Установиха как имунните клетки преминават в режим на атака
Борбата с патогените е нещо, което би трябвало да се реализира бързо и точно. Изследване на учени от Австрия разкрива нови знания за биологията на макрофагите – клетките, натоварени с това предизвикателство, написа Юрикалърт.
Авторите му, измежду които експерти от Медицинския университет на Виена , са проучили по какъв начин макрофагите – имунните кафези, които са първите реагиращи в организма, се оправят с тази задача.
Изследването им, оповестено списание Cell Systems, предлага разбор на процесите, които се разпростират, когато тези кафези се сблъскат с разнообразни патогени. Учените са създали нов способ, комбиниращ генно редактиране и машинно образование, с помощта на който са разпознали основни регулатори на имунните реакции на макрофагите.
Тези имунни кафези имат задачата да разпознават атакуващите патогени като бактерии или вируси, да ги гълтам и да ги разграждат до техните биохимични съставни елементи. Макрофагите са и посланици – те освобождават разнообразни сигнали, с цел да привлекат други имунни кафези, да провокират инфектиране и да показват разградените фрагменти от патогени на повърхността си, насочвайки адаптивната имунна система да развие дълготраен имунитет.
Макрофагите, които се сблъскват с патогени, са под голямо напрежение. Ако реагират прекомерно късно или незадоволително уверено, инфекцията може да стане съдбовна. Прекомерната имунна реакция обаче е също толкоз нездравословна . В рамките на доста малко време би трябвало да се инициира персонализиран имунен отговор – да се задействат каскади от биохимични реакции, да се задействат хиляди гени и да се създаде боеприпас от субстанции, като всяка реакция да е съобразена с съответния патоген, с който макрофагите се сблъскват.
За да разбере по какъв начин тези кафези координират толкоз доста задания, екипът, управителен от Кристоф Бок и Матиас Фарлик, е изложил макрофаги от мишки на разнообразни имунни тласъци, имитиращи бактериални или вирусни инфекции.
Изследователите са наблюдавали измененията в клетките на всеки няколко часа, създавайки молекулярна времева линия на това по какъв начин регулаторните стратегии се разпростират малко по малко.
Използвайки генно редактиране и машинно образование, екипът е разпознал регулаторните протеини, които координират тези стратегии.
Новаторският способ е разкрил мрежа от десетки регулатори, които споделят отговорността за задействането на най-подходящия имунен отговор.
Идентифицираните регулатори включват доста „ нормални обвинени “ като сигналния път JAK-STAT, само че също и фактори, чиято роля в имунната регулация към момента не е добре проучена.
„ Впечатляващо е какъв брой комплицирана е тази антична част от нашата имунна система, която споделяме с гъби, медузи и корали “, споделя водещият създател на проучването Кристоф Бок.
dariknews.bg
