Световният вицешампион в борбата Кирил Милов: Обичам да ме подценяват
Борбата ме е научила в никакъв случай да не се предавам, а и да имам воля – споделя Кирил Милов, международен вицешампион в класическия жанр.- На всяка подготовка гледаш да си на макс. Особено тази воля се калява на Белмекен, когато изкачваме върха, постоянно гледаш да си преди всички. Всичко ми харесва в този спорт. И най-много, тъй като ме е научил да преодолявам себе си!
През октомври 21-годишният гений сервира сензацията при дебюта си на международното в Будапеща като реализира 4 победи в категория до 97 кг, три от които с механически туш. А с атрактивните си хватки влезе в топ 3 на най-хубавите хвърляния на шампионата. Участието му е още по-неочаквано, откакто в последния миг заменя контузения титуляр Николай Байряков. Близо три месеца по-рано пък се подлага на интервенция на крайници.
„ От всичките треньори съм взел по нещо, това е моят жанр – залагам повече на техника, а не толкоз на мощ ”, споделя Милов, който на шампионата е по-лек със 5 кг от своите противници.
И макар че е от Дупница, където волейболът е на респект, младокът не се увлича по комерсиалния спорт. А в битката попада инцидентно, откакто другар го завежда в залата. Там четвъртокласникът попада на локалния треньор Виктор Бонев. Той вижда в момчето гений и поставя големи старания да го задържи. „ Сигурно най-малко 10 пъти е идвал до у дома да ме убеждава да продължа, а аз бях хлапе – играеше ми се ”, признава Милов.
И още си спомня първото съревнование в Горна Оряховица, на което става трети. Но изпитва огромен боязън и не желае да излезе на тепиха. Именно треньорът му оказва помощ да превъзмогне нерешителност. „ Каза ми, че противниците не са освен това от мен – спомня си Кирил. – И да излизам с мисълта, че
Минути след триумфа на международното Милов бе повлечен на ръце от съотборници и другари. Според треньора в националния отбор Бисер Георгиев, младият гений извънредно доста е желал медала, употребявал своя късмет и по най-хубавия метод се преборил за оценката.
ще ги надвия. Така и направих. ”
Не след дълго Бонев преценя, че бъдещето на момчето е в по-голям клуб и прави връзка с „ Левски ”, като предава Милов в ръцете на Емил Будинов. „ Няма подобен гений с толкоз бързо улавяне на придвижванията – споделя треньорът. – Само един път да му покажа нещо и той към този момент го е направил. От всички деца, които съм имал, той е с най-хубава кинетична сила. Прави салта, хвърляния… Невероятен е. Интелигентен и доста дисциплиниран. ”
А за мощния темперамент на момчето е показателно едно републиканско състезание. Дни преди шампионата Милов заболява от гнойна ангина и е с 40-градусова температура. Родителите му отхвърлят да го пуснат на съревнование, само че след доста увещания от страна на Будинов, майка му Вероника склонява.
„ Бях решил да мине единствено кантара, а той взе, че направи 4 срещи и надделя всички с механически туш – разкрива треньорът. – На финала излезе против Владимир Стойчев, негов другар и съотборник. Нямах право да давам желания за единия или другия. Кирчо водеше с 6:0. В един миг погледите ни се срещнаха. Оттам нататък той още веднъж го хвърли и би с механически туш. Така стана първи. ”
Отборът, воден от Будинов, обаче доста нараства, и с помощника му Стефан Ташев, си поделят момчетата.
Шампионът освен кара колелета, мотори и коли, само че и ги ремонтира. Дори и интервенцията на коляното не го остави за дълго надалеч от заниманието му.
„ Хубавото е, че в годините Стефан му даде нужното самочувствие, че може да стане първенец ”, признава Емил, който не след дълго отпътува на работа в чужбина.
Именно с Ташев геният от Дупница покорява европейския връх при кадетите през 2014-а и същата година печели сребро на младежките олимпийски игри в Нанджин. „ Тогава доста ме беше гняв на себе си – признава Милов. – На финала на европейското бих руснака Бемалян с туш, а на игрите той ми взе точка оттова се обърна срещата и изгубих. Но след това като размислих бях удовлетворен от себе си. За цялата година имах 9 надпревари и 8 златни медала, станах европейски първенец и втори на олимпиада. ”
Самият Ташев споделя, че с Кирил се работи с лекост – техниките „ попива ” от раз и осмисля всяка
среща. „ Когато вършим анализ и го попитам къде тъкмо е изгубил, постоянно знае каква неточност е позволил – споделя наставникът. – С него работихме с мелтимедия. Много е интелигентен и остроумен. Трудно можеш да го спечелиш, не е елементарен темперамент. Но пък повярвал ли в теб и има ли го доверието сред треньор и играч, както беше при нас, нещата се получават. ”
След този успех обаче шансът обръща тил на първенеца. През 2015-а Милов чупи крайник при игра на баскетбол, 10 дни преди международното за кадети. Възстановяването върви дълго, а болката не отминава. Това го кара да ограничи и арсенала си от хватки, което повлиява на резултатите му. „ Мислиш си, че физически си преодолял контузията, само че не и душевен – прям е Милов, който преди мондиала за мъже в Будапеща, се подлага на нова интервенция за изваждане на пироните от крайници. – Сега към този момент в действителност се усещам добре. Върнах си и моя жанр на битка. ”
И с усмивка признава, че продължава да играе всеки ден баскетбол, само че към този момент не се прави на нинджа. А рисковите спортове са в кръвта му. Кара сноуборд, мотори, колелета…Никога обаче не му минава мисълта, да ги размени с битката. Използва ги най-много за разтоварване. Сред най-щурите му преживявания е 4-часово нанагорнище на връх в Рила с колело на тил и след това час и половина втурване. „ Дори не знам за какво го направих, даже орден не ми даваха… ”, споделя Милов. Но пък се опитва на едно съревнование по планинско колоездене на Витоша, където мери сили с експерти. Горд е от себе си, тъй като без да познава трасета, финишира трети и взима бронз.
Кирил с половинката си Александрина, с която са дружно от година. Борецът разкрива, че е забранил на обичаната си, а и на родителите си, да го гледат онлайн на надпревари. Притеснява се…
„ Важно е какъв брой високи цели си поставяш – счита геният за фурора на международното в Будапеща. – Заради неналичието на опит при мъжете може би някои съперници не гледаха съществено на мен. Обичам да ме подценяват! “
Но признава, че не се главозамайва от триумфа, който за него е крачка към идната цел. А точно спечелването на олимпийска квота. „ Не ме тормозя конкуренция, въпреки че в този момент ще ме гледат под лупа – продължава той. – Аз също ги проучвам. Това единствено ме стимулира да упражнявам още по-усърдно и да ставам още по-добър! ”
През октомври 21-годишният гений сервира сензацията при дебюта си на международното в Будапеща като реализира 4 победи в категория до 97 кг, три от които с механически туш. А с атрактивните си хватки влезе в топ 3 на най-хубавите хвърляния на шампионата. Участието му е още по-неочаквано, откакто в последния миг заменя контузения титуляр Николай Байряков. Близо три месеца по-рано пък се подлага на интервенция на крайници.
„ От всичките треньори съм взел по нещо, това е моят жанр – залагам повече на техника, а не толкоз на мощ ”, споделя Милов, който на шампионата е по-лек със 5 кг от своите противници.
И макар че е от Дупница, където волейболът е на респект, младокът не се увлича по комерсиалния спорт. А в битката попада инцидентно, откакто другар го завежда в залата. Там четвъртокласникът попада на локалния треньор Виктор Бонев. Той вижда в момчето гений и поставя големи старания да го задържи. „ Сигурно най-малко 10 пъти е идвал до у дома да ме убеждава да продължа, а аз бях хлапе – играеше ми се ”, признава Милов.
И още си спомня първото съревнование в Горна Оряховица, на което става трети. Но изпитва огромен боязън и не желае да излезе на тепиха. Именно треньорът му оказва помощ да превъзмогне нерешителност. „ Каза ми, че противниците не са освен това от мен – спомня си Кирил. – И да излизам с мисълта, че
Минути след триумфа на международното Милов бе повлечен на ръце от съотборници и другари. Според треньора в националния отбор Бисер Георгиев, младият гений извънредно доста е желал медала, употребявал своя късмет и по най-хубавия метод се преборил за оценката.
ще ги надвия. Така и направих. ”
Не след дълго Бонев преценя, че бъдещето на момчето е в по-голям клуб и прави връзка с „ Левски ”, като предава Милов в ръцете на Емил Будинов. „ Няма подобен гений с толкоз бързо улавяне на придвижванията – споделя треньорът. – Само един път да му покажа нещо и той към този момент го е направил. От всички деца, които съм имал, той е с най-хубава кинетична сила. Прави салта, хвърляния… Невероятен е. Интелигентен и доста дисциплиниран. ”
А за мощния темперамент на момчето е показателно едно републиканско състезание. Дни преди шампионата Милов заболява от гнойна ангина и е с 40-градусова температура. Родителите му отхвърлят да го пуснат на съревнование, само че след доста увещания от страна на Будинов, майка му Вероника склонява.
„ Бях решил да мине единствено кантара, а той взе, че направи 4 срещи и надделя всички с механически туш – разкрива треньорът. – На финала излезе против Владимир Стойчев, негов другар и съотборник. Нямах право да давам желания за единия или другия. Кирчо водеше с 6:0. В един миг погледите ни се срещнаха. Оттам нататък той още веднъж го хвърли и би с механически туш. Така стана първи. ”
Отборът, воден от Будинов, обаче доста нараства, и с помощника му Стефан Ташев, си поделят момчетата.
Шампионът освен кара колелета, мотори и коли, само че и ги ремонтира. Дори и интервенцията на коляното не го остави за дълго надалеч от заниманието му. „ Хубавото е, че в годините Стефан му даде нужното самочувствие, че може да стане първенец ”, признава Емил, който не след дълго отпътува на работа в чужбина.
Именно с Ташев геният от Дупница покорява европейския връх при кадетите през 2014-а и същата година печели сребро на младежките олимпийски игри в Нанджин. „ Тогава доста ме беше гняв на себе си – признава Милов. – На финала на европейското бих руснака Бемалян с туш, а на игрите той ми взе точка оттова се обърна срещата и изгубих. Но след това като размислих бях удовлетворен от себе си. За цялата година имах 9 надпревари и 8 златни медала, станах европейски първенец и втори на олимпиада. ”
Самият Ташев споделя, че с Кирил се работи с лекост – техниките „ попива ” от раз и осмисля всяка
среща. „ Когато вършим анализ и го попитам къде тъкмо е изгубил, постоянно знае каква неточност е позволил – споделя наставникът. – С него работихме с мелтимедия. Много е интелигентен и остроумен. Трудно можеш да го спечелиш, не е елементарен темперамент. Но пък повярвал ли в теб и има ли го доверието сред треньор и играч, както беше при нас, нещата се получават. ” След този успех обаче шансът обръща тил на първенеца. През 2015-а Милов чупи крайник при игра на баскетбол, 10 дни преди международното за кадети. Възстановяването върви дълго, а болката не отминава. Това го кара да ограничи и арсенала си от хватки, което повлиява на резултатите му. „ Мислиш си, че физически си преодолял контузията, само че не и душевен – прям е Милов, който преди мондиала за мъже в Будапеща, се подлага на нова интервенция за изваждане на пироните от крайници. – Сега към този момент в действителност се усещам добре. Върнах си и моя жанр на битка. ”
И с усмивка признава, че продължава да играе всеки ден баскетбол, само че към този момент не се прави на нинджа. А рисковите спортове са в кръвта му. Кара сноуборд, мотори, колелета…Никога обаче не му минава мисълта, да ги размени с битката. Използва ги най-много за разтоварване. Сред най-щурите му преживявания е 4-часово нанагорнище на връх в Рила с колело на тил и след това час и половина втурване. „ Дори не знам за какво го направих, даже орден не ми даваха… ”, споделя Милов. Но пък се опитва на едно съревнование по планинско колоездене на Витоша, където мери сили с експерти. Горд е от себе си, тъй като без да познава трасета, финишира трети и взима бронз.
Кирил с половинката си Александрина, с която са дружно от година. Борецът разкрива, че е забранил на обичаната си, а и на родителите си, да го гледат онлайн на надпревари. Притеснява се… „ Важно е какъв брой високи цели си поставяш – счита геният за фурора на международното в Будапеща. – Заради неналичието на опит при мъжете може би някои съперници не гледаха съществено на мен. Обичам да ме подценяват! “
Но признава, че не се главозамайва от триумфа, който за него е крачка към идната цел. А точно спечелването на олимпийска квота. „ Не ме тормозя конкуренция, въпреки че в този момент ще ме гледат под лупа – продължава той. – Аз също ги проучвам. Това единствено ме стимулира да упражнявам още по-усърдно и да ставам още по-добър! ”
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ