Целият свят говори за бомбата в Турция - освен Турция
Бомбената детонация в Истанбул освети фрапантните ограничения, с които службите и държавното управление в Турция си " оказват помощ " за надзор на публичното мнение - под претекста на изключителната обстановка.
Атаката в центъра на града, при която починаха 6 души, а 81 бяха ранени, докара до скоростно издаване на регулаторна възбрана от Върховния съвет за радио и телевизия до всички електронни медии да не популяризират фрагменти, които не са получили от публична институция.
Паралелно с това Службата за осведомителни и информационни технологии блокира естествения достъп на милиони души до обществени мрежи и чат-приложения като Twitter, Telegram, Instagram, YouTube, Фейсбук и Фейсбук Messenger.
Администрацията оповестява, че е взела решението поради " погрешни изявления ", които са се появили в обществените мрежи след бомбата.
Започва и следствие против сметки, които са разгласили " провокативно " наличие за втълпяване на боязън, суматоха и ненавист.
Това, което службата е направила, е така наречен throttling - съзнателно закъснение на услугата от доставчиците, което сковава свободния поток на информация. Правозащитни организации показват, че тази процедура е затулен инструмент за налагане на държавна цензура.Ограничаването на достъпа до обществените мрежи е работило за турските IP-адреси - т.е. единствено хората, които употребяват VPN услуги в Турция, са успявали да влязат в профилите си, с цел да схванат какво се случва в Истанбул по време на медийната възбрана.
Турският уебсайт Duvar цитира адвокати и специалисти, съгласно които блокирането на обществените мрежи е противозаконен акт на телекомуникационния регулатор.
" Целият свят приказва за бомбата в Турция - с изключение на Турция. Защото имаме възбрана за лъчение и възбрана за достъп. Целият свят може да написа за Турция, само че жителите на република Турция нямат право да напишат или да схванат какво е написано ", споделя известният правозащитен юрист Керем Алтъпармак.
Той показва, че е неуместно да забраниш информацията за тежко закононарушение, при което има голям брой починали и потърпевши хора, а обществото се интересува за ориста на потърпевшите. " Общественият интерес се пази, когато доближава до вярната информация по най-бързия метод - не посредством забрани ", споделя още той.
Проф. Яман Акдениз, който е специалист по правата в киберпространството, дефинира блокирането на обществените мрежи като " тежка интервенция в свободата на изложение и правото на информация на хората ".
" Тези практики би трябвало да престанат неотложно ", споделя Акдениз.
Опозицията също се възпротивява на безпардонните дейности на службите. Бившият министър от партията на Ердоган, който сега е водач на опозиционната групировка DEVA, Али Бабаджан споделя, че " тези, които постановат възбрана на медиите - сякаш с цел да няма социална суматоха - плашат още повече всички хора ".
Турция има дълга история на опити за заглушаване на обществени мрежи или уеб сайтове като Wikipedia поради политически аргументи.
През 2013 и 2014 година краткотрайно бяха блокирани услуги като Twitter и YouTube, макар че даже държавни представители продължаваха да ги употребяват през VPN. Забраната над Twitter стана мотив за дело пред висшия съд, който призна, че тя опонира на конституцията.Wikipedia беше под възбрана в продължение на 2 години и половина - сред 2017 и 2019 - тъй като съгласно управляващите съучаствала в акция за " очерняне " на страната.През юли 2020 година по време на Covid-пандемията Народното събрание на Турция реши да промени така наречен Закон за интернет - още веднъж с оправданието на изключителното състояние поради здравната рецесия.Тогава Анкара задължи " задгранични платформи с ежедневен достъп на повече от 1 млн. консуматори " да трият наличие по предписание на локалните регулатори. Съответно - най-големите обществени мрежи трябваше да дефинират по един собствен прокурист в Турция, който да бъде директната им връзка с властта в Анкара.На 13 октомври страната одобри и закон против " подправените вести ", който още повече лимитира свободата на словото и достъпа до информация под опасност със затвор от 1 до 3 години.
Атаката в центъра на града, при която починаха 6 души, а 81 бяха ранени, докара до скоростно издаване на регулаторна възбрана от Върховния съвет за радио и телевизия до всички електронни медии да не популяризират фрагменти, които не са получили от публична институция.
Паралелно с това Службата за осведомителни и информационни технологии блокира естествения достъп на милиони души до обществени мрежи и чат-приложения като Twitter, Telegram, Instagram, YouTube, Фейсбук и Фейсбук Messenger.
Администрацията оповестява, че е взела решението поради " погрешни изявления ", които са се появили в обществените мрежи след бомбата.
Започва и следствие против сметки, които са разгласили " провокативно " наличие за втълпяване на боязън, суматоха и ненавист.
Това, което службата е направила, е така наречен throttling - съзнателно закъснение на услугата от доставчиците, което сковава свободния поток на информация. Правозащитни организации показват, че тази процедура е затулен инструмент за налагане на държавна цензура.Ограничаването на достъпа до обществените мрежи е работило за турските IP-адреси - т.е. единствено хората, които употребяват VPN услуги в Турция, са успявали да влязат в профилите си, с цел да схванат какво се случва в Истанбул по време на медийната възбрана.
Турският уебсайт Duvar цитира адвокати и специалисти, съгласно които блокирането на обществените мрежи е противозаконен акт на телекомуникационния регулатор.
" Целият свят приказва за бомбата в Турция - с изключение на Турция. Защото имаме възбрана за лъчение и възбрана за достъп. Целият свят може да написа за Турция, само че жителите на република Турция нямат право да напишат или да схванат какво е написано ", споделя известният правозащитен юрист Керем Алтъпармак.
Той показва, че е неуместно да забраниш информацията за тежко закононарушение, при което има голям брой починали и потърпевши хора, а обществото се интересува за ориста на потърпевшите. " Общественият интерес се пази, когато доближава до вярната информация по най-бързия метод - не посредством забрани ", споделя още той.
Проф. Яман Акдениз, който е специалист по правата в киберпространството, дефинира блокирането на обществените мрежи като " тежка интервенция в свободата на изложение и правото на информация на хората ".
" Тези практики би трябвало да престанат неотложно ", споделя Акдениз.
Опозицията също се възпротивява на безпардонните дейности на службите. Бившият министър от партията на Ердоган, който сега е водач на опозиционната групировка DEVA, Али Бабаджан споделя, че " тези, които постановат възбрана на медиите - сякаш с цел да няма социална суматоха - плашат още повече всички хора ".
Турция има дълга история на опити за заглушаване на обществени мрежи или уеб сайтове като Wikipedia поради политически аргументи.
През 2013 и 2014 година краткотрайно бяха блокирани услуги като Twitter и YouTube, макар че даже държавни представители продължаваха да ги употребяват през VPN. Забраната над Twitter стана мотив за дело пред висшия съд, който призна, че тя опонира на конституцията.Wikipedia беше под възбрана в продължение на 2 години и половина - сред 2017 и 2019 - тъй като съгласно управляващите съучаствала в акция за " очерняне " на страната.През юли 2020 година по време на Covid-пандемията Народното събрание на Турция реши да промени така наречен Закон за интернет - още веднъж с оправданието на изключителното състояние поради здравната рецесия.Тогава Анкара задължи " задгранични платформи с ежедневен достъп на повече от 1 млн. консуматори " да трият наличие по предписание на локалните регулатори. Съответно - най-големите обществени мрежи трябваше да дефинират по един собствен прокурист в Турция, който да бъде директната им връзка с властта в Анкара.На 13 октомври страната одобри и закон против " подправените вести ", който още повече лимитира свободата на словото и достъпа до информация под опасност със затвор от 1 до 3 години.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ