Борис Дали сбъдна своя детска мечта
Борис Дали е един от най-обичаните реализатори на родната поп фолк сцена. Усмивката му е една от най-разпознаваемите му черти, а отвън сцената той е човек, който се занимава с доста и разнородни неща. За новото си амплоа на артист, за приюта, който направи в родния си град Бобов дол, и за персоналния си живот той споделя в искрено изявление за “Телеграф”.
– Борис, вършим това изявление в доста сложни времена, освен за България, а и за целия свят. На В ас доколко се отрази COVID-19 и сблъскахте ли се към този момент с вируса?
– Аз не съм преболедувал COVID-19 все още, както и моето семейство. Що се отнася до това по какъв начин се отрази – няма какво да се лъжем, отрази се на всички по доста параграфи. При мен хубавото е, че не пребивавам в огромния град, където да съм затворен в блок. Имах доста задължения по двора, свърших си доста неща у дома, изключително през първия локдаун. Чисто професионално е гнусен интервал – нямаме участия, никакви изяви.
– Липсва ли В и публиката?
– Липсва ми, несъмнено, това е напълно обикновено. Ти си привикнал да живееш по този метод, да пътуваш, да се срещаш с аудитория и внезапно всичко стопира, няма по какъв начин да не ти е необичайно. Гадно е, като си привикнал по един метод и като това ти е работата.
– Когато се позволи да работите , ще се наложи да променяте още веднъж режима.
– Бързо ще свикнем (смее се). Това сме артистите. Бързо ще се пренастроим още веднъж на работна вълна. При нас, артистите, е мъчно да се пренастроим към друга специалност – механик или продавач, няма по какъв начин да стане. Ти си се отдал на музиката и това е, би трябвало да почакаш, до момента в който отново тръгнат нещата.
– Вие бяхте първите, които прекратихте работа , и май последните, които ще стартират.
– Махнете ме мен, аз постоянно по този начин споделям. Но би трябвало да се намерения за всички други, които работят в този отрасъл – това са бармани, сервитьори, хостеси, даже и притежатели, на които заемите текат. Колко време са затворени? Когато не получаваш никакви приходи, а от банките те търсят и сметките текат, няма по какъв начин да ти е елементарно. Трябва да се намерения деликатно над тези неща и да не се вземат решения с лекост. Няма по какъв начин всички да работят в администрация, има хора, на които това е специалността.
– За В ас е ясно от много време, че се занимавате с доста и разнообразни неща, какво вършиме през тези месеци, през които нямате участия ?
– То безусловно ние имахме присъединяване един месец през лятото на 2020-а. Първия път, когато ни затвориха, март месец, се заех с градинарство. Имам голям двор – 20 декара, всевъзможни дръвчета, над 500 растения. Започнах да се грижа за тях, имам трактори. Много ми е прелестно.
Другото, което е, приютът за остарели и заболели хора, за който към този момент стана ясно, и там отделих много от времето си.
– По време на пандемия приемате ли хора?
– Приемаме, несъмнено, няма по какъв начин да оставим хората. Допускат се единствено след всевъзможни проучвания, PCR проби, антигенни проби. Не позволяваме свиждания по време на Ковид-19. Взели сме безусловно всички ограничения. Досега ги опазихме да нямаме никой инфектиран, тъй като имаме хора на по 90-98 години. Сега желая да го разширя, върша още едно крило, уповавам се, че ще е готово до 4-5 месеца, доста ме забави пандемията. Искам да го направя прелестно, уютно за хората.
– В приюта нямате поделение за заболели от COVID-19?
– Не, не. Няма по какъв начин да има такова поделение – там си би трябвало обособени места, разнообразни доктори.
– Вие какъв брой постоянно сте там?
– Доста постоянно съм, даже сега съм тук. Аз съм подобен човек, който ненавижда да бездейства. Ако нямам присъединяване (в последната година нямам, смее се), ставам доста рано – в 8 и стартирам да правя работа. Много административна работа има. Лошото в нашата страна е, че администрацията ни смазва отвред, и ще е хубаво, в случай че се облекчи, с цел да може който е решил да прави бизнес, без значение в коя сфера, да е по-лесно. Защото в този момент е моментът да работим като пчелички и да вдигнем страната нагоре, защото икономическите загуби от този вирус са доста огромни.
– Преди години бяхте общински консултант, имате ли упоритости още веднъж да влезете в политиката?
– Не, към този момент не. Нямам физическата опция да се занимавам с това нещо. Искам да оказвам помощ на хората, само че към този миг не виждам към политиката. Искам да си имам моето време, да мога да се разхождам и стоварвам измежду природата.
– Тази обич към тишина и природа ли е повода да не сте се преместили в София или Пловдив, като доста В аши сътрудници, а продължавате да живеете в Бобов дол?
– Това е една от аргументите. Аз съм си израсъл тук, в дребен град. Семейството ми е тук, майка ми, татко ми, баба. След присъединяване единствено тук мога да се разтоваря. Близо е до столицата. Не може всички да сме в София, тя стана пренаселена (смее се). Даже ще е хубаво доста от индустриалните заводи да се изместят в по-малки градове, с цел да не обезлюдяват и те.
– Към политиката към този момент нямате упоритости, само че по всичко проличава, че имате блян към киното. Участвате в нов български филм, разкажете ни малко повече.
– Играя ветеринарен лекар, церя кокошки (смее се). Това е една доста приятна българска комедия, която носи името „ Чик-чирик “. Благодаря за поканата, за мен е наслаждение. Има обаче да се доснимат още фрагменти. Сюжетът се върти към една фабрика в Северозапада, ръководена от хора със соц. схващане. Това поражда доста смешки и закачки сред личния състав. Идва и нов началник от София, който да оправи нещата. Няма да описвам повече, с цел да е забавно, когато излезе.
– Харесва ли В и да бъдете на артист?
– Ооо, доста. Аз кардинално в съвсем всичките си клипове играя. Много малко от тях са без история. Но във филм с реплики ми е за първи път. Много ми хареса. Всъщност моята фантазия от дете беше да съм артист.
– Вие имате двама синове, те по какъв начин са?
– Непрекъснато са към мен през пандемията. Големият към този момент е на 14, дребният на 7.
– Проявяват ли музикални заложби?
– Големият свиреше на пиано, дори правеха самодейни концертчета, само че по-късно нещо се разколеба. Малкият виждам, че е музикален, само че не може да се насочи. Вкъщи има китари, акордеони, кларинети. Първо на едното свири, след това на другото. Чакам го да порасне и да забележим ще се насочи ли към музиката. Аз обаче няма да насилям никой от двамата, те сами би трябвало да си изберат пътя и да са щастливи с това, което вършат. Аз ще ги поддържам в техните избори.
– Кой е урокът, който желаете да им дадете като татко?
– Може да звучи тривиално, само че желая да бъдат положителни хора. Да ценят положителното. Да са работливи, да не мамят, тъй като това най-мразя – лъжата. На това желая да ги науча.
– В рода В и има единствено момчета, а от няколко месеца към този момент имате и момиче – В ашата племенница?
– Голяма сладуранка. Идват не доста постоянно, защото те си живеят в София, само че като пристигна, не можем да ѝ се нарадваме.
– Давате ли препоръки на брат си за бащинството?
– Не. Не му се греша, всеки по друг метод си вижда живота, тъй че както са си решили, по този начин да си я възпитават, аз съм сигурен, че ще ѝ дадат най-хубавото.
– От година се приказва, че сте разграничен с майката на децата си. После, че още веднъж сте се събрали, кое е вярното?
– Кой каквото желае това да си приказва. Аз съм окей. Не разясня персоналния си живот.
– Борис, вършим това изявление в доста сложни времена, освен за България, а и за целия свят. На В ас доколко се отрази COVID-19 и сблъскахте ли се към този момент с вируса?
– Аз не съм преболедувал COVID-19 все още, както и моето семейство. Що се отнася до това по какъв начин се отрази – няма какво да се лъжем, отрази се на всички по доста параграфи. При мен хубавото е, че не пребивавам в огромния град, където да съм затворен в блок. Имах доста задължения по двора, свърших си доста неща у дома, изключително през първия локдаун. Чисто професионално е гнусен интервал – нямаме участия, никакви изяви.
– Липсва ли В и публиката?
– Липсва ми, несъмнено, това е напълно обикновено. Ти си привикнал да живееш по този метод, да пътуваш, да се срещаш с аудитория и внезапно всичко стопира, няма по какъв начин да не ти е необичайно. Гадно е, като си привикнал по един метод и като това ти е работата.
– Когато се позволи да работите , ще се наложи да променяте още веднъж режима.
– Бързо ще свикнем (смее се). Това сме артистите. Бързо ще се пренастроим още веднъж на работна вълна. При нас, артистите, е мъчно да се пренастроим към друга специалност – механик или продавач, няма по какъв начин да стане. Ти си се отдал на музиката и това е, би трябвало да почакаш, до момента в който отново тръгнат нещата.
– Вие бяхте първите, които прекратихте работа , и май последните, които ще стартират.
– Махнете ме мен, аз постоянно по този начин споделям. Но би трябвало да се намерения за всички други, които работят в този отрасъл – това са бармани, сервитьори, хостеси, даже и притежатели, на които заемите текат. Колко време са затворени? Когато не получаваш никакви приходи, а от банките те търсят и сметките текат, няма по какъв начин да ти е елементарно. Трябва да се намерения деликатно над тези неща и да не се вземат решения с лекост. Няма по какъв начин всички да работят в администрация, има хора, на които това е специалността.
– За В ас е ясно от много време, че се занимавате с доста и разнообразни неща, какво вършиме през тези месеци, през които нямате участия ?
– То безусловно ние имахме присъединяване един месец през лятото на 2020-а. Първия път, когато ни затвориха, март месец, се заех с градинарство. Имам голям двор – 20 декара, всевъзможни дръвчета, над 500 растения. Започнах да се грижа за тях, имам трактори. Много ми е прелестно.
Другото, което е, приютът за остарели и заболели хора, за който към този момент стана ясно, и там отделих много от времето си.
– По време на пандемия приемате ли хора?
– Приемаме, несъмнено, няма по какъв начин да оставим хората. Допускат се единствено след всевъзможни проучвания, PCR проби, антигенни проби. Не позволяваме свиждания по време на Ковид-19. Взели сме безусловно всички ограничения. Досега ги опазихме да нямаме никой инфектиран, тъй като имаме хора на по 90-98 години. Сега желая да го разширя, върша още едно крило, уповавам се, че ще е готово до 4-5 месеца, доста ме забави пандемията. Искам да го направя прелестно, уютно за хората.
– В приюта нямате поделение за заболели от COVID-19?
– Не, не. Няма по какъв начин да има такова поделение – там си би трябвало обособени места, разнообразни доктори.
– Вие какъв брой постоянно сте там?
– Доста постоянно съм, даже сега съм тук. Аз съм подобен човек, който ненавижда да бездейства. Ако нямам присъединяване (в последната година нямам, смее се), ставам доста рано – в 8 и стартирам да правя работа. Много административна работа има. Лошото в нашата страна е, че администрацията ни смазва отвред, и ще е хубаво, в случай че се облекчи, с цел да може който е решил да прави бизнес, без значение в коя сфера, да е по-лесно. Защото в този момент е моментът да работим като пчелички и да вдигнем страната нагоре, защото икономическите загуби от този вирус са доста огромни.
– Преди години бяхте общински консултант, имате ли упоритости още веднъж да влезете в политиката?
– Не, към този момент не. Нямам физическата опция да се занимавам с това нещо. Искам да оказвам помощ на хората, само че към този миг не виждам към политиката. Искам да си имам моето време, да мога да се разхождам и стоварвам измежду природата.
– Тази обич към тишина и природа ли е повода да не сте се преместили в София или Пловдив, като доста В аши сътрудници, а продължавате да живеете в Бобов дол?
– Това е една от аргументите. Аз съм си израсъл тук, в дребен град. Семейството ми е тук, майка ми, татко ми, баба. След присъединяване единствено тук мога да се разтоваря. Близо е до столицата. Не може всички да сме в София, тя стана пренаселена (смее се). Даже ще е хубаво доста от индустриалните заводи да се изместят в по-малки градове, с цел да не обезлюдяват и те.
– Към политиката към този момент нямате упоритости, само че по всичко проличава, че имате блян към киното. Участвате в нов български филм, разкажете ни малко повече.
– Играя ветеринарен лекар, церя кокошки (смее се). Това е една доста приятна българска комедия, която носи името „ Чик-чирик “. Благодаря за поканата, за мен е наслаждение. Има обаче да се доснимат още фрагменти. Сюжетът се върти към една фабрика в Северозапада, ръководена от хора със соц. схващане. Това поражда доста смешки и закачки сред личния състав. Идва и нов началник от София, който да оправи нещата. Няма да описвам повече, с цел да е забавно, когато излезе.
– Харесва ли В и да бъдете на артист?
– Ооо, доста. Аз кардинално в съвсем всичките си клипове играя. Много малко от тях са без история. Но във филм с реплики ми е за първи път. Много ми хареса. Всъщност моята фантазия от дете беше да съм артист.
– Вие имате двама синове, те по какъв начин са?
– Непрекъснато са към мен през пандемията. Големият към този момент е на 14, дребният на 7.
– Проявяват ли музикални заложби?
– Големият свиреше на пиано, дори правеха самодейни концертчета, само че по-късно нещо се разколеба. Малкият виждам, че е музикален, само че не може да се насочи. Вкъщи има китари, акордеони, кларинети. Първо на едното свири, след това на другото. Чакам го да порасне и да забележим ще се насочи ли към музиката. Аз обаче няма да насилям никой от двамата, те сами би трябвало да си изберат пътя и да са щастливи с това, което вършат. Аз ще ги поддържам в техните избори.
– Кой е урокът, който желаете да им дадете като татко?
– Може да звучи тривиално, само че желая да бъдат положителни хора. Да ценят положителното. Да са работливи, да не мамят, тъй като това най-мразя – лъжата. На това желая да ги науча.
– В рода В и има единствено момчета, а от няколко месеца към този момент имате и момиче – В ашата племенница?
– Голяма сладуранка. Идват не доста постоянно, защото те си живеят в София, само че като пристигна, не можем да ѝ се нарадваме.
– Давате ли препоръки на брат си за бащинството?
– Не. Не му се греша, всеки по друг метод си вижда живота, тъй че както са си решили, по този начин да си я възпитават, аз съм сигурен, че ще ѝ дадат най-хубавото.
– От година се приказва, че сте разграничен с майката на децата си. После, че още веднъж сте се събрали, кое е вярното?
– Кой каквото желае това да си приказва. Аз съм окей. Не разясня персоналния си живот.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ