Борбата с климатичните промени е едно от най-големите предизвикателства, пред

...
Борбата с климатичните промени е едно от най-големите предизвикателства, пред
Коментари Харесай

Между фактите и измислиците – какво трябва да знаем за климатичните промени

Борбата с климатичните промени е едно от най-големите провокации, пред които човечеството в миналото се е изправяло. Учените непрестанно сигнализират, че в случай че не бъдат взети незабавни ограничения за ограничението на парниковите газове, които се отделят в атмосферата вследствие на човешката активност – като въглероден диоксид, метан и азотен оксид, последствията ще са пагубни.

Въпреки това, някои хора към момента не имат вяра, че климатичните промени са действителен проблем. Необходимостта от по-добра осведоменост на обществото по този въпрос и полагането на повече старания за ограничението на подправените вести и дезинформацията е един от главните акценти в отчета „ Климатичното предизвикателство за България “, направен от WWF България с поддръжката на фондация „ Конрад Аденауер “.

„ По отношение на климата е построен един от най-сериозните научни консенсуси в историята на човечеството. 99,7 % от всички учени, които се занимават с естествени науки, свързани с климата, смятат, че протичащите се промени са породени от индивида “, отбелязва Апостол Дянков, който е старши специалист от WWF България и един от създателите на отчета.

Сред тематиките, наранени в него, са притеснителните прогнози за световното стопляне, ограниченията, които би трябвало да бъдат взети за ограничението на излъчванията на парникови газове, както и проектите на Европа да стане климатично неутрална до 2050 година Специално място в отчета е отделено на илюстрациите, дело на Теодор Георгиев. С тяхна помощ специалистите се пробват да отговорят по понятен метод на някои от най-често задаваните въпроси и да развенчаят едни от най-разпространените заблуди и легенди, свързани с тематиката за климатичните промени.

Ролята на слънчевата радиация

Несъмнено, дълготрайната колебливост на климата на нашата планета зависи от вариациите на слънчевата интензивност и периодическите промени в земната орбита. Именно те предизвикват ледникови интервали и са известни като цикли на Миланкович (терминът е кръстен на сръбския геофизик и астроном Милутин Миланкович. През 1920 година той изрича догадка, съгласно която вариации в наклона на оста, ексцентрицитета и прецесията на земната орбита водят до периодически промени в слънчевото излъчване, достигащо до нашата планета, което на собствен ред въздейства върху климата).

Слънчевата интензивност се е нараснала осезаемо в интервала 1750 – 1980 година, само че тук би трябвало да се означи нещо доста значимо – резултатът от това е почти 50 пъти по-слаб от този на излъчванията на въглероден диоксид. Освен това, от 1980 година слънчевата интензивност е намаляла, до момента в който температурите не стопират да се повишават. Учените са единомислещи, че световното стопляне не е обвързвано по никакъв метод с актуалната ни позиция в орбиталните цикли на Земята.

"The current crisis of doubt, of disbelief in ourselves and our capacity to effect change is a dangerous burden that we can no longer afford to drag, " writes Christiana Figueres ()
— TIME (@TIME)
Климатичните промени са нещо изцяло естествено

В историята на нашата планета са известни няколко случая на бързи промени в климата, довели до пагубни последствия. Преди 55 млн. години, да вземем за пример, вследствие на повишението на температурата с към 5 градуса в продължение на хиляди години, изчезнали редица океански типове. Сегашното повишаване на световните температури и количествата въглероден диоксид в атмосферата, обаче, се случва десетки пъти по-бързо от естественото изменение на климата.

Това съставлява голям проблем за човечеството – и изключително за селското стопанство, което понася тежки вреди. „ Никой не оспорва обстоятелството, че това не е първият път, в който се случват сходни дестабилизиращи процеси. Това, обаче, е първият път, в който те са породени от нас и надлежно води до такива последствия, които в предишното са провокирали световни изгубвания на типове “, акцентира Дянков.

This astronaut has seen the impact of climate change on the Earth from space -- and hopes his research on board the International Space Station can be used to protect the planet.
— CNN (@CNN)
Вулканите предизвикват световното стопляне?

Вулканичните изригвания фактически отделят въглероден диоксид и други газове в атмосферата, които имат капацитета да влияят върху климата. Редица изследвания, обаче, демонстрират по безспорен метод, че хората отделят сред 40 и 100 пъти повече въглероден диоксид от всички вулкани на Земята, взети дружно. В интерес на истината, най-големите вулканични изригвания през последните десетилетия са изхвърлили толкоз въглероден диоксид в атмосферата, колкото хората отделят единствено за няколко часа. Нещо повече – въглеродният диоксид, който човечеството отделя за 10 години, е съизмеримо с това, изхвърлено при едни от най-катастрофалните изригвания и метеоритни удари в историята на планетата ни.

It's not just scientists, even the insurance industry is warning that climate change is going to reshape the world—whether we tackle it or not
— Bloomberg (@business)
Водната пара също е парников газ

Всеки възпитаник знае, че облаците се образуват от водна пара. Те имат двоен климатичен резултат – от една страна гълтам топлината, а от друга – блокират слънчевата светлина. Водната пара е временен газ и няма по какъв начин да се натрупа в атмосферата. Тя няма нищо общо с въглеродния диоксид и други дълготрайни парникови газове, които могат да останат в атмосферата в продължение на години или даже епохи.

Данните, с които учените разполагат, са изключително притеснителни – сега концентрацията на въглероден диоксид е най-високата за последните 14 млн. години. Основните аргументи за това са обезлесяването и изгарянето на изкопаеми горива. Между 30 и 40 % от въглеродния диоксид, отделян от хората, се разтваря в океаните, което трансформира тяхната киселинност.

Застрашена ли е България?

Климатичните промени са световен проблем, последствията от който няма по какъв начин да подминат нашата страна.

„ Въпреки очевидните доказателства, към момента има известна неизясненост по отношение на затрудненията, които те ще имат за България. Много българи нямат визия в кои браншове е належащо да бъдат подхванати значими политически дейности. По тази причина, една от задачите на направения отчет е да изясним какво съставляват климатичните промени и какви са едни от най-често срещаните заблуди и легенди, свързани с въпросната тематика “, отбелязва шефът на фондация „ Конрад Аденауер “ България Торстен Гайслер.

Прогнозите за нашата страна не са по никакъв начин удобни. Ако не бъдат спрени излъчванията на въглероден диоксид, температурата на въздуха може да се увеличи с сред 2 и 4 градуса до 2100 година Това би довело до зачестяване на рисковите топлинни талази, а през лятото ще има по към 40 тропически нощи – т.е. такива, в които температурата не пада под 20 градуса. Горските пожари са се нараснали фрапантно от 1990 година, а наводненията към този момент засягат към 80 000 българи и предизвикват вреди в размер на към 350 млн. евро всяка година.

В същото време, общият брой на преваляванията през летните месеци ще намалее с сред 10 и 20 %. Това ще докара до продължителни суши, които ще имат извънредно отрицателен резултат върху земеделието.
Източник: vesti.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР