Бивш агент на ДС: Няма да гледам филма за Гунди, Георги Аспарухов и Величка Маркова ми бяха колеги
Бончо Асенов от 1970 година до 1981 година работи в ръководство Шесто на Държавна сигурност по линия на радио “Свободна Европа " и духовенството. Има издадени 20 книги по проблеми на религията, национализма, отбраната на сигурността и публичния ред, история на разузнаването и контраразузнаването.
В текст, оповестен на уеб страницата на Клуб " 24 май “, той твърди, че във кино лентата за Гунди тенденциозно се споделя по какъв начин Държавна сигурност е тормозила Гунди и фамилията и се е опитвала безрезултатно да го вербува за собствен сътрудник:
" Няма да го виждам кино лентата. Защото разбрах, че в него преднамерено се споделя по какъв начин " злокобната “ Държавна сигурност е тормозила Гунди и фамилията и се е опитвала безрезултатно да го вербува за собствен сътрудник. И по какъв начин неуспелият да го вербува млад действен служащ бил уволнен поради това. Разбирам, че тове е освен биографичен, само че и живописен филм и неговите създатели са се подвели по шаблонното към този момент показване на Държавна сигурност като " подла “, " жестока система “, която е преследвала, вкарвала в лагери, малтретирала и убивала без съд и присъда всеобщо хората. Това ми е познато факсимиле. Та нали във филмите, в книгите, в медиите след 9 септември 1944 година също един от непрекъснатите им герои бе " фашистката Държавна сигурност и полицията “, представяна по сходен метод.
Няма да го виждам и поради изказванията на Величка Маркова, че " Системата в България беше ужасна по това време “, че " Георги живееше тук в клетка, и то не златна “ и " … мога да кажа, че системата беше отвратителна “. И че в случай че са били останали с Гунди да играе в чужбина (той е бил канен от футболния клуб " Милан “ да играе в Италия, само че отказал) " … нашите фамилии нямаше да съществуват тук. Системата щеше да ги унищожи “. " Беше доста черно време. Здрава ръка, която ти споделя какви книги да четеш, какви филми да гледаш… “. И поради нейните изказвания, че " били подслушвани и преследвани от Държавна сигурност “, че след гибелта му " комунистите са забранили да носи черно и са късали некролозите “, а " ударите на властта се изсипаха върху нас “.
Няма да го виждам и поради опитите на някои медии да представят неговите години като време на " …ужасяваща атмосфера и още по-ужасяваща реалност на цензура, възбрана, сивота, тъждественост и идентична кошмарност “, а Гунди бил като " …една твърда стена, в която се разрушава цялата идеология на несвободата “.
Нямам желание да възразявам на тези трендове, които се прокарват във кино лентата и около него. Но като някогашен чиновник на Държавна сигурност, който от 1967 до 1992 година е бил в тази система, ми се желае да изкажа признателност към създателите на кино лентата: сценариста Емил Боев, режисьора Димитър Димитров и продуцентите Иван Христов, Андрей Арнаудов и Васил Булянски, че са основали този биографично-художествен филм за любовта на Гунди с Лита и за неговите спортни триумфи по това време като футболист. Защото и двамата герои на кино лентата са били мои сътрудници – чиновници на Държавна сигурност по това време.
Величка Маркова бе офицер в 12-ти отдел на Второ основно ръководство, който отговаряше за гранично-пропускателния надзор и обслужваше КПП-та на България. Виждал съм я в ръководството, само че единственото, което мога да кажа за нея е, че бе фактически красива жена. Знам, че е учила в школата в Симеоново. Споделено ми е от нейни сътрудници от ръководството, че след гибелта на Гунди е преместена да работи в Българската национална телевизия.
Георги Аспарухов – Гунди, след обединяването на футболните тимове " Спартак “ с " Левски “ през януари 1969 година, дружно с други футболисти е назначен на щат към Министерство на вътрешните работи и съответно към Държавна сигурност. Има служебна карта на чиновник в Държавна сигурност и това му се признава за бъдещото пенсиониране като " първа категория стаж “. В формалното известие на в. " Работническо дело “ от 1 юли 1971 година за злополуката се споделя: " На 30 юни 1971 година при автомобилна злополука, в осъществяване на служебния си дълг починаха нашите изтъкнати футболисти, заслужилите майстори на спорта, чиновниците на Министерство на вътрешните работи майор Георги Аспарухов и майор Никола Котков… Поклонението ще бъде на 2 юли т.г. от 8 до 11 часа на представителния стадион на сдружението " Левски “, квартал " Подуяне “. Погребението ще се състои същия ден от 12 часа на Софийските гробища “.
Гунди не е бил действен служащ, не се е занимавал с агентурно-оперативна или друга работа, той е бил футболист, най-хубавият във футболната история на България. Известно е на нас, а и на обществеността е, че той е бил любим на тогавашния министър на вътрешните работи генерал–полковник Ангел Солаков, който го е покровителствал.
Той е уредник на 150-хилядното поклонение на стадиона, даже в един миг персонално е ръководел процесията с мегафон в ръка. Споделил е пред неговото обграждане (и това стигнало до Тодор Живков) мнението си " че на погребението са взели участие непринудено и неорганизирано повече хора, в сравнение с всички проведени, в това число и на Тодор Живков манифестации, че България в цялата си история не помни такова събитие “.
Месец по-късно Ангел Солаков е свален като министър от Тодор Живков и едно от обвиняването за това е неговото користолюбие към футбола и че при погребението на Аспарухов и Котков те " бяха издигнати от Ангел Солаков в кумири, а единствено партията може да издигне някого в идол “. Самият Солаков в неговата автобиографична книга " Председателят на Комитет за Държавна сигурност (на НРБ) разказва… “ (1993 година, с. 51) написа за сърдечната си връзка с Гунди. Ще го изтъквам буквално: " Малко са хората, които знаят за нашите връзки с Аспарухов. Аз обичах този човек чисто, по човешки. Обичах го на първо място за неговата невзискателност, човещина, лъчезарност. Обичах го за високите добродетели, с които беше талантлив от природата и които излъчваше на всички места, където се намираше. Той нямаше " съперници “. Най-големият му съперник беше ЦСКА и нападателят на ЦСКА Якимов, само че той в това време бе и най-големият му другар! Аз си припомням Якимов на погребението на Гунди. Той се намираше на челото на погребалната върволица и със сълзи на очи сложи цветя на гроба на своя паметен другар. Поставих цветя и аз. “
Между другото и аз бях на поклонението, дружно с мои сътрудници от Шесто ръководство, само че непринудено, без да ни е подредено това.
И още един настойник е имал Аспарухов. Това е военачалник Боян Велинов, тогава зам.-началник на Шесто ръководство, който е имал уязвимост към футбола и съответно към " Левски-Спартак “. Поне по този начин знаехме в ръководството. Израз на тази негова уязвимост са назначението на няколко известни футболисти от " Левски-Спартак “, след прекратяването на футболната им кариера, за оперативни служащи в ръководството.
Но да се върнем към кино лентата за Гунди. Този извънреден интерес към него се дължи освен тъй като е добре изработен филм, и не толкоз поради любовната история, а на първо място поради носталгията на тези фенове – и остарели и млади.
Носталгия по славното време на триумфите на българския спорт и съответно на българския футбол, които се въплъщаваха тогава, та и до ден сегашен от Гунди. Тази носталгия се ражда от сравнението, което се прави сред положението на футбола тогава и в този момент.
Спомнете си, че нашите футболисти участваха в международните шампионати по футбол в Чили (1962), Англия (1966), Мексико (1970), Федерална Република Германия (1974), Мексико (1986), че социалистическите генерации футболисти ни изведоха на четвърто място в Съединени американски щати през 1994 година и класираха България на международното състезание през 1998 година във Франция, а към този момент двайсет и пет години нашата страна не може да се класира и да взе участие в международно и европейско състезание по футбол. Къде са днешните Георги Аспарухов и Христо Стоичков. Къде са почитателите на десетки, не, на стотици футболисти от цялата страна, играли и израснали като такива в " това време “, които се боготворяха от почитателите.
Те се трансфораха към този момент в митове, за които непрестанно се написа и приказва с горест по медиите. Не се удивлявам от положението на футбола ни при тази политика на страната, на клубовете, а ненапълно и на БФС. Че той, българският футбол, от дълго време към този момент не е български, откакто започнаха да прииждат всеобщо в тимовете чужденци. Няколкократният ни първенец " Лудогорец “, а и други тимове, в това число " Левски “ и ЦСКА излизат от време на време на терена напълно или с преобладаващи непознати футболисти, това не е български тим и футбол. Как да има триумфи, когато единствено се приказва за детски, младежки и юношески сформира, само че действително те са подценявани в мъжките тимове. Нали управлението на " Левски “ се кълнеше, че ще построи тима си единствено от своите юноши, какво стана с това заричане.
Докато не се прекъсне тази порочна процедура и не се понижат играещите чужденци до двама-трима в тим, няма да има триумфи в българския футбол. Вероятно няма да има и тези финансови проблеми, от които страдат множеството от футболните клубове, в случай че страната и общините застанат зад тях. Разбира се има и други аргументи за това националният ни тим да пада и от най-слабите тимове на Европа, само че спирам дотук, има си експерти за тези пояснения. Тази моя болежка е болежка на милиони почитатели на футбола. И те отиват да гледат кино лентата, с цел да си напомнят или да се срещнат с това славно футболно време в историята на българския футбол. Което сътвори двамата най-хубави футболисти на България за всички времена – Аспарухов и по-късно Стоичков.
Та си мисля, дали въпреки всичко да не отида да виждам кино лентата, с цел да се полюбувам и порадвам на триумфите на българския футбол от този интервал? "
В текст, оповестен на уеб страницата на Клуб " 24 май “, той твърди, че във кино лентата за Гунди тенденциозно се споделя по какъв начин Държавна сигурност е тормозила Гунди и фамилията и се е опитвала безрезултатно да го вербува за собствен сътрудник:
" Няма да го виждам кино лентата. Защото разбрах, че в него преднамерено се споделя по какъв начин " злокобната “ Държавна сигурност е тормозила Гунди и фамилията и се е опитвала безрезултатно да го вербува за собствен сътрудник. И по какъв начин неуспелият да го вербува млад действен служащ бил уволнен поради това. Разбирам, че тове е освен биографичен, само че и живописен филм и неговите създатели са се подвели по шаблонното към този момент показване на Държавна сигурност като " подла “, " жестока система “, която е преследвала, вкарвала в лагери, малтретирала и убивала без съд и присъда всеобщо хората. Това ми е познато факсимиле. Та нали във филмите, в книгите, в медиите след 9 септември 1944 година също един от непрекъснатите им герои бе " фашистката Държавна сигурност и полицията “, представяна по сходен метод.
Няма да го виждам и поради изказванията на Величка Маркова, че " Системата в България беше ужасна по това време “, че " Георги живееше тук в клетка, и то не златна “ и " … мога да кажа, че системата беше отвратителна “. И че в случай че са били останали с Гунди да играе в чужбина (той е бил канен от футболния клуб " Милан “ да играе в Италия, само че отказал) " … нашите фамилии нямаше да съществуват тук. Системата щеше да ги унищожи “. " Беше доста черно време. Здрава ръка, която ти споделя какви книги да четеш, какви филми да гледаш… “. И поради нейните изказвания, че " били подслушвани и преследвани от Държавна сигурност “, че след гибелта му " комунистите са забранили да носи черно и са късали некролозите “, а " ударите на властта се изсипаха върху нас “.
Няма да го виждам и поради опитите на някои медии да представят неговите години като време на " …ужасяваща атмосфера и още по-ужасяваща реалност на цензура, възбрана, сивота, тъждественост и идентична кошмарност “, а Гунди бил като " …една твърда стена, в която се разрушава цялата идеология на несвободата “.
Нямам желание да възразявам на тези трендове, които се прокарват във кино лентата и около него. Но като някогашен чиновник на Държавна сигурност, който от 1967 до 1992 година е бил в тази система, ми се желае да изкажа признателност към създателите на кино лентата: сценариста Емил Боев, режисьора Димитър Димитров и продуцентите Иван Христов, Андрей Арнаудов и Васил Булянски, че са основали този биографично-художествен филм за любовта на Гунди с Лита и за неговите спортни триумфи по това време като футболист. Защото и двамата герои на кино лентата са били мои сътрудници – чиновници на Държавна сигурност по това време.
Величка Маркова бе офицер в 12-ти отдел на Второ основно ръководство, който отговаряше за гранично-пропускателния надзор и обслужваше КПП-та на България. Виждал съм я в ръководството, само че единственото, което мога да кажа за нея е, че бе фактически красива жена. Знам, че е учила в школата в Симеоново. Споделено ми е от нейни сътрудници от ръководството, че след гибелта на Гунди е преместена да работи в Българската национална телевизия.
Георги Аспарухов – Гунди, след обединяването на футболните тимове " Спартак “ с " Левски “ през януари 1969 година, дружно с други футболисти е назначен на щат към Министерство на вътрешните работи и съответно към Държавна сигурност. Има служебна карта на чиновник в Държавна сигурност и това му се признава за бъдещото пенсиониране като " първа категория стаж “. В формалното известие на в. " Работническо дело “ от 1 юли 1971 година за злополуката се споделя: " На 30 юни 1971 година при автомобилна злополука, в осъществяване на служебния си дълг починаха нашите изтъкнати футболисти, заслужилите майстори на спорта, чиновниците на Министерство на вътрешните работи майор Георги Аспарухов и майор Никола Котков… Поклонението ще бъде на 2 юли т.г. от 8 до 11 часа на представителния стадион на сдружението " Левски “, квартал " Подуяне “. Погребението ще се състои същия ден от 12 часа на Софийските гробища “.
Гунди не е бил действен служащ, не се е занимавал с агентурно-оперативна или друга работа, той е бил футболист, най-хубавият във футболната история на България. Известно е на нас, а и на обществеността е, че той е бил любим на тогавашния министър на вътрешните работи генерал–полковник Ангел Солаков, който го е покровителствал.
Той е уредник на 150-хилядното поклонение на стадиона, даже в един миг персонално е ръководел процесията с мегафон в ръка. Споделил е пред неговото обграждане (и това стигнало до Тодор Живков) мнението си " че на погребението са взели участие непринудено и неорганизирано повече хора, в сравнение с всички проведени, в това число и на Тодор Живков манифестации, че България в цялата си история не помни такова събитие “.
Месец по-късно Ангел Солаков е свален като министър от Тодор Живков и едно от обвиняването за това е неговото користолюбие към футбола и че при погребението на Аспарухов и Котков те " бяха издигнати от Ангел Солаков в кумири, а единствено партията може да издигне някого в идол “. Самият Солаков в неговата автобиографична книга " Председателят на Комитет за Държавна сигурност (на НРБ) разказва… “ (1993 година, с. 51) написа за сърдечната си връзка с Гунди. Ще го изтъквам буквално: " Малко са хората, които знаят за нашите връзки с Аспарухов. Аз обичах този човек чисто, по човешки. Обичах го на първо място за неговата невзискателност, човещина, лъчезарност. Обичах го за високите добродетели, с които беше талантлив от природата и които излъчваше на всички места, където се намираше. Той нямаше " съперници “. Най-големият му съперник беше ЦСКА и нападателят на ЦСКА Якимов, само че той в това време бе и най-големият му другар! Аз си припомням Якимов на погребението на Гунди. Той се намираше на челото на погребалната върволица и със сълзи на очи сложи цветя на гроба на своя паметен другар. Поставих цветя и аз. “
Между другото и аз бях на поклонението, дружно с мои сътрудници от Шесто ръководство, само че непринудено, без да ни е подредено това.
И още един настойник е имал Аспарухов. Това е военачалник Боян Велинов, тогава зам.-началник на Шесто ръководство, който е имал уязвимост към футбола и съответно към " Левски-Спартак “. Поне по този начин знаехме в ръководството. Израз на тази негова уязвимост са назначението на няколко известни футболисти от " Левски-Спартак “, след прекратяването на футболната им кариера, за оперативни служащи в ръководството.
Но да се върнем към кино лентата за Гунди. Този извънреден интерес към него се дължи освен тъй като е добре изработен филм, и не толкоз поради любовната история, а на първо място поради носталгията на тези фенове – и остарели и млади.
Носталгия по славното време на триумфите на българския спорт и съответно на българския футбол, които се въплъщаваха тогава, та и до ден сегашен от Гунди. Тази носталгия се ражда от сравнението, което се прави сред положението на футбола тогава и в този момент.
Спомнете си, че нашите футболисти участваха в международните шампионати по футбол в Чили (1962), Англия (1966), Мексико (1970), Федерална Република Германия (1974), Мексико (1986), че социалистическите генерации футболисти ни изведоха на четвърто място в Съединени американски щати през 1994 година и класираха България на международното състезание през 1998 година във Франция, а към този момент двайсет и пет години нашата страна не може да се класира и да взе участие в международно и европейско състезание по футбол. Къде са днешните Георги Аспарухов и Христо Стоичков. Къде са почитателите на десетки, не, на стотици футболисти от цялата страна, играли и израснали като такива в " това време “, които се боготворяха от почитателите.
Те се трансфораха към този момент в митове, за които непрестанно се написа и приказва с горест по медиите. Не се удивлявам от положението на футбола ни при тази политика на страната, на клубовете, а ненапълно и на БФС. Че той, българският футбол, от дълго време към този момент не е български, откакто започнаха да прииждат всеобщо в тимовете чужденци. Няколкократният ни първенец " Лудогорец “, а и други тимове, в това число " Левски “ и ЦСКА излизат от време на време на терена напълно или с преобладаващи непознати футболисти, това не е български тим и футбол. Как да има триумфи, когато единствено се приказва за детски, младежки и юношески сформира, само че действително те са подценявани в мъжките тимове. Нали управлението на " Левски “ се кълнеше, че ще построи тима си единствено от своите юноши, какво стана с това заричане.
Докато не се прекъсне тази порочна процедура и не се понижат играещите чужденци до двама-трима в тим, няма да има триумфи в българския футбол. Вероятно няма да има и тези финансови проблеми, от които страдат множеството от футболните клубове, в случай че страната и общините застанат зад тях. Разбира се има и други аргументи за това националният ни тим да пада и от най-слабите тимове на Европа, само че спирам дотук, има си експерти за тези пояснения. Тази моя болежка е болежка на милиони почитатели на футбола. И те отиват да гледат кино лентата, с цел да си напомнят или да се срещнат с това славно футболно време в историята на българския футбол. Което сътвори двамата най-хубави футболисти на България за всички времена – Аспарухов и по-късно Стоичков.
Та си мисля, дали въпреки всичко да не отида да виждам кино лентата, с цел да се полюбувам и порадвам на триумфите на българския футбол от този интервал? "
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ