Бончук Андонов, който направи спортните ни успехи безсмъртни
Бончук Андонов е един от най-известните фоторепортери, съумял да улови с фотоапарата си неповторими фрагменти от историята на българския спорт.
" Когато усетиш това, което вършат към теб, не може да си безсърдечен, да останеш дотам безразличен, че да гледаш да свършиш единствено твоята работа. Ти ставаш съпричастен с едно нещо, което си мечтал цялостен живот да ти се случи ", споделя той.
Постиженията ни на Световното по футбол в Съединените щати през 1994 година, на Олимпиадата в Атина през 2004 година и на игрите в Пекин през 2008 година са единствено част от родните триумфи, разплакали милиони освен у нас, само че и по целия свят.
Фотографът Бончук Андонов, който стартира професионалната си кариера преди съвсем половин век, наблюдава развиването на едни от най-успешните ни спортисти още от терените на „ селските спартакиади”.
„ Това е нещото, което в мене носеше ужасно наслаждение – да видя по какъв начин това малко хлапе е пораснало и е стигнало до това да стане европейски първенец. Това не може да не те кара да обичаш този метод на живот”, споделя той.
Снимка: Личен списък
Легендата на спортната снимка е мечтаел да стане историк. Разбира, че фотосите могат да се трансфорат в любовта на живота му в казармата, където е в отделение за авиофотография. Останал на 2-годишна възраст без татко, приема препоръките на командващия му офицер да запише „ Фотография” като и до през днешния ден помни първия си професионален кадър от стадион „ Васил Левски”.
Снимка: Личен списък
„ Много добре си припомням, че тогава снимах младежкия народен тим. И от дясната страна – националният тим, младежкият, нападаше. Цветан Атанасов – едно доста симпатично момче, което съумя да вкара гол. И аз снимах в този миг – съумях да направя фотография от гола, която беше за мен едно положително достижение. Занесох всички фотоси и избраха тъкмо фотографията за това макетно списание, което ние правихме ", помни 70-годишният през днешния ден Бончук Андонов.
Снимка: Личен списък
Един от най-близките му другари през годините е и Димитър Михайлов, който тогава е формалният фотограф на Националния стадион: „ Тогава споделяше гордо „ Аз съм фотограф на стАдиона”. Не „ на стадиона”, а „ на стАдиона”. Много тържествено го изричаше. Станахме другари с него, а след това той доста ми оказа помощ в работата на състезателен фотограф”.
Част от миговете на първенците, които в никакъв случай няма да не помни, са победният път на футболистите ни на международното преди 24 години. Надеждата за него стартира още от летището в България и до момента в който ориста е на страната на тима ни – по време на мачовете Бончук Андонов не постоянно има добър шанс.
Снимка: Личен списък
Един от случаите е по време на решаващия мач в Париж през 1993 година За него Андонов споделя: „ Забравям да заредя един от фотоапаратите си – първото полувреме фотографирам, свършва ми филмът, окачам на дългия обектив, очаквам втория фотоапарат и не преставам да фотографирам - Емо Костадинов вкара първия гол. Прибираме се на изсъхнало място на полувремето, тъй като ръмеше лек дъжд. Аз дърпам да извадя кино лентата и внезапно разбирам, че съм снимал с празен фотоапарат. Разбирате ли какъв смут е това нещо?! Резултатът става 1-1, мачът доближава към своя край, а аз се двоумя дали да презаредя нови филми в апарата си, тъй като остават 5-6 минути до края на мача...Презаредих и тогава отстрелях удара на Любо Пенев към Емо Костадинов, поведе топката, удари я, вкара гол, затича се… имам 17 фрагмента направени”.
Снимка: Личен списък
Въпреки това, че редакцията на известния състезателен вестник „ Старт”, в който тогава работи, отхвърля да му издаде акредитация, съумява да замине за международното по футбол в Америка, където цяла една нация сбъдва своята американска фантазия.
Снимка: Личен списък
„ Ние виждахме на стадионите по какъв начин се проведоха българите от разнообразни елементи на Америка, идваха със своите флагове, със своите плакати. Те идваха и милееха за България и посочваха какво е България... Само там човек може да усети – на футболния стадион. при съществуването на 4-5 хиляди българи, да усетиш какво става и какъв огромен феномен е футболът в публичния живот. След мача с Германия занасям филмите да ми ги проявят, излизам от пресцентъра и слушам българска национална музика, разбирате ли? Чувам гайди да свирят и виждам по какъв начин вървят около стадиона се играе българско хоро! Може би е било среднощ – по тъмна доба, когато няма никой! И там внезапно с българските флагове тези хора, които са пристигнали от всички елементи на Америка, желаят да покажат своята съпричастност към това, което сътворяваше българският футбол”.
Снимка: Личен списък
Въпреки, че е обиколил десетки игрища на съвсем всички континенти, най-емоционално за него постоянно остава завръщането на Националния стадион: „ Тук беше и моят списък, който, когато започваха ремонт на стадиона – отивам да си отключа фотолабораторията, където към момента държах фотосите си и виждам, че едната стена на лабораторията я няма. Страшно се тормозих, тъй като аз отварям 2 врати… и внезапно виждам хора вътре, които седят. Оказа се, че това са строителите, които разбиваха стадиона, с цел да го укрепват”.
Снимка: Личен списък
Фотографията се трансформира в метод на битие за Бончук Андонов. Милионите фотоси му носят хиляди страсти и животът му не може да се събере единствено в един момент. Снимал най-великите ни спортни постижения става част от спортното семейство на България, а със фотосите си самичък влиза в дома и спомените на всяко семейство. Завинаги.
btvnovinite.bg
" Когато усетиш това, което вършат към теб, не може да си безсърдечен, да останеш дотам безразличен, че да гледаш да свършиш единствено твоята работа. Ти ставаш съпричастен с едно нещо, което си мечтал цялостен живот да ти се случи ", споделя той.
Постиженията ни на Световното по футбол в Съединените щати през 1994 година, на Олимпиадата в Атина през 2004 година и на игрите в Пекин през 2008 година са единствено част от родните триумфи, разплакали милиони освен у нас, само че и по целия свят.
Фотографът Бончук Андонов, който стартира професионалната си кариера преди съвсем половин век, наблюдава развиването на едни от най-успешните ни спортисти още от терените на „ селските спартакиади”.
„ Това е нещото, което в мене носеше ужасно наслаждение – да видя по какъв начин това малко хлапе е пораснало и е стигнало до това да стане европейски първенец. Това не може да не те кара да обичаш този метод на живот”, споделя той.
Снимка: Личен списък Легендата на спортната снимка е мечтаел да стане историк. Разбира, че фотосите могат да се трансфорат в любовта на живота му в казармата, където е в отделение за авиофотография. Останал на 2-годишна възраст без татко, приема препоръките на командващия му офицер да запише „ Фотография” като и до през днешния ден помни първия си професионален кадър от стадион „ Васил Левски”.
Снимка: Личен списък „ Много добре си припомням, че тогава снимах младежкия народен тим. И от дясната страна – националният тим, младежкият, нападаше. Цветан Атанасов – едно доста симпатично момче, което съумя да вкара гол. И аз снимах в този миг – съумях да направя фотография от гола, която беше за мен едно положително достижение. Занесох всички фотоси и избраха тъкмо фотографията за това макетно списание, което ние правихме ", помни 70-годишният през днешния ден Бончук Андонов.
Снимка: Личен списък Един от най-близките му другари през годините е и Димитър Михайлов, който тогава е формалният фотограф на Националния стадион: „ Тогава споделяше гордо „ Аз съм фотограф на стАдиона”. Не „ на стадиона”, а „ на стАдиона”. Много тържествено го изричаше. Станахме другари с него, а след това той доста ми оказа помощ в работата на състезателен фотограф”.
Част от миговете на първенците, които в никакъв случай няма да не помни, са победният път на футболистите ни на международното преди 24 години. Надеждата за него стартира още от летището в България и до момента в който ориста е на страната на тима ни – по време на мачовете Бончук Андонов не постоянно има добър шанс.
Снимка: Личен списък Един от случаите е по време на решаващия мач в Париж през 1993 година За него Андонов споделя: „ Забравям да заредя един от фотоапаратите си – първото полувреме фотографирам, свършва ми филмът, окачам на дългия обектив, очаквам втория фотоапарат и не преставам да фотографирам - Емо Костадинов вкара първия гол. Прибираме се на изсъхнало място на полувремето, тъй като ръмеше лек дъжд. Аз дърпам да извадя кино лентата и внезапно разбирам, че съм снимал с празен фотоапарат. Разбирате ли какъв смут е това нещо?! Резултатът става 1-1, мачът доближава към своя край, а аз се двоумя дали да презаредя нови филми в апарата си, тъй като остават 5-6 минути до края на мача...Презаредих и тогава отстрелях удара на Любо Пенев към Емо Костадинов, поведе топката, удари я, вкара гол, затича се… имам 17 фрагмента направени”.
Снимка: Личен списък Въпреки това, че редакцията на известния състезателен вестник „ Старт”, в който тогава работи, отхвърля да му издаде акредитация, съумява да замине за международното по футбол в Америка, където цяла една нация сбъдва своята американска фантазия.
Снимка: Личен списък „ Ние виждахме на стадионите по какъв начин се проведоха българите от разнообразни елементи на Америка, идваха със своите флагове, със своите плакати. Те идваха и милееха за България и посочваха какво е България... Само там човек може да усети – на футболния стадион. при съществуването на 4-5 хиляди българи, да усетиш какво става и какъв огромен феномен е футболът в публичния живот. След мача с Германия занасям филмите да ми ги проявят, излизам от пресцентъра и слушам българска национална музика, разбирате ли? Чувам гайди да свирят и виждам по какъв начин вървят около стадиона се играе българско хоро! Може би е било среднощ – по тъмна доба, когато няма никой! И там внезапно с българските флагове тези хора, които са пристигнали от всички елементи на Америка, желаят да покажат своята съпричастност към това, което сътворяваше българският футбол”.
Снимка: Личен списък Въпреки, че е обиколил десетки игрища на съвсем всички континенти, най-емоционално за него постоянно остава завръщането на Националния стадион: „ Тук беше и моят списък, който, когато започваха ремонт на стадиона – отивам да си отключа фотолабораторията, където към момента държах фотосите си и виждам, че едната стена на лабораторията я няма. Страшно се тормозих, тъй като аз отварям 2 врати… и внезапно виждам хора вътре, които седят. Оказа се, че това са строителите, които разбиваха стадиона, с цел да го укрепват”.
Снимка: Личен списък Фотографията се трансформира в метод на битие за Бончук Андонов. Милионите фотоси му носят хиляди страсти и животът му не може да се събере единствено в един момент. Снимал най-великите ни спортни постижения става част от спортното семейство на България, а със фотосите си самичък влиза в дома и спомените на всяко семейство. Завинаги.
btvnovinite.bg
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ