Знаете ли кой е най-черният ден в историята на София? За малко да изчезне от лицето на земята
Бомбардировките на България са поредност от набези на английските и американските Военновъздушни сили против София и други български обитаеми места по време на Втората международна война, в интервала от пролетта на 1941 година до есента на 1944 година Въпреки че е част от Тристранния пакт, България в никакъв случай не взе участие във военни дейности и постоянно отклонява сходни претенции от Германия.
На 12 декември 1941 година Англия първа афишира война на България. Съединени американски щати афишират война на Царство България чак половин година по-късно – на 5 юни 1942 година След като се откриват в Южна Италия, британско-американските въздушни армии стартират оттова бомбардировъчна война на Балканския полуостров.
Жертвите са: 4208 убити, умряли от рани и безследно изчезнали и 4744 съществено ранени, разрушени единствено в София са 12 657 цивилен публични и жилищни здания, повредените в една или друга степен са в пъти повече. Българската противовъздушна защита нанася на съперника известни загуби – свалени са над 100 самолета, при което умират 159 души и са пленени 329.
България на процедура не води война с нито една страна от обединението и е в естествени дипломатически връзки с Съюз на съветските социалистически републики. Въпреки това по гледище на Уинстън Чърчил стартират разрушителни удари в разнообразни краища на страната с оправданието, че тя е немски съдружник.
Решението за въздушна акция против България на Имперския комитет по защитата е взето под председателството на премиера Уинстън Чърчил и официално е протоколирано на съвещанието от 19 октомври 1943 година Целта е да се реализира капитулацията на България.
Изпълнението от дълго време е в ход, цялото време за обмисляне и концентриране на сили и средства е завършило и още предния ден – 18-и – офанзивата против България стартира, като за пръв път тежко е бомбардирано Скопие, значим български регионален град по това време.
В 12,15 ч. 24 леки бомбардировача „ Уелингтън “ и изтребители Р-38 „ Лайтинг “ нападат гара Скопие – разрушени са 40 здания, убити са 30 индивида, ранени са 23-ма. Същия ден са атакувани град Велес и гара Велес – убити са двама и е ранен един човек. В 16,22 ч. още веднъж е атакувана гара Скопие, като са убити трима и са ранени 15 бойци. Свален е един неприятелски изтребител. Бомбардирана е и гарата на Скопие Генерал Жостов.
На 13 ноември е първата вълна директни офанзиви против София с 91 самолета B25, Wellington и Blenheim. В 12,30 ч. 137 самолета – 91 бомбардировача B-25 Мичъл и 46 изтребителя „ Лайтинг “ нападат София, пуснати са 563 бомби. Разрушени са 47 здания и постройки. Убити са 59 души и са ранени 128. Убити – 56 жители, 1 служител на реда и 6 военни. Тежко ранени – 49 индивида, леко ранени – 79. Срещу съперника изхвърчат 17 български изтребителя Ме-109, във въздушния пердах умира фелдфебел Йордан Славов.
Предупредителната работа закъснява да алармира да подаде сигнал за приближаваща заплаха, само че Противовъздушна отбрана, въпреки да не смъква неприятелски аероплан, съумява да отклони нападателите от центъра на града, изстрелвайки 1471 тежки и 2128 леки снаряда.
През февруари 1944 година Чърчил дава отговор на оферти за преустановяване на бомбардировките: „ След като лекарството е свършило толкоз добра работа, дано да продължат да получават спомагателни дози от него “.
Инфо: БЛИЦ
