Елена Йончева: Цензурата възкръсва под формата на „борба с фалшивите новини“
Борбата с така наречен „ подправени вести “ не може да се води като се не разрешават медии, уеб сайтове и сметки. Единственият път да ограничим дезинформацията е посредством инвестиция в качествена публицистика. Забраната е симптом на зараждащ се авторитаризъм и подценяване на аудиторията, като че ли тя не е способна на сериозно мислене. Това съобщи Елена Йончева, евродепутат от групата на социалистите и демократите в изявление за БНР.
Тя означи, че не би следвало всяко сериозно мнение да се дефинира като подправени вести. Цензурата към този момент се ребрандира, възкръснала е под формата на „ битка с подправените вести “, твърди Елена Йончева.
Според стандартите за справедлива публицистика медиите би трябвало да имат кореспонденти на мястото на събитието, които да покриват целия периметър, всички негови аспекти, напомни тя. Ако се отклоним от това, а в последно време сме се отклонили, и в случай че това се трансформира в трайна наклонност, никакъв правилник не може да ни помогне да имаме свободни медии, сподели евродепутатът.
Тя взе участие в необятно разискване на оферти от Европейската комисия (ЕК) законодателен акт за свободата на медиите дружно с специалисти по медийно право, адвокати, преподаватели, рекламисти и експерти по връзки с обществеността, проведено от представителството на Европейския парламент в България.
Целта не е да се сътвори министерство на истината. Не би трябвало и да го позволяваме. Има тънка разлика сред това да се приключи въздействието на политиците и корпорациите върху медиите, и това те да се обезличат поради прекомерно доста ограничавания, сподели Елена Йончева.
Целта е да помогнем на страните в Европейски Съюз да имат справедливи и самостоятелни медии като се придържат към стандарти. Особено тези в периферията на публицистиката като в България. Според показателя на „ Репортери без граници “ по медийна независимост страната ни се подрежда по-близо до Афганистан, в сравнение с до която и да е друга страна в Европейски Съюз.
Предложението на Европейската комисия планува основаване на Европейски съвет за медийни услуги, в който, наред с Европейска комисия, всяка страна членка ще излъчи по един представител от националните регулатори. Част от пълномощията му ще е опцията да дава мнение за медийна централизация в обособените страни. Европейска комисия ще прави и годишен мониторинг на медийния пазар. Това значи, че всяка година ще има справедлива информация до каква степен медиите дават отговор на стандартите за публицистика, изясни Елена Йончева.
Сред позитивните оферти в законодателния акт, на които тя обърна особено внимание, са: дефиницията за държавна реклама, както и разпоредбите за нейното ориентиране, които ще прекратят практиката ръководещите да си купуват медии и да ги трансформират в свои пресцентрове; условието информацията в публичните медии да е качествена и безпристрастна; отбраната на източниците на журналистите; прозрачността на собствеността и други
Някои от гаранциите за самостоятелност на медиите в плана са прекомерно общи, само че ние сме при започване на неговото разискване, сподели Елена Йончева. Според нея посоката, в която е поел Европейски Съюз е значима, а тя е към последователно понижаване на наклонността медиите да се трансформират в бухалки, върху тях да се оказва политически и корпоративен напън, да им се поръчват тематики, да се спускат описи с посетители в тв студията, да са изцяло подвластни от притежателите си.
Регламентът ще е наложителен за всички страни членки в Европейски Съюз. В наднационалното законодателство няма нищо неприятно, стига да се подсигурява свободата на медиите, а не да се лимитира, е позицията на Елена Йончева. Тя упорства за сходен повсеместен механизъм от повече от две години, в това число и при няколкото си срещи с вицепрезидента на Европейска комисия Вера Йоурова.
До края на 2023 година Елена Йончева се надява регламентът на Европейски Съюз за медийната независимост да бъде признат и доста скоро да влезе в действие.
За контакт с Групатана Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Екологичен потенциал:
Тя означи, че не би следвало всяко сериозно мнение да се дефинира като подправени вести. Цензурата към този момент се ребрандира, възкръснала е под формата на „ битка с подправените вести “, твърди Елена Йончева.
Според стандартите за справедлива публицистика медиите би трябвало да имат кореспонденти на мястото на събитието, които да покриват целия периметър, всички негови аспекти, напомни тя. Ако се отклоним от това, а в последно време сме се отклонили, и в случай че това се трансформира в трайна наклонност, никакъв правилник не може да ни помогне да имаме свободни медии, сподели евродепутатът.
Тя взе участие в необятно разискване на оферти от Европейската комисия (ЕК) законодателен акт за свободата на медиите дружно с специалисти по медийно право, адвокати, преподаватели, рекламисти и експерти по връзки с обществеността, проведено от представителството на Европейския парламент в България.
Целта не е да се сътвори министерство на истината. Не би трябвало и да го позволяваме. Има тънка разлика сред това да се приключи въздействието на политиците и корпорациите върху медиите, и това те да се обезличат поради прекомерно доста ограничавания, сподели Елена Йончева.
Целта е да помогнем на страните в Европейски Съюз да имат справедливи и самостоятелни медии като се придържат към стандарти. Особено тези в периферията на публицистиката като в България. Според показателя на „ Репортери без граници “ по медийна независимост страната ни се подрежда по-близо до Афганистан, в сравнение с до която и да е друга страна в Европейски Съюз.
Предложението на Европейската комисия планува основаване на Европейски съвет за медийни услуги, в който, наред с Европейска комисия, всяка страна членка ще излъчи по един представител от националните регулатори. Част от пълномощията му ще е опцията да дава мнение за медийна централизация в обособените страни. Европейска комисия ще прави и годишен мониторинг на медийния пазар. Това значи, че всяка година ще има справедлива информация до каква степен медиите дават отговор на стандартите за публицистика, изясни Елена Йончева.
Сред позитивните оферти в законодателния акт, на които тя обърна особено внимание, са: дефиницията за държавна реклама, както и разпоредбите за нейното ориентиране, които ще прекратят практиката ръководещите да си купуват медии и да ги трансформират в свои пресцентрове; условието информацията в публичните медии да е качествена и безпристрастна; отбраната на източниците на журналистите; прозрачността на собствеността и други
Някои от гаранциите за самостоятелност на медиите в плана са прекомерно общи, само че ние сме при започване на неговото разискване, сподели Елена Йончева. Според нея посоката, в която е поел Европейски Съюз е значима, а тя е към последователно понижаване на наклонността медиите да се трансформират в бухалки, върху тях да се оказва политически и корпоративен напън, да им се поръчват тематики, да се спускат описи с посетители в тв студията, да са изцяло подвластни от притежателите си.
Регламентът ще е наложителен за всички страни членки в Европейски Съюз. В наднационалното законодателство няма нищо неприятно, стига да се подсигурява свободата на медиите, а не да се лимитира, е позицията на Елена Йончева. Тя упорства за сходен повсеместен механизъм от повече от две години, в това число и при няколкото си срещи с вицепрезидента на Европейска комисия Вера Йоурова.
До края на 2023 година Елена Йончева се надява регламентът на Европейски Съюз за медийната независимост да бъде признат и доста скоро да влезе в действие.
За контакт с Групатана Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Екологичен потенциал:
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ