Съдебни тревоги на германския бизнес
Борбата с корупцията е невъзможна без прочистването и нов асортимент на съдиите
„ Нужно е пречистване на фрагменти в правораздаването и нов асортимент, както и ограничения за деполитизация. ” Преди болшевиките от Политбюро на Съюза на съдиите в България да са почнали да пишат следващата разгласа против свободния щемпел, а клетниците от “Правосъдие за всеки ” да се чудят по какъв начин да съберат повече от пет индивида, с цел да разпънат транспаранта, в опит да предотвратят неизбежното предварително преустановяване на мандата на следствия за данъчни нарушавания ръководител на Върховния касационен съд, би трябвало да е ясно, че констатацията е на членовете на Германо-Българската индустриално-търговска камара. Призивът за “чистка в правосъдната система ” у нас е изработен на взаимна конференция на Камарата с Фондация за свободата “Фридрих Науман ”, провела се на 3 декември в столицата.
Дали немските вложители имат съображение за толкоз радикални апели? – Повече от всеки път!
Пряко доказателството за това, че правосъдната ни система е пропита от зависимости, които са толкоз дълбоки, че са в положение да обезпечат не просто нужното правосъдно решение по обещано дело, а даже анулация на цели закони, през Тълкувателно решение, пристигна в края на предходната седмица. На 7 декември Върховният касационен съд оповести решението по Тълкувателно дело, формирано през 2016 година, отнасящо се за анулирания към този момент Закон за конфискация на незаконно имущество, работил до началото на тази година. Мнозинството от висшите съдии считат, че в случай че наказателното произвеждане бъде прекъснато, то следва да се приключи и процедурата по така наречен “гражданска конфискация ” на нелегално имущество, без значение, че тя е обект на различен развой и в резултат на открито необяснимо или незаконно замогване. Законът влезе в действие през 2012 година, следвайки практиката в тази област на редица европейски страни. Този закон надграждаше основите, сложени преди повече от десетилетие от починалия проф. Георги Петканов, на въвеждането и у нас на съвременно за времето си законодателството за лишаване в интерес на страната на парцели и активи на незаконни босове, корумпирани властимащи и престъпни приватизатори.
На правилото “следвай парите ”, всяка страна, която фактически желае да се бори с корупцията по високите етажи на властта, с проведената престъпност – от тази на “белите якички ”, до незаконните синдикати, занимаващи се с трафик на хора, дрога и рекет, вкарва в последните години законодателна уредба, чиято цел е да открие къде са отишли приходите от незаконна активност, даже и тя да не може да бъде потвърдена по реда на Наказателно-процесуален кодекс. Защото нали не си представяте, че министри, депутати, издатели, банкери, наркобарони и прочие престъпни видове са толкоз наивни, че да разрешат на антимафиотите да ги заловят с белязани банкноти посред центъра на столицата, както това направиха самонадеяните дилетанти Десислава Иванчева, Биляна Петрова и Петко Дюлгеров – триото от “Младост ”. Отдавна незаконните синдикати работят през комплицирани финансово-юридически схеми, включващи голям брой медиатори и пререкание на облагата от противозаконната активност. Много по-лесно е за управляващите да открият, че някой живее пищно, без да има пояснение за това, в сравнение с да докажеш съответното му закононарушение. Така трябваше да е и у нас, само че точно най-големите (на думи) “борци против корупцията ” направиха всичко допустимо, с цел да го трансформират, със подпомагане на Върховния касационен съд, управителен от Лозан Панов.
Без да навлизаме в конкретика по наличието на тълкувателното решение, с което Върховен касационен съд загради пътя на “гражданската конфискация ” по съответни висящи производства, би трябвало да подчертаем, че неговата цел бе ясна още преди повече от една година. Още през ноември 2017 година вестник “Труд ” го разкри в публикацията “Как едно Тълкувателно дело на Върховен касационен съд разкри връзката сред Лозан Панов и Иво Прокопиев ”. Макар и официално да е формирано по други проблеми, Тълкувателното решение на Върховен касационен съд, взето на 15 ноември т.г., само че оповестено едвам на 7 декември, се отнася и до исковете, които Комисията за противопоставяне на корупцията и за лишаване на нелегално добито имущество води против Галя и Иво Прокопиеви. По тези искове има доказани от съда запори за 200 млн. лева
Основание за сезирането на КПКОНПИ (по това време КОНПИ) беше наказателното произвеждане против Прокопиев, който съгласно прокуратурата в съучастничество с някогашните министри Симеон Дянков и Трайчо Трайков са осъществили незаконосъобразно продажбата на 33% от държавния дял на електроразпределителното сдружение ЕВН. Няма изявление в последната година, което Прокопиев да е дал и да не е подчертал, че той е почтен, а делото е безпричинно и би трябвало да бъде прекъснато.
Същото споделят Дянков и Трайков. Според Тълкувателното решение, прекратяването на наказателното дело против тримата би значело, че запорът за 200 млн. лева на Прокопиеви също би трябвало да бъде вдигнат и те да не се постанова да потвърждават произхода на средствата си. За момента тази догадка към момента не е допустима, само че може би е въпрос на време да се стигне и до този издирван от олигарха край.
Делото за ЕВН два пъти беше връщано от Софийския градски съд, където издателят има доста лоби измежду съдиите, постоянно промотирани в медиите му. След поправката в Наказателно-процесуален кодекс, която трансферира делата за корупция “по високите етажи на властта ” към Специализирания углавен съд, въпросът към момента не е тръгнал, като се чака това да се случи след Нова година.
Факт е, че корупционният детайл при дейностите на Прокопиев, Дянков и Трайков ще е предмет на доказване в углавен развой, въпреки да има задоволително данни към медиатора по договорката – сдружение на олигарха. Ако делото завърши преди да е влезнало в правосъдна фаза, каквато догадка имаше на няколко пъти в последната година, то Прокопиев нямаше да има терзания за запорираните активи, средства и парцели за 200 млн. лева Сега просто би трябвало да се надява, че бързо ще стигне до оправдателна присъда, още повече, че каквото и да решат профилираните магистрати, крайното решение ще е на Върховен касационен съд.
Това е практическото изражение на Тълкувателното решение на висшите съдии. И, несъмнено, от него може и сигурно би се възползвал и банкерът дезертьор Цветан Василев, и доста други престъпни нарушители, които са били обект на искове по анулирания при започване на 2018 година закон. Исковете, които са формирани по новия Антикорупционен закон нямат отношение към скандалното по своята същина решение на висшите магистрати.
Защо Тълкувателното решение на Гражданската гилдия на Върховен касационен съд се свързва съответно с Прокопиев?
В последните месеци олигархът предприе акция по лансиране в общественото пространство на търсения от него излаз от Тълкувателното дело. От своя страна, Лозан Панов изцяло целеустремено рестартира политическите си изяви и офанзивите против прокуратурата и новосформираната Антикорупционна комисия, с цел да влезе в ролята на жертва, като по този начин получава индулгенция да обслужва ползите на своите настойници. Този път задръжките бяха прекрачени, а през юридическите си представители и през дейностите на “съдия № 1 ” Прокопиев сподели на страната, че се усеща недостижим.
Ето и хронологията, която докара до скандалното Тълкувателно на Общо събрание на гражданските колегии на Върховен касационен съд:
След противен напън, Лозан Панов съумя да издейства промяната или по-скоро оставката на ръководителя на Гражданската гилдия на Върховен касационен съд Красимир Влахов (вече парламентарен съдия), като по този начин си обезпечи по-добри позиции измежду съдиите, които взеха съответното решение. Оказва се, че това е едвам второто Тълкувателно дело на тази гилдия, чието решение се преглежда от Общо заседание, управлявано персонално от административния началник на Върховен касационен съд.
Още през ноември 2017 година се разбра, че Панов изцяло съзнателно е изискал правни отзиви по Тълкувателното дело да бъдат предоставени от свързани с кръга “Капитал ” юридически представители, множеството персонални познати на Прокопиеви. Така да вземем за пример, Върховен касационен съд изиска мнения от фрагментите на партията “Да, България ” на провалилия се някогашен правосъден министър Христо Иванов – Христо Христев и Боряна Мусева. Куриозно е, че мнение за “гражданската конфискация ” е потърсено и от постоянно изявяващата се в изданията на Прокопиев като медиен специалист проф. Нели Огнянова.
За мнение е потърсен и Красимир Кънев, който въпреки и мъдрец по обучение, като началник на Българския хелзинкски комитет мъчно би дал мнение, което да не е в интерес на положителния му другар Иво и брачната половинка му Галя, с които ги свързват не една или две лобистки акции, като да вземем за пример легализирането на хомосексуалните бракове. Светла Маргаритова-Вучкова и Здравка Калайджиева са други представители на адвокатурата, които са определени от Панов, с цел да се изкажат “обективно ” по съответното Тълкувателно дело. И двете юристки са поканени в качеството си на представители на Фондация “Български юристи за правата на индивида ”. В Управителния съвет на въпросната фондация Здравка Калайджиева е дружно с юрист Александър Кашъмов, който е юрист на Лозан Панов по делото, което той води против Сметната палата, респективно КПКОНПИ, за неподадената си имуществена декларация. В УС на фондацията е и юрист Ина Лулчева – бранител на Трайчо Трайков по делото за приватизацията на ЕВН. Ина Лулчева е съучастник с различен от юристите по въпросното дело – Даниела Доковска, която съставлява точно Прокопиев.
Третият съучастник на Лулчева и Доковска – юрист Георги Атанасов, пък е юридически представител на Галя и Иво Прокопиев по делото на КПКОНПИ против тях по реда на “гражданската конфискация ”. И това е единствено дребна част от връзките, които демонстрират надълбоко проникналите зависимости и свързаности сред избрани юридически лобита и върха на Върховния съд.
Отделно, юрист Георги Атанасов направи всичко, което е допустимо, с цел да “досади ” на юридическа общественост с гледната му точка по работата на КОНПИ, в този момент КПКОНПИ, по така наречен “гражданска конфискация ”. В навечерието на управляваното от Лозан Панов Общо заседание на съдиите от Гражданската гилдия на Върховен касационен съд, извършено на 15 ноември, юрист Атанасов съумя да показа цели три публикации – на 5 октомври, на 2 ноември и на 14 ноември, последните две от които непосредствено отдадени на въпроса, обсъждан в Тълкувателно дело №4/2016. Формално публикациите бяха оповестени в уеб страницата на някогашната говорителка на Иван Костов – Стоянка Георгиева, с цел да бъдат препечатани по-късно в официоза на Прокопиев.
Факт е, че мненията на Атанасов намират необятно отражение в окончателното решение на болшинството на висшите съдии от Гражданската гилдия, в това число и позоваването на една съответна европейска инструкция. Но това наподобява, че не е било задоволително, тъй като броени дни преди финалното разискване на решението, Прокопиев разгласява в личния си вестник и специфична статия-становище на адвокатски колектив, в който взе участие провалилият се като водач на ДСБ Радан Кънев.
Неволна неточност, прекомерна самонадеяност или проява на всесилност?
Демонстративният напън не спря даже и след извършеното Общо заседание. На 29 ноември юристът на Прокопиеви Георги Атанасов излиза с още един просторен коментар по въпроса за “гражданската конфискация ”, предизвикан от позиция на представител на КПКОНПИ. В поддръжка на своята теза, че исковете на Антикорупционната комисия против неговия клиент опонират на европейското право, Атанасов не се тормози да уточни, че било задоволително “да се хвърли един взор върху правните мнения на експертите по право на Европейски Съюз и отбрана на правата на индивида по т. д. № 4/2016 година на Общо събрание на гражданските колегии на Върховен касационен съд ”.
Към момента на издание на тази публикация (по схемата – първо в уеб страницата на Стоянка Георгиева, след това в този на Прокопиев), решението на Върховен касационен съд към момента не e обществено известно. И досега, а и няма такава процедура, обществени да са изразените правни отзиви от подбраните специалисти. Логично следва въпросът – от кое място юристът на семейство Прокопиеви, директно заинтересувани от изхода на Тълкувателното дело, знае какво са написали “специалистите по право на Европейски Съюз ”?
Дали е получил достъп до материалите от кабинета на ръководителя на Върховен касационен съд? Дали пък самите специалисти са му ги изпратили, като жест на благосклонност, а и поради общото им другарство около партийната обязаност на Атанасов с “Да, България ” или може би юристът на Прокопиев е прегледал всички мнения, още преди да бъдат пратени на съдиите от Върховен касационен съд? Разбира се, изключително последното, всеки ще го отхвърли. Иначе къде остава концепцията за правовата страна? Както не би трябвало да мислим, че всичките мнения са преподписани на един бърз съботен хакатон или брънч, даден от консула на Канада у нас в някое веганско ресторантче, близо до жълтите павета? Но е реалност, че пишещият интензивно публикации по Тълкувателно дело №4/2016 юрист на Прокопиев самичък се хвали, че знае правните отзиви по делото, без те да са обществени.
Но да се върнем още веднъж на хипотезата, че Георги Атанасов може да се е срещнал със мненията, с помощта на контакта му с Лозан Панов. Последната обществена изява, на която Панов и Атанасов са дружно, е тази от 16 ноември, т.е. ден след разглеждането на делото от Общото заседание на Гражданската гилдия. Двамата вземат участие във конгрес, проведен от Съюза на съдиите в България, на който Панов прави следващата си политическа декларация, атакува прокуратурата и по образец бива показан за единствен и незаместим за правораздаването магистрат, “желаещ да промени системата ”. Абсурдно звучи, само че Панов към този момент три години е представян в такава светлина в уеб страниците на Прокопиев. Така е, незаместим е, изключително, в случай че от това зависи решение в интерес на олигарси с висящи каузи и запори за 200 млн. лева
Всъщност, съдията Панов и юристът Атанасов имат опция да се виждат и по различен мотив. Ако съдим по следващото писание на “Черния лебед ”, както Христо Иванов назовава брачната половинка на Лозан Панов, тя знае доста злословия за правосъдната система и обича да наскърбява настоящи членове на Висшия правосъден съвет, съдии и техните близки. Откъде може да знае детайлности Елисавета Панова, с изключение на от мъжа си? Може би от юриста си, който е юрист и на Иво Прокопиев. Точно по този начин, юрист Георги Атанасов е юридически представител на “Черния лебед ” по нейно дело, изгубено на първа инстанция, за изявления в български медии, разкриващи проблемите й с полицията при започване на века.
Преди година вестник “Труд ” написа, че Лозан Панов трансформира Върховен касационен съд в Частен съд на олигархията. Оповестеното в края на предходната седмица Тълкувателно решение единствено удостоверява тази констатация. И въпреки всичко, има изключение, тъй като цели 11 висши съдии застават на противоположната страна и показват “особено мнение ”, с което пазят интереса на страната в опитите й да противодейства на корупцията и проведената престъпност, в това число и посредством “гражданската конфискация ”. Но с цел да станат болшинство съдиите, за които общественият интерес е над този на кукловодите, просто българските управляващи би трябвало да чуят добре съвета на немските вложители, а и на болшинството от българското общество, като най-сетне “прочистят правораздаването ” от политически и стопански подвластни магистрати.
Крайно време е институциите, от които това зависи, да престанат с писмата, въпросите, декларациите и петъчните изявленията от кабинетите над гвардейците, а да освободят правораздаването от неговите пороци и зависимости. Поляците дадоха добър образец, нищо, че неолибералната върхушка в Брюксел им се опълчи. Но по-скоро рано, в сравнение с късно, съдиите в Полша ще бъдат заменени, тъй че не ни остава нищо друго, с изключение на да ги последваме. А в случай че бизнесът от страната на отиващия си канцлер Ангела Меркел в действителност желае работеща правосъдна система в България, то дано си даде сметка, че подкрепяйки избрани олигархични групировки, подвластни магистрати и техните немскоговорящи съпруги, в действителност пречи на самия себе си.
„ Нужно е пречистване на фрагменти в правораздаването и нов асортимент, както и ограничения за деполитизация. ” Преди болшевиките от Политбюро на Съюза на съдиите в България да са почнали да пишат следващата разгласа против свободния щемпел, а клетниците от “Правосъдие за всеки ” да се чудят по какъв начин да съберат повече от пет индивида, с цел да разпънат транспаранта, в опит да предотвратят неизбежното предварително преустановяване на мандата на следствия за данъчни нарушавания ръководител на Върховния касационен съд, би трябвало да е ясно, че констатацията е на членовете на Германо-Българската индустриално-търговска камара. Призивът за “чистка в правосъдната система ” у нас е изработен на взаимна конференция на Камарата с Фондация за свободата “Фридрих Науман ”, провела се на 3 декември в столицата.
Дали немските вложители имат съображение за толкоз радикални апели? – Повече от всеки път!
Пряко доказателството за това, че правосъдната ни система е пропита от зависимости, които са толкоз дълбоки, че са в положение да обезпечат не просто нужното правосъдно решение по обещано дело, а даже анулация на цели закони, през Тълкувателно решение, пристигна в края на предходната седмица. На 7 декември Върховният касационен съд оповести решението по Тълкувателно дело, формирано през 2016 година, отнасящо се за анулирания към този момент Закон за конфискация на незаконно имущество, работил до началото на тази година. Мнозинството от висшите съдии считат, че в случай че наказателното произвеждане бъде прекъснато, то следва да се приключи и процедурата по така наречен “гражданска конфискация ” на нелегално имущество, без значение, че тя е обект на различен развой и в резултат на открито необяснимо или незаконно замогване. Законът влезе в действие през 2012 година, следвайки практиката в тази област на редица европейски страни. Този закон надграждаше основите, сложени преди повече от десетилетие от починалия проф. Георги Петканов, на въвеждането и у нас на съвременно за времето си законодателството за лишаване в интерес на страната на парцели и активи на незаконни босове, корумпирани властимащи и престъпни приватизатори.
На правилото “следвай парите ”, всяка страна, която фактически желае да се бори с корупцията по високите етажи на властта, с проведената престъпност – от тази на “белите якички ”, до незаконните синдикати, занимаващи се с трафик на хора, дрога и рекет, вкарва в последните години законодателна уредба, чиято цел е да открие къде са отишли приходите от незаконна активност, даже и тя да не може да бъде потвърдена по реда на Наказателно-процесуален кодекс. Защото нали не си представяте, че министри, депутати, издатели, банкери, наркобарони и прочие престъпни видове са толкоз наивни, че да разрешат на антимафиотите да ги заловят с белязани банкноти посред центъра на столицата, както това направиха самонадеяните дилетанти Десислава Иванчева, Биляна Петрова и Петко Дюлгеров – триото от “Младост ”. Отдавна незаконните синдикати работят през комплицирани финансово-юридически схеми, включващи голям брой медиатори и пререкание на облагата от противозаконната активност. Много по-лесно е за управляващите да открият, че някой живее пищно, без да има пояснение за това, в сравнение с да докажеш съответното му закононарушение. Така трябваше да е и у нас, само че точно най-големите (на думи) “борци против корупцията ” направиха всичко допустимо, с цел да го трансформират, със подпомагане на Върховния касационен съд, управителен от Лозан Панов.
Без да навлизаме в конкретика по наличието на тълкувателното решение, с което Върховен касационен съд загради пътя на “гражданската конфискация ” по съответни висящи производства, би трябвало да подчертаем, че неговата цел бе ясна още преди повече от една година. Още през ноември 2017 година вестник “Труд ” го разкри в публикацията “Как едно Тълкувателно дело на Върховен касационен съд разкри връзката сред Лозан Панов и Иво Прокопиев ”. Макар и официално да е формирано по други проблеми, Тълкувателното решение на Върховен касационен съд, взето на 15 ноември т.г., само че оповестено едвам на 7 декември, се отнася и до исковете, които Комисията за противопоставяне на корупцията и за лишаване на нелегално добито имущество води против Галя и Иво Прокопиеви. По тези искове има доказани от съда запори за 200 млн. лева
Основание за сезирането на КПКОНПИ (по това време КОНПИ) беше наказателното произвеждане против Прокопиев, който съгласно прокуратурата в съучастничество с някогашните министри Симеон Дянков и Трайчо Трайков са осъществили незаконосъобразно продажбата на 33% от държавния дял на електроразпределителното сдружение ЕВН. Няма изявление в последната година, което Прокопиев да е дал и да не е подчертал, че той е почтен, а делото е безпричинно и би трябвало да бъде прекъснато.
Същото споделят Дянков и Трайков. Според Тълкувателното решение, прекратяването на наказателното дело против тримата би значело, че запорът за 200 млн. лева на Прокопиеви също би трябвало да бъде вдигнат и те да не се постанова да потвърждават произхода на средствата си. За момента тази догадка към момента не е допустима, само че може би е въпрос на време да се стигне и до този издирван от олигарха край.
Делото за ЕВН два пъти беше връщано от Софийския градски съд, където издателят има доста лоби измежду съдиите, постоянно промотирани в медиите му. След поправката в Наказателно-процесуален кодекс, която трансферира делата за корупция “по високите етажи на властта ” към Специализирания углавен съд, въпросът към момента не е тръгнал, като се чака това да се случи след Нова година.
Факт е, че корупционният детайл при дейностите на Прокопиев, Дянков и Трайков ще е предмет на доказване в углавен развой, въпреки да има задоволително данни към медиатора по договорката – сдружение на олигарха. Ако делото завърши преди да е влезнало в правосъдна фаза, каквато догадка имаше на няколко пъти в последната година, то Прокопиев нямаше да има терзания за запорираните активи, средства и парцели за 200 млн. лева Сега просто би трябвало да се надява, че бързо ще стигне до оправдателна присъда, още повече, че каквото и да решат профилираните магистрати, крайното решение ще е на Върховен касационен съд.
Това е практическото изражение на Тълкувателното решение на висшите съдии. И, несъмнено, от него може и сигурно би се възползвал и банкерът дезертьор Цветан Василев, и доста други престъпни нарушители, които са били обект на искове по анулирания при започване на 2018 година закон. Исковете, които са формирани по новия Антикорупционен закон нямат отношение към скандалното по своята същина решение на висшите магистрати.
Защо Тълкувателното решение на Гражданската гилдия на Върховен касационен съд се свързва съответно с Прокопиев?
В последните месеци олигархът предприе акция по лансиране в общественото пространство на търсения от него излаз от Тълкувателното дело. От своя страна, Лозан Панов изцяло целеустремено рестартира политическите си изяви и офанзивите против прокуратурата и новосформираната Антикорупционна комисия, с цел да влезе в ролята на жертва, като по този начин получава индулгенция да обслужва ползите на своите настойници. Този път задръжките бяха прекрачени, а през юридическите си представители и през дейностите на “съдия № 1 ” Прокопиев сподели на страната, че се усеща недостижим.
Ето и хронологията, която докара до скандалното Тълкувателно на Общо събрание на гражданските колегии на Върховен касационен съд:
След противен напън, Лозан Панов съумя да издейства промяната или по-скоро оставката на ръководителя на Гражданската гилдия на Върховен касационен съд Красимир Влахов (вече парламентарен съдия), като по този начин си обезпечи по-добри позиции измежду съдиите, които взеха съответното решение. Оказва се, че това е едвам второто Тълкувателно дело на тази гилдия, чието решение се преглежда от Общо заседание, управлявано персонално от административния началник на Върховен касационен съд.
Още през ноември 2017 година се разбра, че Панов изцяло съзнателно е изискал правни отзиви по Тълкувателното дело да бъдат предоставени от свързани с кръга “Капитал ” юридически представители, множеството персонални познати на Прокопиеви. Така да вземем за пример, Върховен касационен съд изиска мнения от фрагментите на партията “Да, България ” на провалилия се някогашен правосъден министър Христо Иванов – Христо Христев и Боряна Мусева. Куриозно е, че мнение за “гражданската конфискация ” е потърсено и от постоянно изявяващата се в изданията на Прокопиев като медиен специалист проф. Нели Огнянова.
За мнение е потърсен и Красимир Кънев, който въпреки и мъдрец по обучение, като началник на Българския хелзинкски комитет мъчно би дал мнение, което да не е в интерес на положителния му другар Иво и брачната половинка му Галя, с които ги свързват не една или две лобистки акции, като да вземем за пример легализирането на хомосексуалните бракове. Светла Маргаритова-Вучкова и Здравка Калайджиева са други представители на адвокатурата, които са определени от Панов, с цел да се изкажат “обективно ” по съответното Тълкувателно дело. И двете юристки са поканени в качеството си на представители на Фондация “Български юристи за правата на индивида ”. В Управителния съвет на въпросната фондация Здравка Калайджиева е дружно с юрист Александър Кашъмов, който е юрист на Лозан Панов по делото, което той води против Сметната палата, респективно КПКОНПИ, за неподадената си имуществена декларация. В УС на фондацията е и юрист Ина Лулчева – бранител на Трайчо Трайков по делото за приватизацията на ЕВН. Ина Лулчева е съучастник с различен от юристите по въпросното дело – Даниела Доковска, която съставлява точно Прокопиев.
Третият съучастник на Лулчева и Доковска – юрист Георги Атанасов, пък е юридически представител на Галя и Иво Прокопиев по делото на КПКОНПИ против тях по реда на “гражданската конфискация ”. И това е единствено дребна част от връзките, които демонстрират надълбоко проникналите зависимости и свързаности сред избрани юридически лобита и върха на Върховния съд.
Отделно, юрист Георги Атанасов направи всичко, което е допустимо, с цел да “досади ” на юридическа общественост с гледната му точка по работата на КОНПИ, в този момент КПКОНПИ, по така наречен “гражданска конфискация ”. В навечерието на управляваното от Лозан Панов Общо заседание на съдиите от Гражданската гилдия на Върховен касационен съд, извършено на 15 ноември, юрист Атанасов съумя да показа цели три публикации – на 5 октомври, на 2 ноември и на 14 ноември, последните две от които непосредствено отдадени на въпроса, обсъждан в Тълкувателно дело №4/2016. Формално публикациите бяха оповестени в уеб страницата на някогашната говорителка на Иван Костов – Стоянка Георгиева, с цел да бъдат препечатани по-късно в официоза на Прокопиев.
Факт е, че мненията на Атанасов намират необятно отражение в окончателното решение на болшинството на висшите съдии от Гражданската гилдия, в това число и позоваването на една съответна европейска инструкция. Но това наподобява, че не е било задоволително, тъй като броени дни преди финалното разискване на решението, Прокопиев разгласява в личния си вестник и специфична статия-становище на адвокатски колектив, в който взе участие провалилият се като водач на ДСБ Радан Кънев.
Неволна неточност, прекомерна самонадеяност или проява на всесилност?
Демонстративният напън не спря даже и след извършеното Общо заседание. На 29 ноември юристът на Прокопиеви Георги Атанасов излиза с още един просторен коментар по въпроса за “гражданската конфискация ”, предизвикан от позиция на представител на КПКОНПИ. В поддръжка на своята теза, че исковете на Антикорупционната комисия против неговия клиент опонират на европейското право, Атанасов не се тормози да уточни, че било задоволително “да се хвърли един взор върху правните мнения на експертите по право на Европейски Съюз и отбрана на правата на индивида по т. д. № 4/2016 година на Общо събрание на гражданските колегии на Върховен касационен съд ”.
Към момента на издание на тази публикация (по схемата – първо в уеб страницата на Стоянка Георгиева, след това в този на Прокопиев), решението на Върховен касационен съд към момента не e обществено известно. И досега, а и няма такава процедура, обществени да са изразените правни отзиви от подбраните специалисти. Логично следва въпросът – от кое място юристът на семейство Прокопиеви, директно заинтересувани от изхода на Тълкувателното дело, знае какво са написали “специалистите по право на Европейски Съюз ”?
Дали е получил достъп до материалите от кабинета на ръководителя на Върховен касационен съд? Дали пък самите специалисти са му ги изпратили, като жест на благосклонност, а и поради общото им другарство около партийната обязаност на Атанасов с “Да, България ” или може би юристът на Прокопиев е прегледал всички мнения, още преди да бъдат пратени на съдиите от Върховен касационен съд? Разбира се, изключително последното, всеки ще го отхвърли. Иначе къде остава концепцията за правовата страна? Както не би трябвало да мислим, че всичките мнения са преподписани на един бърз съботен хакатон или брънч, даден от консула на Канада у нас в някое веганско ресторантче, близо до жълтите павета? Но е реалност, че пишещият интензивно публикации по Тълкувателно дело №4/2016 юрист на Прокопиев самичък се хвали, че знае правните отзиви по делото, без те да са обществени.
Но да се върнем още веднъж на хипотезата, че Георги Атанасов може да се е срещнал със мненията, с помощта на контакта му с Лозан Панов. Последната обществена изява, на която Панов и Атанасов са дружно, е тази от 16 ноември, т.е. ден след разглеждането на делото от Общото заседание на Гражданската гилдия. Двамата вземат участие във конгрес, проведен от Съюза на съдиите в България, на който Панов прави следващата си политическа декларация, атакува прокуратурата и по образец бива показан за единствен и незаместим за правораздаването магистрат, “желаещ да промени системата ”. Абсурдно звучи, само че Панов към този момент три години е представян в такава светлина в уеб страниците на Прокопиев. Така е, незаместим е, изключително, в случай че от това зависи решение в интерес на олигарси с висящи каузи и запори за 200 млн. лева
Всъщност, съдията Панов и юристът Атанасов имат опция да се виждат и по различен мотив. Ако съдим по следващото писание на “Черния лебед ”, както Христо Иванов назовава брачната половинка на Лозан Панов, тя знае доста злословия за правосъдната система и обича да наскърбява настоящи членове на Висшия правосъден съвет, съдии и техните близки. Откъде може да знае детайлности Елисавета Панова, с изключение на от мъжа си? Може би от юриста си, който е юрист и на Иво Прокопиев. Точно по този начин, юрист Георги Атанасов е юридически представител на “Черния лебед ” по нейно дело, изгубено на първа инстанция, за изявления в български медии, разкриващи проблемите й с полицията при започване на века.
Преди година вестник “Труд ” написа, че Лозан Панов трансформира Върховен касационен съд в Частен съд на олигархията. Оповестеното в края на предходната седмица Тълкувателно решение единствено удостоверява тази констатация. И въпреки всичко, има изключение, тъй като цели 11 висши съдии застават на противоположната страна и показват “особено мнение ”, с което пазят интереса на страната в опитите й да противодейства на корупцията и проведената престъпност, в това число и посредством “гражданската конфискация ”. Но с цел да станат болшинство съдиите, за които общественият интерес е над този на кукловодите, просто българските управляващи би трябвало да чуят добре съвета на немските вложители, а и на болшинството от българското общество, като най-сетне “прочистят правораздаването ” от политически и стопански подвластни магистрати.
Крайно време е институциите, от които това зависи, да престанат с писмата, въпросите, декларациите и петъчните изявленията от кабинетите над гвардейците, а да освободят правораздаването от неговите пороци и зависимости. Поляците дадоха добър образец, нищо, че неолибералната върхушка в Брюксел им се опълчи. Но по-скоро рано, в сравнение с късно, съдиите в Полша ще бъдат заменени, тъй че не ни остава нищо друго, с изключение на да ги последваме. А в случай че бизнесът от страната на отиващия си канцлер Ангела Меркел в действителност желае работеща правосъдна система в България, то дано си даде сметка, че подкрепяйки избрани олигархични групировки, подвластни магистрати и техните немскоговорящи съпруги, в действителност пречи на самия себе си.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ