Жена с 95% инвалидност плете с крака и шие с уста
Борбената жена е съумяла да приключи учебно заведение и е почнала работа
Ася, която е с 95% неработоспособност, се научи да шие с уста! 35-годишната жена хваща тънката игла сред зъбите си и си оказва помощ с едната ръка, с цел да се ошлайфа в новото си начинание. Преди няколко години борбената родопчанка от село Сърница се прочу с умеенето си да плете с крайници. Днес тя още веднъж изненадва с съобразителност, написа.
" Направих герданче с коте за самодейния състав в село Давидково. Слага се на врата върху националната носия. Изработва се с доста ситни мъниста и игла. Помагах си с едната ръка, както при плетенето, и с устата ", споделя Ася.
Младата дама е с обездвижено тяло. Когато е на 3 години, Ася Кьорова пада от каменна стена. Засяга нерв, който я осакатява за цялостен живот. И до ден-днешен лекарите не могат да ѝ слагат диагноза. А родопчанката е съществено обездвижена - едната ѝ ръка не действа, а ходенето ѝ се лимитира до няколко метра. Въпреки тежкото си положение Ася не губи наличие на духа. Дойдат ли зимните месеци и натрупа ли снегът в родопското селце, тя сяда на леглото до прозореца си и стартира да крои я терлици, я пуловери, я някое герданче.
През годините сама взема решение да плете, макар че лявата ѝ ръка е изкривена и съвсем неподвижна. За опора захваща сред бедрата си едната кука, която е по-дълга, и с дясната ръка върти преждата към другата. Избира си модели по интернет, а готовите плетива ги подарява. Към днешна дата дамата може да се похвали и с това, че шие благодарение на устата си.
Ася съумява и да приключи по този начин мечтаното от нея приблизително обучение. Води се частна ученичка, като върви до школото в прилежащото село Баните единствено за изпити. Освен че е един от най-възрастните възпитаници у нас, родопчанката е и измежду дребното, които приключват учебно заведение с толкоз висока степен на неработоспособност. Миналата година Ася сбъдва още една фантазия, като съумява да стартира работа като механически помощник в родното си село. За страдание заетостта е по стратегия, която завършва в края на предходната година.
" Много добре се усещах на работа. Сега отново съм на борсата и чакам нова подобаваща за мен позиция ", добавя Кьорова.
Ася, която е с 95% неработоспособност, се научи да шие с уста! 35-годишната жена хваща тънката игла сред зъбите си и си оказва помощ с едната ръка, с цел да се ошлайфа в новото си начинание. Преди няколко години борбената родопчанка от село Сърница се прочу с умеенето си да плете с крайници. Днес тя още веднъж изненадва с съобразителност, написа.
" Направих герданче с коте за самодейния състав в село Давидково. Слага се на врата върху националната носия. Изработва се с доста ситни мъниста и игла. Помагах си с едната ръка, както при плетенето, и с устата ", споделя Ася.
Младата дама е с обездвижено тяло. Когато е на 3 години, Ася Кьорова пада от каменна стена. Засяга нерв, който я осакатява за цялостен живот. И до ден-днешен лекарите не могат да ѝ слагат диагноза. А родопчанката е съществено обездвижена - едната ѝ ръка не действа, а ходенето ѝ се лимитира до няколко метра. Въпреки тежкото си положение Ася не губи наличие на духа. Дойдат ли зимните месеци и натрупа ли снегът в родопското селце, тя сяда на леглото до прозореца си и стартира да крои я терлици, я пуловери, я някое герданче.
През годините сама взема решение да плете, макар че лявата ѝ ръка е изкривена и съвсем неподвижна. За опора захваща сред бедрата си едната кука, която е по-дълга, и с дясната ръка върти преждата към другата. Избира си модели по интернет, а готовите плетива ги подарява. Към днешна дата дамата може да се похвали и с това, че шие благодарение на устата си.
Ася съумява и да приключи по този начин мечтаното от нея приблизително обучение. Води се частна ученичка, като върви до школото в прилежащото село Баните единствено за изпити. Освен че е един от най-възрастните възпитаници у нас, родопчанката е и измежду дребното, които приключват учебно заведение с толкоз висока степен на неработоспособност. Миналата година Ася сбъдва още една фантазия, като съумява да стартира работа като механически помощник в родното си село. За страдание заетостта е по стратегия, която завършва в края на предходната година.
" Много добре се усещах на работа. Сега отново съм на борсата и чакам нова подобаваща за мен позиция ", добавя Кьорова.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ