Рокаджията свещеник Борис: Всеки си мисли, че е добър човек
Борис Борисов от черква " Преображение Господне " споделя какво е да си духовник и по какъв начин човек взима решение напълно да се посвети на църквата.
Като дете бях отгледан в семейство на християни, само че като станах младеж се отхвърлих от всичко поради мнението на другите. Като юноша приключих логика на психиката в Софийския университет, а по-късно приключих и музикална педагогика. По никакъв метод не можех да се осъществявам в професионалните си посоки. Освен това и в персонален проект не можех да се осъществявам. Бях уединен в продължение на 10 години. Една вечер се прибрах в 2-3 часа през нощта от работа, майка ми ме чакаше за вечеря и аз й споделих, че доста ми е тежко, тъй като не виждам нищо пред себе си нито в професионален, нито в персонален проект, само че най-малко се бях дефинирал от няколко години дефинитивно като християнин. Тогава единственото, в което бях сигурен, е, че ще последвам своя Господ до последно. Тя ми предложи тогава да запиша успореден курс за свещеници в семинарията. Думите й бяха: " Ако на Господ му е угодно да бъдеш духовник, той ще ти даде и жена. Защото с цел да си духовник, би трябвало или да си женен за жена, или за църквата и да бъдеш монах4, споделя младият духовник пред Нова нюз.
Така Борис записва курс в семинарията и споделя, че там прекарва две прелестни години. Паралелно продължава да работи в склад. Малко преди завършването обаче към момента не е намерил своята брачна половинка.
Месец преди да се дипломирам се срещнах с моята благоверна брачна половинка Яна и нещата станаха извънредно бързо. За по-малко от два месеца от запознанството се венчахме. Три години по-късно към този момент имахме и детенце - нашата дъщеричка Теодора. Случи се чудото, споделя Борис.
Аз съм разпален рокаджия. Този жар пристигна сега, когато бях младеж и разгласих протест на престижите. Смятам, че това е привлекателна музика за младите мислещи хора, тъй като там има бунт против фалша, споделя свещеника, който през днешния ден с изключение на благополучен фамилен живот, служи на Бог, а и записва християнски песни.
Рок музиката остана в живота ми и до през днешния ден, само че аз към този момент съм ориентирам към това да я употребявам за проповед на Христовото Възкресение, показва той.
Колкото и да е необичайно, има Господ. Не е правилно, че вярата не е за актуалните хора, разяснява той.
Всеки си мисли, че е добър човек, само че реши ли да стане християнин, вижда, че би трябвало да промени битието си съществено. Въпросът е във вярата, а вярата е доверие, доверие в Господ, който ни е спуснал стълба, по която в случай че тръгнем, няма какво да гледаме обратно, разяснява Борис.
Като дете бях отгледан в семейство на християни, само че като станах младеж се отхвърлих от всичко поради мнението на другите. Като юноша приключих логика на психиката в Софийския университет, а по-късно приключих и музикална педагогика. По никакъв метод не можех да се осъществявам в професионалните си посоки. Освен това и в персонален проект не можех да се осъществявам. Бях уединен в продължение на 10 години. Една вечер се прибрах в 2-3 часа през нощта от работа, майка ми ме чакаше за вечеря и аз й споделих, че доста ми е тежко, тъй като не виждам нищо пред себе си нито в професионален, нито в персонален проект, само че най-малко се бях дефинирал от няколко години дефинитивно като християнин. Тогава единственото, в което бях сигурен, е, че ще последвам своя Господ до последно. Тя ми предложи тогава да запиша успореден курс за свещеници в семинарията. Думите й бяха: " Ако на Господ му е угодно да бъдеш духовник, той ще ти даде и жена. Защото с цел да си духовник, би трябвало или да си женен за жена, или за църквата и да бъдеш монах4, споделя младият духовник пред Нова нюз.
Така Борис записва курс в семинарията и споделя, че там прекарва две прелестни години. Паралелно продължава да работи в склад. Малко преди завършването обаче към момента не е намерил своята брачна половинка.
Месец преди да се дипломирам се срещнах с моята благоверна брачна половинка Яна и нещата станаха извънредно бързо. За по-малко от два месеца от запознанството се венчахме. Три години по-късно към този момент имахме и детенце - нашата дъщеричка Теодора. Случи се чудото, споделя Борис.
Аз съм разпален рокаджия. Този жар пристигна сега, когато бях младеж и разгласих протест на престижите. Смятам, че това е привлекателна музика за младите мислещи хора, тъй като там има бунт против фалша, споделя свещеника, който през днешния ден с изключение на благополучен фамилен живот, служи на Бог, а и записва християнски песни.
Рок музиката остана в живота ми и до през днешния ден, само че аз към този момент съм ориентирам към това да я употребявам за проповед на Христовото Възкресение, показва той.
Колкото и да е необичайно, има Господ. Не е правилно, че вярата не е за актуалните хора, разяснява той.
Всеки си мисли, че е добър човек, само че реши ли да стане християнин, вижда, че би трябвало да промени битието си съществено. Въпросът е във вярата, а вярата е доверие, доверие в Господ, който ни е спуснал стълба, по която в случай че тръгнем, няма какво да гледаме обратно, разяснява Борис.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ