Руски дипломат: До последно бях сигурен, че няма да влезем в Украйна. Няма реална причина за войната
Борис Бондарев е съветски посланик с дълготраен опит. Работил е в Женева като договарящ по въпросите за контрола върху оръжията. След пълномащабната война в Украйна той подава оставка в символ на митинг против непредизвиканата експанзия. RTL Nachtjournal взе изявление от него. Това е рядка и неповторима опция да чуем мнението на съветски посланик, осведомен от близко по какъв начин работи властта в Кремъл и какви са задачите на Путин в Украйна. Ето фрагменти от изявлението на Бондарев, оповестено в n-tv.de:
За нашествието: На 24 февруари 2022 година, както върша всяка заран, гледах новините и бях ужасяващ. Руските Военновъздушни сили бомбардираха Киев. Тук към този момент ставаше въпрос за пълномащабна инвазия. Вместо да поспорим с украинците, да заменяем отзиви, ние атакувахме страна, чието население е толкоз близо до нас исторически и културно. Това беше невъобразимо за мен.
Нямах информация (за идната инвазия), до последно бях сигурен, че с прехвърлянето на наши войски (до украинската граница) става въпрос за някаква игра и оказване на напън върху Запада и Съединени американски щати. Нямаше същинска и справедлива причина за тази война. Тук стоят персоналните ползи на московското управление. Те желаеха да покажат на целия свят какъв брой са мощни, на какви велики неща са способни и че Русия към момента е велика мощ.
За заканите: Към мен не бяха отправени закани (бел.ред. поради антивоенната позиция и несъгласието с Путин). Но не съм сюрпризиран. Когато ви набележат [руските служби], те не ви предизвестяват. Всичко се прави безшумно.
За могъщата (поне на хартия) съветска войска: Путин в действителност има вяра какъв брой могъща е съветската войска. Това се дължи на системата за отчитане. По-ниските равнища не рапортуват истината на началниците си. Те не желаят да признаят, че да вземем за пример производството на танкове и самолети върви пагубно, тъй като ги е боязън да не бъдат осъдени. Това се случва на всички равнища - отчетите постоянно са прекомерно позитивни. И най-после имаме един килнат и съвършен облик, който основава усещане за мощна и ефикасна военна конструкция. И в Кремъл са се запитали „ за какво тогава не тръгнем на война “.
Ако приказваме за модерна война - като високоточни въздушни удари или съвременни ракетни технологии - тогава съветските въоръжени сили не са способни на това. Но в случай че приказваме за архаичния метод на воюване, със стотици хиляди, даже милиони бойци, с хиляди танкове - може би остарели, само че към момента работещи - с маси артилерийски муниции, тогава съветската войска към момента се оправя добре. За страдание, в Русия човешките животи не се броят, Путин може да пожертва десетки хиляди новобранци, без никой да му желае пояснение.
За извинението: Путин не може да губи. Определено не желае да го възприемат като губещ, даже и войната да не се развие по този начин, както си е представял. Никога не би споделил „ скърбя, позволих неточност, да се помирим, ние се изтегляме “. Това би било симптом на уязвимост. Никога не би се извинил за нищо.
За идеологията на Путин: Путин не следва никаква идеология. Той просто желае да покаже на всички, че няма опция на неговото ръководство. За него Русия може да се ръководи единствено по метода, по който той го прави. Другите разновидности като демокрацията не стават. И по-късно желае да унижи Запада.
Ако Украйна загуби войната и Путин завоюва, това ще бъде голям удар за Запада. Имиджът на Запада и неговата надеждност във военните въпроси биха били съществено накърнени. Всички тези приказки за демократични полезности, за народна власт и човешки права.... И несъмнено, това ще подтиква други страни като Китай и Иран. Всеки деспот в света.
Ако Русия загуби, стопанската система ще се срине още повече. Недоволството ще пораства. Собственият хайлайф на Путин в последна сметка ще стартира да се пита защо е всичко това? Той ни донесе единствено злощастие.
