Може ли Брюксел да ограничи фалшивите новини
Борбата с подправените вести се трансфораха в една от главните тематики на комисаря по цифрова стопанска система и общество Мария Габриел
© Надежда Чипева - Новата тактика на Европейската комисия против дезинформацията е потребна стъпка, само че към момента не обезпечава задоволително амуниции против разпространителите на дезинформация
- Брюксел не планува наложителни ограничения или санкции за обществените платформи, които не се борят с подправените вести. Още по тематиката
В България страната води акции за очерняне в медиите
от Дневник,25 апр 2018
Габриел за подправените вести: Няма по какъв начин да предложим закон за нещо, по което няма общо определение
от Дневник,17 апр 2018
" И премията " Зукърбърг " за проверяващата публицистика се присъжда на... "
Подобно изречение в този момент звучи неуместно – създателят на Фейсбук Марк Зукърбърг е упрекван в какви ли не грехове - от прикрито прилагане на персоналните данни на потребителите на неговата обществена платформа, през заличаване на обществените връзки поради пристрастяването към лайкването и шерването на фотоси до взрива на подправените вести. Така че какъв Зукърбърг, каква публицистика?
Колкото и неуместно да наподобява сходна промяна, тя не е невъзможна.
Джоузеф Пулицър, по-известен с премиите си за качествена публицистика в Съединени американски щати, доскоро повече от век е един от бащите на така наречен жълта публицистика. След като три десетилетия е водач на вестникарството, което разгласява репортажи за лунните поданици или убийствата в Ню Йорк (при което публицистите даже изфабрикуват подправени доказателства по някои от случаите), през 1917 година Пулицър учредява премията на своето име. Малко преди този момент медиите му, както и другите известни таблоиди, взимат съвсем 180-градусов завой.
Причината не е моралното осъзнаване на Пулицър, а смяната в средата. Освен всички други фактори като издигането на престижа на специалността и саморегулацията тогава просто се трансформира бизнес моделът на медиите. Вестниците стартират да разчитат от ден на ден на рекламата, а не на ръчната продажба, което ги кара да търсят по-малко сензационност и повече авторитет, с цел да притеглят огромните рекламодатели. Така жълтата публицистика бива избутана в периферията на публичното внимание, а вестниците стартират да се надпреварват в това кой е показал обстоятелствата най-точно и разбираемо.
И стотина години по-късно...
С сходна смяна на средата, въпреки и в по-малък мащаб, в този момент се е заела и Европейската комисия. Причината са така наречен подправени вести. Тяхната роля по време на американските президентски избори през 2016 година, както и по време на мигрантската вълна в Европа след 2013 година, сподели, че дезинформацията може да манипулира демократичния избор и да способства за растеж на популизма. Това провокира съвсем суматоха в Европа, като преди последните президентски и парламентарни избори във Франция и Германия на подправените вести се гледаше като на действителна опасност, която можеше да срути открития политически ред. И в двете страни бяха признати драконовски закони, с които обществените платформи са принудени бързо да смъкват наличие, за което се счита, че цели да повлияе на изборния развой или пък съставлява тирада на омразата.
Затова и през 2017 година Брюксел стартира да търси решение на въпроса. Точно тогава, след отдръпването на предшественичката й Кристалиан Георгиева, Мария Габриел пое ресора на комисар по цифровата стопанска система и общество. Темата за подправените вести стартира да се асоциира с нея, защото огромна част от тематиките, по които Габриел работи са завещание от предшественика й на поста. На процедура излязлата в четвъртък тактика за справяне с дезинформацията он-лайн може да се каже, че е неин артикул.АкцентЕвропейската комисия желае да наложи термина дезинформация, с цел да отличи опитите за умишлена операция, която цели да провокира щета или да генерира облага, от опитите на авторитетни лица да дефинират информацията, която не е преференциална за тях, като подправени вести.
Но може ли Европейска комисия да спре подправените вести или това е борба с вятърни мелници? Или пък следващата самодейност на брюкселската администрация да показва активност, както да вземем за пример с така наречен храни с второ качество за Източна Европа, от която не може да се чака съответен резултат?
Краткият отговор е, че Европейската комисия се старае, само че към момента не е сигурна в метода си. Ясно е, че от една страна няма едно решение, което да прекъсне потока на подправените вести, а от друга, прекомерно рестриктивните ограничения може да застрашат свободата а словото. Както сподели в четвъртък комисарят по въпросите на сигурността Джулиан Кинг задачата е да се свие пространството, в което оперират производителите на подправени вести.
Правилната цел
В тактиката се плануват най-общо две неща: поддръжка за основаване на европейска мрежа от проверители на обстоятелствата и призоваване на обществените мрежи до юли да се договорят за кодекс за държание по отношение на дезинформацията. Другите ограничения, като поддръжка на медиите или повишението на медийната просветеност са оставени в ръцете на страните членки.
Основната цел на Европейска комисия са обществените платформи, въпреки това да не се споделя непосредствено. Ясно е, че без да се трансформират тяхното държание и основаната от тях кликономиката, действително няма по какъв начин да бъдат лимитирани подправените вести. Както и преди повече от един век с таблоидните вестници, обществените платформи отвориха нов канал за сензационните вести и дезинформацията. Фалшивите вести не са нов феномен, просто бизнес моделът на facebook или google предизвиква тяхното разпространяване. Новото в този момент е, че разпространителите на дезинформация могат да нападат потребителите на обществените платформи с операции, които са деликатно нагласени по отношение на техните желания. Именно за това е и абсурдът с Cambridge Analytica, защото компанията е упреквана, че е употребила данни на консуматори на Фейсбук да насочва към тях политически реклами, а евентуално и послания, целящи да повлияят на политическия им избор.
Най-важната мярка в предлагания кодекс е спирането на паричния поток към фалшивитe вести, т.е., в случай че обществените платформи открият, че някой от създателите на наличие създава умишлена дезинформация, с цел да генерира кликове, то той не би трябвало да получава пари за това.
Това към този момент беше препоръчано от Фейсбук още предходната година, когато компанията най-сетне призна, че нейната платформа е била употребена за дезинформация по време на акцията за президентските избори в Съединени американски щати. Това предложение не би трябвало да е проблем и за другите платформи, още повече че рекламодателите все по-често се оплакват, че от време на време рекламите им се появяват към подправено наличие.
Друг принцип в кодекса, още веднъж към този момент препоръчан от Марк Зукърбърг, е спонсорираното наличие и политическата реклама да се отбелязват по-ясно. По този метод ще се понижи вероятността потребителите да бъдат заблуждавани за източниците си на информация.
Останалите оферти звучат новаторско, само че са мъчно използвани и ненапълно противоречиви. Например Европейска комисия предлага обществените платформи да дават опция trending новините да бъдат съпровождани от новинарско наличие или пък връзки към организации за инспекция на обстоятелствата, а новините от " достоверни и надеждни източници " да бъдат откроявани по-добре.
Както споделя Габриел, Европейска комисия няма желание да се трансформира в министерство на истината, само че за платформите обаче ще бъде мъчно да изберат съответстващото новинарско наличие, без да провокират обвинявания в цензура. Агенция " Блиц " в България да вземем за пример също твърди, че е медия макар постоянно противоречивото качество на материалите в нея. Тоест без формулировка на това какво е качествена публицистика (каквато действително няма) обществените платформи могат да бъдат упрекнати в цензура.
За да реши този проблем Европейска комисия възнамерява да сътвори платформа на заинтригуваните от качеството на новините страни, които да дефинират стандарти за това какво е качествено наличие и какво не е.
Фейсбук към този момент ползва сходна процедура в Съединени американски щати, където новините идват с лесна опция за инспекция на информацията за създателя в Wikipedia, какви са били споделяните от същия източник предходни вести, какъв брой от приятелите на потребителя също са чели съответната вест и така нататък Преценката обаче е оставена на потребителите и в доста редки случаи самият Фейсбук маркира някои вести като " противоречиви ". В същото време и в този момент за множеството тематики всеки може да ревизира дали написаното в медиите е правилно, само че малко читатели си вършат труда.
Платформите също ще би трябвало да създадат по този начин, че самостоятелни откриватели да могат да ревизират по какъв начин логаритмите им дефинират кой какво наличие вижда. Предложението също звучи в вярната посока, защото постоянно не е ясно по какъв начин потребителите получават избрани реклами или вести (моля те, Фейсбук, това, че виждам Джеръми Кларксън, не значи, че ще си купя " Мазерати " ). По-важното е, че логаритмите стесняват избора, насочвайки потребителите там, където те биха прекарали най-вече време, а не където биха получили най-смислена информация. Външен взор би направил това деформиране видно. Затова и е подозрително до каква степен обществените платформи (дори и официално да се съгласят) действително биха дали достъп до такава нелицеприятна за тях информация.
Не е задоволително
Повечето съответни ограничения в тактиката в действителност идват като предложение на самите обществени платформи. В това има добра и неприятна вест. За самите обществени мрежи е доста по-изгодно сами да предложат решения и фактът, че те са чути в Брюксел, приказва добре и за двете страни. Лошата вест идва от подозрението, че проблемите могат да бъдат решени единствено със саморегулация.
В същото време Европейска комисия надали можеше да реализира освен това. Идеите за разтрошаване на монопола на Фейсбук или Гугъл няма по какъв начин да се осъществят. От една страна, тъй като Съединени американски щати няма да разрешат техните интернет колоси да изгубят пазарна мощност в миг, в който китайската конкуренция набира мощ, а от друга, поради самата логичност на обществените платформи - потребителите желаят да са там, където споделеното от тях наличие ще откри максимален обсег. В същото време подхвърлени тук и там концепции за основаване на обществени обществени мрежи надали ще намерят поддръжка даже във Франция, която към този момент един път се опита да сътвори съперник на Гугъл (Quaero, в случай че сте забравили).
Европейска комисия към момента се и въздържа да заплаши обществените платформи с санкции, в случай че те не проявят задоволително възторг в битката с дезинформацията. Но даже и Фейсбук да обещае да спре паричния поток към основателите на подправени вести, каква е гаранцията, че компанията ще отдели задоволително запаси да наблюдава цялото наличие, което се генерира от потребителите? В момента обществената мрежа по всякакъв начин се пробва да трансферира отговорността на трета страна с оправданието, че тя не желае да влиза в ролята на цензур.
Както и в други случаи, Европейска комисия към този момент споделя, че разчита на доброволния метод, който, в случай че не проработи, може да провокира наложителни регулаторни ограничения. Експерти в екипа на Мария Габриел показват, че се надяват и пазарът да си свърши работата. Например Procter & Gamble и Unilever към този момент внезапно редуцираха рекламите си във Фейсбук. Но до момента в който при Unilever повода беше, че компанията не желае продуктите й да се асоциират с екстремисткото или нелегално наличие, то при Procter & Gamble решението не беше поради репутацията на платформата като пропагандатор на подозрително наличие, а тъй като предлаганите от нея системи за микротаргетиране на рекламата просто не работи по този начин, както се чака.
Разбира се, смяна в обществените платформи може да настъпи и без Брюксел да се намесва. Марк Зукърбърг постоянно повтаря, че желае да направи света по-добър и да построи световни общности на съгласие. В един миг, създателят на Фейсбук може и самичък да реши, че е време неговото отроче да стане освен това от машина за шерване на каквато и да е, даже подправена информация. Може и да реши да основе и премия за публицистика. Дотогава обаче вниманието ще е концентрирано върху Европейска комисия и регулаторите в Съединени американски щати - най-бързите решения могат да дойдат от тях. Ефектите за България
Ако тактиката проработи, това би оказало съществено въздействие на медийния пазар в България, където главен произвител на дезинформация в действителност са уеб сайтове и таблоиди, които имат рекламация да са медии.
Например, една от ограниченията, които Фейсбук ползва в Съединени американски щати е да маркира наличието, което идва от уеб сайтове със анонимни притежатели. В България повече от половината новирски уеб страницата са анонимни. Това беше разкрил преди две години експертът по кибер сигурност Красимир Гаджоков. Освен това Фейсбук стартира да маркира уеб страниците, за които е потвърдено, че понякога разгласяват дезинформация, каквато е всеобщата процедура в България. По-малък ще бъде резултатът обаче за тези псевдо-новираки уеб сайтове, които внимават да не разгласяват откровенна дезинформация, а по-скоро подправени вести от сорта на " Ванга предсказа... ".
По-интересен би бил опитът на Европейска комисия да подкрепя качествената публицистика. В момента в българското държавно управление не се свени да субсидира и медии, които моат да бъдат окачествени като кафяви. Запитана по какъв начин на този декор може да се чака тактиката за битка с дезинформацията да проработи комисарят по цифровата стопанска система и общество Мария Габриел отхвърли да разяснява индививуалните случаи в страните членки. В същото време предвижданият конгрес на заинтригуваните страни, които би трябвало да даде формулировка на качествено наличие, което да се употребява като препоръка от обществените платформи, може да се окаже много сериозен удар за кафявите медии в България.
© Надежда Чипева - Новата тактика на Европейската комисия против дезинформацията е потребна стъпка, само че към момента не обезпечава задоволително амуниции против разпространителите на дезинформация
- Брюксел не планува наложителни ограничения или санкции за обществените платформи, които не се борят с подправените вести. Още по тематиката
В България страната води акции за очерняне в медиите
от Дневник,25 апр 2018
Габриел за подправените вести: Няма по какъв начин да предложим закон за нещо, по което няма общо определение
от Дневник,17 апр 2018
" И премията " Зукърбърг " за проверяващата публицистика се присъжда на... "
Подобно изречение в този момент звучи неуместно – създателят на Фейсбук Марк Зукърбърг е упрекван в какви ли не грехове - от прикрито прилагане на персоналните данни на потребителите на неговата обществена платформа, през заличаване на обществените връзки поради пристрастяването към лайкването и шерването на фотоси до взрива на подправените вести. Така че какъв Зукърбърг, каква публицистика?
Колкото и неуместно да наподобява сходна промяна, тя не е невъзможна.
Джоузеф Пулицър, по-известен с премиите си за качествена публицистика в Съединени американски щати, доскоро повече от век е един от бащите на така наречен жълта публицистика. След като три десетилетия е водач на вестникарството, което разгласява репортажи за лунните поданици или убийствата в Ню Йорк (при което публицистите даже изфабрикуват подправени доказателства по някои от случаите), през 1917 година Пулицър учредява премията на своето име. Малко преди този момент медиите му, както и другите известни таблоиди, взимат съвсем 180-градусов завой.
Причината не е моралното осъзнаване на Пулицър, а смяната в средата. Освен всички други фактори като издигането на престижа на специалността и саморегулацията тогава просто се трансформира бизнес моделът на медиите. Вестниците стартират да разчитат от ден на ден на рекламата, а не на ръчната продажба, което ги кара да търсят по-малко сензационност и повече авторитет, с цел да притеглят огромните рекламодатели. Така жълтата публицистика бива избутана в периферията на публичното внимание, а вестниците стартират да се надпреварват в това кой е показал обстоятелствата най-точно и разбираемо.
И стотина години по-късно...
С сходна смяна на средата, въпреки и в по-малък мащаб, в този момент се е заела и Европейската комисия. Причината са така наречен подправени вести. Тяхната роля по време на американските президентски избори през 2016 година, както и по време на мигрантската вълна в Европа след 2013 година, сподели, че дезинформацията може да манипулира демократичния избор и да способства за растеж на популизма. Това провокира съвсем суматоха в Европа, като преди последните президентски и парламентарни избори във Франция и Германия на подправените вести се гледаше като на действителна опасност, която можеше да срути открития политически ред. И в двете страни бяха признати драконовски закони, с които обществените платформи са принудени бързо да смъкват наличие, за което се счита, че цели да повлияе на изборния развой или пък съставлява тирада на омразата.
Затова и през 2017 година Брюксел стартира да търси решение на въпроса. Точно тогава, след отдръпването на предшественичката й Кристалиан Георгиева, Мария Габриел пое ресора на комисар по цифровата стопанска система и общество. Темата за подправените вести стартира да се асоциира с нея, защото огромна част от тематиките, по които Габриел работи са завещание от предшественика й на поста. На процедура излязлата в четвъртък тактика за справяне с дезинформацията он-лайн може да се каже, че е неин артикул.АкцентЕвропейската комисия желае да наложи термина дезинформация, с цел да отличи опитите за умишлена операция, която цели да провокира щета или да генерира облага, от опитите на авторитетни лица да дефинират информацията, която не е преференциална за тях, като подправени вести.
Но може ли Европейска комисия да спре подправените вести или това е борба с вятърни мелници? Или пък следващата самодейност на брюкселската администрация да показва активност, както да вземем за пример с така наречен храни с второ качество за Източна Европа, от която не може да се чака съответен резултат?
Краткият отговор е, че Европейската комисия се старае, само че към момента не е сигурна в метода си. Ясно е, че от една страна няма едно решение, което да прекъсне потока на подправените вести, а от друга, прекомерно рестриктивните ограничения може да застрашат свободата а словото. Както сподели в четвъртък комисарят по въпросите на сигурността Джулиан Кинг задачата е да се свие пространството, в което оперират производителите на подправени вести.
Правилната цел
В тактиката се плануват най-общо две неща: поддръжка за основаване на европейска мрежа от проверители на обстоятелствата и призоваване на обществените мрежи до юли да се договорят за кодекс за държание по отношение на дезинформацията. Другите ограничения, като поддръжка на медиите или повишението на медийната просветеност са оставени в ръцете на страните членки.
Основната цел на Европейска комисия са обществените платформи, въпреки това да не се споделя непосредствено. Ясно е, че без да се трансформират тяхното държание и основаната от тях кликономиката, действително няма по какъв начин да бъдат лимитирани подправените вести. Както и преди повече от един век с таблоидните вестници, обществените платформи отвориха нов канал за сензационните вести и дезинформацията. Фалшивите вести не са нов феномен, просто бизнес моделът на facebook или google предизвиква тяхното разпространяване. Новото в този момент е, че разпространителите на дезинформация могат да нападат потребителите на обществените платформи с операции, които са деликатно нагласени по отношение на техните желания. Именно за това е и абсурдът с Cambridge Analytica, защото компанията е упреквана, че е употребила данни на консуматори на Фейсбук да насочва към тях политически реклами, а евентуално и послания, целящи да повлияят на политическия им избор.
Най-важната мярка в предлагания кодекс е спирането на паричния поток към фалшивитe вести, т.е., в случай че обществените платформи открият, че някой от създателите на наличие създава умишлена дезинформация, с цел да генерира кликове, то той не би трябвало да получава пари за това.
Това към този момент беше препоръчано от Фейсбук още предходната година, когато компанията най-сетне призна, че нейната платформа е била употребена за дезинформация по време на акцията за президентските избори в Съединени американски щати. Това предложение не би трябвало да е проблем и за другите платформи, още повече че рекламодателите все по-често се оплакват, че от време на време рекламите им се появяват към подправено наличие.
Друг принцип в кодекса, още веднъж към този момент препоръчан от Марк Зукърбърг, е спонсорираното наличие и политическата реклама да се отбелязват по-ясно. По този метод ще се понижи вероятността потребителите да бъдат заблуждавани за източниците си на информация.
Останалите оферти звучат новаторско, само че са мъчно използвани и ненапълно противоречиви. Например Европейска комисия предлага обществените платформи да дават опция trending новините да бъдат съпровождани от новинарско наличие или пък връзки към организации за инспекция на обстоятелствата, а новините от " достоверни и надеждни източници " да бъдат откроявани по-добре.
Както споделя Габриел, Европейска комисия няма желание да се трансформира в министерство на истината, само че за платформите обаче ще бъде мъчно да изберат съответстващото новинарско наличие, без да провокират обвинявания в цензура. Агенция " Блиц " в България да вземем за пример също твърди, че е медия макар постоянно противоречивото качество на материалите в нея. Тоест без формулировка на това какво е качествена публицистика (каквато действително няма) обществените платформи могат да бъдат упрекнати в цензура.
За да реши този проблем Европейска комисия възнамерява да сътвори платформа на заинтригуваните от качеството на новините страни, които да дефинират стандарти за това какво е качествено наличие и какво не е.
Фейсбук към този момент ползва сходна процедура в Съединени американски щати, където новините идват с лесна опция за инспекция на информацията за създателя в Wikipedia, какви са били споделяните от същия източник предходни вести, какъв брой от приятелите на потребителя също са чели съответната вест и така нататък Преценката обаче е оставена на потребителите и в доста редки случаи самият Фейсбук маркира някои вести като " противоречиви ". В същото време и в този момент за множеството тематики всеки може да ревизира дали написаното в медиите е правилно, само че малко читатели си вършат труда.
Платформите също ще би трябвало да създадат по този начин, че самостоятелни откриватели да могат да ревизират по какъв начин логаритмите им дефинират кой какво наличие вижда. Предложението също звучи в вярната посока, защото постоянно не е ясно по какъв начин потребителите получават избрани реклами или вести (моля те, Фейсбук, това, че виждам Джеръми Кларксън, не значи, че ще си купя " Мазерати " ). По-важното е, че логаритмите стесняват избора, насочвайки потребителите там, където те биха прекарали най-вече време, а не където биха получили най-смислена информация. Външен взор би направил това деформиране видно. Затова и е подозрително до каква степен обществените платформи (дори и официално да се съгласят) действително биха дали достъп до такава нелицеприятна за тях информация.
Не е задоволително
Повечето съответни ограничения в тактиката в действителност идват като предложение на самите обществени платформи. В това има добра и неприятна вест. За самите обществени мрежи е доста по-изгодно сами да предложат решения и фактът, че те са чути в Брюксел, приказва добре и за двете страни. Лошата вест идва от подозрението, че проблемите могат да бъдат решени единствено със саморегулация.
В същото време Европейска комисия надали можеше да реализира освен това. Идеите за разтрошаване на монопола на Фейсбук или Гугъл няма по какъв начин да се осъществят. От една страна, тъй като Съединени американски щати няма да разрешат техните интернет колоси да изгубят пазарна мощност в миг, в който китайската конкуренция набира мощ, а от друга, поради самата логичност на обществените платформи - потребителите желаят да са там, където споделеното от тях наличие ще откри максимален обсег. В същото време подхвърлени тук и там концепции за основаване на обществени обществени мрежи надали ще намерят поддръжка даже във Франция, която към този момент един път се опита да сътвори съперник на Гугъл (Quaero, в случай че сте забравили).
Европейска комисия към момента се и въздържа да заплаши обществените платформи с санкции, в случай че те не проявят задоволително възторг в битката с дезинформацията. Но даже и Фейсбук да обещае да спре паричния поток към основателите на подправени вести, каква е гаранцията, че компанията ще отдели задоволително запаси да наблюдава цялото наличие, което се генерира от потребителите? В момента обществената мрежа по всякакъв начин се пробва да трансферира отговорността на трета страна с оправданието, че тя не желае да влиза в ролята на цензур.
Както и в други случаи, Европейска комисия към този момент споделя, че разчита на доброволния метод, който, в случай че не проработи, може да провокира наложителни регулаторни ограничения. Експерти в екипа на Мария Габриел показват, че се надяват и пазарът да си свърши работата. Например Procter & Gamble и Unilever към този момент внезапно редуцираха рекламите си във Фейсбук. Но до момента в който при Unilever повода беше, че компанията не желае продуктите й да се асоциират с екстремисткото или нелегално наличие, то при Procter & Gamble решението не беше поради репутацията на платформата като пропагандатор на подозрително наличие, а тъй като предлаганите от нея системи за микротаргетиране на рекламата просто не работи по този начин, както се чака.
Разбира се, смяна в обществените платформи може да настъпи и без Брюксел да се намесва. Марк Зукърбърг постоянно повтаря, че желае да направи света по-добър и да построи световни общности на съгласие. В един миг, създателят на Фейсбук може и самичък да реши, че е време неговото отроче да стане освен това от машина за шерване на каквато и да е, даже подправена информация. Може и да реши да основе и премия за публицистика. Дотогава обаче вниманието ще е концентрирано върху Европейска комисия и регулаторите в Съединени американски щати - най-бързите решения могат да дойдат от тях. Ефектите за България
Ако тактиката проработи, това би оказало съществено въздействие на медийния пазар в България, където главен произвител на дезинформация в действителност са уеб сайтове и таблоиди, които имат рекламация да са медии.
Например, една от ограниченията, които Фейсбук ползва в Съединени американски щати е да маркира наличието, което идва от уеб сайтове със анонимни притежатели. В България повече от половината новирски уеб страницата са анонимни. Това беше разкрил преди две години експертът по кибер сигурност Красимир Гаджоков. Освен това Фейсбук стартира да маркира уеб страниците, за които е потвърдено, че понякога разгласяват дезинформация, каквато е всеобщата процедура в България. По-малък ще бъде резултатът обаче за тези псевдо-новираки уеб сайтове, които внимават да не разгласяват откровенна дезинформация, а по-скоро подправени вести от сорта на " Ванга предсказа... ".
По-интересен би бил опитът на Европейска комисия да подкрепя качествената публицистика. В момента в българското държавно управление не се свени да субсидира и медии, които моат да бъдат окачествени като кафяви. Запитана по какъв начин на този декор може да се чака тактиката за битка с дезинформацията да проработи комисарят по цифровата стопанска система и общество Мария Габриел отхвърли да разяснява индививуалните случаи в страните членки. В същото време предвижданият конгрес на заинтригуваните страни, които би трябвало да даде формулировка на качествено наличие, което да се употребява като препоръка от обществените платформи, може да се окаже много сериозен удар за кафявите медии в България.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ