му е изпълнен с доста задължения
„ Нося доста дини под една мишница – от време на време самичък на себе си се удивлявам по какъв начин се оправям. Изненадвам се по какъв начин е допустимо толкоз доста неща да върша “. Освен участията той продължава интензивно да работи и по нова музика.
„ Сега сега вървя доста по участия, пея, несъмнено, върша доста нови песни. Имам няколко бързи песни за лятото – ще видя по кое време ще ги пусна. В персонален проект той се е отдал съществено на земеделието. „ Подготвям в този момент дръвчета за овощната градина – нека тази година да съумея да произведа хубави сокове, натурални “.
Градината му към този момент е на 10 години. „ Всякакви дръвчета имам – даже виждам шамфъстък, японска фурма, бадеми, лешници, пекан, орехи, черница бяла, черна, в този момент дори имам розова черница, бадеми, круши, мушмули, праскови “. Той споделя мащаба на труда си. „ 200 дръвчета лешник имам – цяла градина. Кестени имам, общо имам 600 дръвчета. Над 35 декара е градината. Това се работи с ръце. Аз се грижа за градината, не отивам на фитнес – там е характерна работата. Не давам на никого – аз си ги църкам, имам си пръскачка, имам си всичко, на всяко разстояние имам капково поливане “.
Освен всичко друго отглежда и грозде. „ Имам декар и половина лози – 98 лозички. Ходя напролет доста постоянно – би трябвало да се окопаят, да се извади капковото, да се почистят, да се варосат, да се укрият. Сега се пръскат срещу акарите – да убиеш насекомите и буболечките, с цел да не влязат в плодовете. Първите пръскания са най-важни и най-безвредни “. Залага и на екологични способи. „ Имам едно екоземеделие – отглеждам едни оси, които изяждат по натурален метод вредителите. Малки осички, които изяждат буболечките “.
Освен това се занимава и с пчеларство. „ Имам 15 кошера – самичък се грижа за тях от 10 години. Правя си мед, затварям го за персонална приложимост, разпределям на другари. Медът ми е прекрасен – няма рапица, тук е букет “. Той даже е основал условия за пчелите. „ Засадил съм 100 акации в двора преди години. На първо излизане събират прашец от лешниците – имам за всеки сезон паша “, споделя той. Голяма част от времето му е отдадена и на приюта. „ Отделно се занимавам с приюта всеки ден. Направих доста прекрасен ремонт, грижим се добре за хората – всичко е единствено с същински артикули, всеки ден се готви, излизаме на открито. Имам персонално отношение – познавам всички до един човек. Всеки “.
Въпреки натоварения график, той намира време за децата си
„ Остава ми време за децата – караме мотори, повеждам дребния на къра “. С горделивост споделя: „ Научил съм ги да карат трактори. Константин не можеше да се качи – качвам го, окачам ремарке и той от дребен кара. Камиона може и знае по какъв начин да кара “. Децата му към този момент вземат участие и в ежедневните действия.
„ Константин в този момент съм го хванал да оказва помощ по малко. И Красимир, огромният, доста обича – свири на пиано, а дребният на акордеон “. Най-малкият е единствено на две години. „ Като види трактор – умира да го возя “.
Музиката също участва в всекидневието им. „ Аз им пея непрекъснато “, споделя той и прави равносметка за себе си като родител: „ Мисля, че съм добър човек – не знам дали съм задоволително потребен за фамилията. Може би някой по-отдаден би прекарвал повече време, само че при мен е по-трудно с толкоз доста работа “.
Погледът му към живота остава удобен. „ Времето е хубаво – няма от какво да се оплакваме. Трябва да се работи повече “. Той дава персонален образец: „ Аз на 12-13 години работех – ремонтирах на целия окръг мотоциклетите и изкарвах пари. Научил съм се самичък – без интернет, с бърничкане “. По-късно работи и в дърводелска работилница. „ С дядо ми, Бог да го елементарни, всеки ден правехме страхотни мебели. Това беше, преди да стана пълновръстен. “
Посланието му е ясно: „ Инвестирайте в мозък и обучение. Карайте децата да са ангажирани – не да седят на едно място. Така човек без работа няма да остане “.
„ Беше ми детска фантазия да бъда артист “, споделя Борис Дали. Той признава, че музиката не е била първичният му път. „ Не съм мечтал за музика – да, свирех си на акордеона, само че фантазията ми беше да стана артист “. Съдбата обаче го среща и с киното. „ Снимал съм клипове и по този начин Исидор пристигна при мен – повика ме да се фотографирам “.
Така се появяват първите му функции. „ Първият филм се споделя „ Цената на властта “, по-късно „ Фабрика за кокошки “. Така че съм извършил и тази фантазия “. И до през днешния ден обаче упоритостта му остава. „ Исках да съм като Силвестър Сталоун – желаех някаква по-такава роля. Чакам нови оферти “, споделя той с усмивка.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ