Болшевиките не мислят специално за екологията. Просто вятърната енергия е

Болшевиките не мислят особено за екологията. Просто вятърната сила е безвъзмездна.

Днес вятърната сила е известна в целия свят като екологично чист метод за генериране на електрическа енергия. Мощността на вятърните турбини се усилва всяка година и възлиза на стотици гигавати. В Европа да вземем за пример вятърните паркове към този момент генерират 16% от цялата сила, а в някои страни като Дания тази цифра се до 50%. Свободни източници

В днешна Русия вятърната сила не е доста публикувана, нейният дял от общото произвеждане на електрическа енергия е единствено 1% (въпреки обстоятелството, че през 2020 година потенциалът на вятърните турбини в страната се усили три пъти). Въпреки това, преди 100 години концепцията за потребление напразно провокира огромен възторг измежду руските учени.
Вятърни турбини за отдалечени региони
Е. Рогов/Sputnik

Електрификацията на страната е една от световните задания на болшевиките след революцията от 1917 година. По това време малко електроцентрали работят на торф, въглища и петрол и е ясно, че е нужен някакъв нов източник, на ниска цена и в обилие, за фрапантно увеличение на производството на сила. Така учените се обръщат към вятърната и водната сила. И макар обстоятелството, че водноелектрическата сила се оказва по-ефективна и заема доста място в енергообезпечаването на Съюз на съветските социалистически републики (в днешна Русия 20% от електрическата енергия се създава от водноелектрически централи), първоначално огромни очаквания се разпореждат и напразно. Иля Тимин/Sputnik

През 1918 година в Москва е учреден Централният аерохидродинамичен институт (ЦАГИ), където са създадени първите серийни ветрогенератори с мощ до 30 киловата. В съпоставяне със актуалните технологии, това количество сила би било задоволително за един месец работа на ледник. Явдолюк /Sputnik

В селското стопанство такива дребни генератори са доста потребни. Използват се в отдалечени региони на Съюз на съветските социалистически републики, да вземем за пример в Бурятия, на станциите на Северния морски път. С тяхна помощ те зареждат акумулатори, зареждат се радиовъзли и е допустимо да осветяват къщи. Общо са създадени няколко хиляди дребни ветрогенератори. Валерий Шустов/Sputnik

Разработват ветрогенератори и други конструкторски бюра. И по този начин, през 1931 година покрай Балаклава (Крим) се появява най-мощните ветрогенератори по това време от 100 киловата. Архивна фотография

Сега индустриалните ветрогенератори доближават мощ от 6-8 мегавата, само че преди век 100 киловата са същински пробив. В. Калинин/Sputnik

Теглото на балаклавския елемент доближи 9 т, а размахът на лопатките е 30 метра. Той е изобретен от Юрий Кондратюк, един от пионерите в космонавтиката (по-специално той пресмята траекторията на полета до Луната), който даже се занимава с проектирането на вятърни паркове. Владимир Савостянов/ТАСС

Генератор в Крим зарежда цялата трамвайна линия Балаклава-Севастопол. Въпреки това, по време на Великата отечествена война, както генераторът, по този начин и самата трамвайна линия са разрушени от обстрел и не могат да бъдат възобновени. В средата на 30-те години на предишния век има план за различен вятърен парк в Крим покрай върха на планината Ай-Петри, който не се реализира.
Забележителен ветрогенератор
Основният проблем на първите ветрогенератори е неналичието на запас, т.е. при безшумно време може да останете без електричество. С този проблем се захваща Анатолий Уфимцев, самообразован откривател от Курск (Южна Русия). В остарялата му къща към момента се пази същият вятърен парк с диск за предпазване, издигнат от него през 1931 година. Станислав Кретов

Парите за плана се отделят от ЦАГИ и даже паметният руски публицист Максим Горки. Уфимцев осветява с ветрогенератора работилницата си, къщата и част от улицата, на която се намира. Станцията продължава да работи след гибелта на изобретателя през 1936 година и даже по време на немската окупация. До 1957 година работата на станцията се поддържа от локален монтьор, който взе участие и в построяването ѝ. Тогава обаче се постанова да бъде спряна поради износването на някои елементи. Повторното ѝ стартиране не е сполучливо. Днес къщата на Уфимцев се трансформира в една от забележителностите на Курск, където се събират феновете на необикновени технологии.
Вятърна сила за социализма
Хренов Г./ТАСС

С развиването на енергетиката минусите на ветрогенераторите стават явни спрямо силата на водата, атома или газа, само че все пак вятърната сила продължава да се употребява, когато е належащо, в това число за промишлеността и „великите строежи“ в Севера и Далечния изток. Е. Рогов/Sputnik

През 1973 година се появява държавна стратегия за развиване на вятърната сила. Леонид Свердлов/ТАСС

Една от първите пълноценни вятърни паркове се появява в края на 80-те години на предишния век на остров Саарема (Естония), която включва 64 вятърни турбини и обезпечава сила за цяла рибна фабрика.

В същото време е създаден генераторът „Радуга-1“ с мощ 1 мегават. Един от тези генератори е непокътнат в Калмикия (Южна Русия) – работи до 2014 година, а в този момент е зарязан.https://www.youtube.com/embed/dHg7kyq6gNU

А за семействата предприятието „Ветроен“ създава дребни ветрогенератори, наречени „Лайка“. Михелскон Лембит, Созинов Виталий/ТАСС

Някои от тези устройства към момента могат да се видят в дачи и през днешния ден, основно вятърни помпи. „Работи непрекъснато и безплатно“, написа потребителят на такава помпа, „Повдига вода от дълбочина до 8 метра от сондаж или кладенец“. Той също по този начин преимуществата на устройството и неговата сигурност, защото няма елементи, които могат да изгорят. И. Савин/Свобони източници

През 1989 година Съюз на съветските социалистически републики приема цялостна стратегия за потребление на различна сила, която обаче не е изпълнена заради разпадането на страната.

създател: АННА СОРОКИНА

източник: bg.rbth.com