И болниците чакат компенсация от държавата заради повишените разходи
Болниците, без значение от собствеността им, през последните седмици упорстват в заявления до Народното събрание и държавното управление за обезщетения за нарасналите цени на тока и разноските за консумативи, както и за увеличение на цените на клиничните пътеки.
По време на последното съвещание на парламентарна здравна комисия въпросът за положението им също беше подложен по време на блиц-контрола със здравния министър проф. Асена Сербезова.
Какво се случва с парите на лечебните заведения
Основният източник на финансиране за лечебните заведения са средствата от здравната каса, които се е изплащат по клинични пътеки. Те образуват сред 87 и 100% от техните средства. Останалите идват от страната - за незабавните отделения, психиатрична и реанимационна помощ, за работа в коронавирус конюнктура и в труднодостъпни региони. Отделените средства за болнична помощ от здравната каса са към 2.6 милиарда лева годишно, само че цените на множеството клинични пътеки не са били обновени от години и Българският лекарски съюз упорства това да се промени от тази година.
Около множеството талази на COVID-19, лечебните заведения получаваха 100% от бюджета си, без значение дали работят или не, с цел да поддържат подготвеност. Така се получи обстановка, в която огромните лечебни заведения лекуват голям брой пациенти от COVID-19 и работят на загуба, тъй като не лекуват планови заболели, както преди, а клиничните пътеки за леки случаи на ковид костват 1400 лв., което е незадоволително. По принцип коронавирус болните лежат в отделенията по-дълго време и кислородът и медикаментите им са по-скъпи от отделената сума. Болницата пък няма по какъв начин да компенсира загубата като работи с други диагнози.
Реклама
В последна сметка през последните две години в бранша се появи голям дисбаланс - приблизително 90-100 лечебни заведения месечно получаваха пари от здравната каса, без да работят с цялостен капаците и някои - даже без да лекуват COVID-19. Други получаваха по-малко, даже да бяха по-натоварени.
Заради неналичието на бюджет за тази година пък клиниките получиха понижени заплащания за работата си от здравната каса за месец декември 2021 година По принцип средствата за последния месец се изплащат през януари с парите от новия бюджет, само че през тази година към момента няма гласуван подобен. Затова здравната каса би трябвало да заплаща 1/12 от бюджета за предходната година, до момента в който бъде гласуван нов. Междувременно във вълната на пандемия, част от лечебните заведения бяха принудени да спрат плановия банкет и да разчитат единствено на лекуване на COVID-19 и незабавни пациенти.
Според решение на надзорния съвет на касата, лечебните заведения, които по принцип е трябвало да получат 190.9 млн. лева през декември, са с понижени бюджети до общо 170.5 млн. лева Въпреки понижените предели, здравната каса показва, че в случай че някоя от лечебните заведения работи повече от избраното, тя ще получи цялостната сума. Заради застъпването на четвъртата и пета талази на COVID-19, обаче, съвсем всички лечебни заведения не са работили на цялостен потенциал и по този начин в последна сметка не са достигнали и понижените си до 85% от полученото през предните месеци, месечни предели.
Реклама Къде са проблемите
Решението за новите понижени бюджети на лечебните заведения беше взето на 16 декември, в средата на месеца. То беше предстоящо, тъй като работата с 1/12 от бюджета е условие на законите за обществените финанси и за здравно обезпечаване.
Какъв, обаче, е казусът? Болниците имат строги отговорности по подписан групов трудов контракт в бранша, да заплащат приблизително 55% от приходите си като заплати. В същото време, обаче, приходите като цяло понижават поради пандемията и нежеланието на хората да посещават лекарите, а разноските на лечебните заведения се усилват. Държавните и общинските лечебни заведения така и така са потънали в задължения от минали години - към септември 2021 година те са общо 725 млн. лева, като 133 от тях са просрочени, както уточни здравният министър проф. Сербезова по време на парламентарен надзор преди две седмици.
В същото време цените на клиничните пътеки не са обновени от години, а съгласно позицията на Българската болнична асоциация от предходната седмица " цените на електрическата енергия за MWh за месец януари 2022 година са се повишили с 350% по отношение на цените на борсата за същия интервал от годината преди настъпването на COVID-19 пандемията. Природният газ, търгуван на европейските пазари, е повишил цената си над 6 пъти от началото на 2021 година Меродавните прогнози обрисуват годишен ритъм на инфлацията в eврозоната сред 5% и 7% през идващите две години и общо повишаване на цените в България най-малко сред 8% и 10%. От данни на Министерство на опазване на здравето излиза наяве, че с над 500 лв. се е нараснал междинният разход за един пациент през 2021 спрямо 2020 година, като тази сума варира доста в другите лечебни заведения ".
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Политика 2 Енергетика 3 Свят 1 Политика 2 Свят 3 Компании 1 Свят 2 Инфраструктура 3 Политика Реклама
Именно по тази причина лечебните заведения обръщат внимание, че са сложени под общия знаменател за бизнеса като небитови консуматори и без да се взима поради тяхната роля в пандемията, обществено значимата им функционалност и това, че те няма по какъв начин да си усилят приходите от клинични пътеки. Затова те се надяват на обособена отплата от страна на страната за нарасналите цени.
Тъй като няма опция за държавна помощ за лечебните заведения, сдруженията на лечебните заведения считат, че някои от клиничните пътеки се нуждаят от растеж със 100 и 200%, само че приблизително цените би трябвало да бъдат увеличени с най-малко 20% през 2022 година и последователно да доближи до 100% в идващите три до четири години.
" Цените в опазването на здравето са над 4 пъти по-подценени от цените в останалата част от стопанската система. Логично е лечебните заведения да желаят обезщетения от страната за инфлационната рецесията, пред която са изправени. Основната причина за това първо е непрекъснатото прекратяване на плановия банкет, което нарушава пациентопотоците, които са главен източник на доходи. Другият главен проблем касае към момента неизкованият бюджет на НЗОК за 2022 година, както и потребността от негова актуализация по средата на годината. Третата причина е неналичието на действителна актуализация на цените на клиничните пътеки с темпа на инфлация, а точно - минимумът от 15%, с който би трябвало да бъдат нараснали, и оптимумът от 30%, с цел да бъдат по-близки до цената на лекуването. Дори да бъдат понижени размерите, за сметка на това покачване - лекарите ще имат опция да получат по-добро възнаграждение за своя труд, без това да стане за сметка на пациентите ", разяснява Аркади Шарков, икономист от ЕКИП пред " Капитал ".
Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията
Автор Десислава Николова
По време на последното съвещание на парламентарна здравна комисия въпросът за положението им също беше подложен по време на блиц-контрола със здравния министър проф. Асена Сербезова.
Какво се случва с парите на лечебните заведения
Основният източник на финансиране за лечебните заведения са средствата от здравната каса, които се е изплащат по клинични пътеки. Те образуват сред 87 и 100% от техните средства. Останалите идват от страната - за незабавните отделения, психиатрична и реанимационна помощ, за работа в коронавирус конюнктура и в труднодостъпни региони. Отделените средства за болнична помощ от здравната каса са към 2.6 милиарда лева годишно, само че цените на множеството клинични пътеки не са били обновени от години и Българският лекарски съюз упорства това да се промени от тази година.
Около множеството талази на COVID-19, лечебните заведения получаваха 100% от бюджета си, без значение дали работят или не, с цел да поддържат подготвеност. Така се получи обстановка, в която огромните лечебни заведения лекуват голям брой пациенти от COVID-19 и работят на загуба, тъй като не лекуват планови заболели, както преди, а клиничните пътеки за леки случаи на ковид костват 1400 лв., което е незадоволително. По принцип коронавирус болните лежат в отделенията по-дълго време и кислородът и медикаментите им са по-скъпи от отделената сума. Болницата пък няма по какъв начин да компенсира загубата като работи с други диагнози.
Реклама
В последна сметка през последните две години в бранша се появи голям дисбаланс - приблизително 90-100 лечебни заведения месечно получаваха пари от здравната каса, без да работят с цялостен капаците и някои - даже без да лекуват COVID-19. Други получаваха по-малко, даже да бяха по-натоварени.
Заради неналичието на бюджет за тази година пък клиниките получиха понижени заплащания за работата си от здравната каса за месец декември 2021 година По принцип средствата за последния месец се изплащат през януари с парите от новия бюджет, само че през тази година към момента няма гласуван подобен. Затова здравната каса би трябвало да заплаща 1/12 от бюджета за предходната година, до момента в който бъде гласуван нов. Междувременно във вълната на пандемия, част от лечебните заведения бяха принудени да спрат плановия банкет и да разчитат единствено на лекуване на COVID-19 и незабавни пациенти.
Според решение на надзорния съвет на касата, лечебните заведения, които по принцип е трябвало да получат 190.9 млн. лева през декември, са с понижени бюджети до общо 170.5 млн. лева Въпреки понижените предели, здравната каса показва, че в случай че някоя от лечебните заведения работи повече от избраното, тя ще получи цялостната сума. Заради застъпването на четвъртата и пета талази на COVID-19, обаче, съвсем всички лечебни заведения не са работили на цялостен потенциал и по този начин в последна сметка не са достигнали и понижените си до 85% от полученото през предните месеци, месечни предели.
Реклама Къде са проблемите
Решението за новите понижени бюджети на лечебните заведения беше взето на 16 декември, в средата на месеца. То беше предстоящо, тъй като работата с 1/12 от бюджета е условие на законите за обществените финанси и за здравно обезпечаване.
Какъв, обаче, е казусът? Болниците имат строги отговорности по подписан групов трудов контракт в бранша, да заплащат приблизително 55% от приходите си като заплати. В същото време, обаче, приходите като цяло понижават поради пандемията и нежеланието на хората да посещават лекарите, а разноските на лечебните заведения се усилват. Държавните и общинските лечебни заведения така и така са потънали в задължения от минали години - към септември 2021 година те са общо 725 млн. лева, като 133 от тях са просрочени, както уточни здравният министър проф. Сербезова по време на парламентарен надзор преди две седмици.
В същото време цените на клиничните пътеки не са обновени от години, а съгласно позицията на Българската болнична асоциация от предходната седмица " цените на електрическата енергия за MWh за месец януари 2022 година са се повишили с 350% по отношение на цените на борсата за същия интервал от годината преди настъпването на COVID-19 пандемията. Природният газ, търгуван на европейските пазари, е повишил цената си над 6 пъти от началото на 2021 година Меродавните прогнози обрисуват годишен ритъм на инфлацията в eврозоната сред 5% и 7% през идващите две години и общо повишаване на цените в България най-малко сред 8% и 10%. От данни на Министерство на опазване на здравето излиза наяве, че с над 500 лв. се е нараснал междинният разход за един пациент през 2021 спрямо 2020 година, като тази сума варира доста в другите лечебни заведения ".
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Политика 2 Енергетика 3 Свят 1 Политика 2 Свят 3 Компании 1 Свят 2 Инфраструктура 3 Политика Реклама
Именно по тази причина лечебните заведения обръщат внимание, че са сложени под общия знаменател за бизнеса като небитови консуматори и без да се взима поради тяхната роля в пандемията, обществено значимата им функционалност и това, че те няма по какъв начин да си усилят приходите от клинични пътеки. Затова те се надяват на обособена отплата от страна на страната за нарасналите цени.
Тъй като няма опция за държавна помощ за лечебните заведения, сдруженията на лечебните заведения считат, че някои от клиничните пътеки се нуждаят от растеж със 100 и 200%, само че приблизително цените би трябвало да бъдат увеличени с най-малко 20% през 2022 година и последователно да доближи до 100% в идващите три до четири години.
" Цените в опазването на здравето са над 4 пъти по-подценени от цените в останалата част от стопанската система. Логично е лечебните заведения да желаят обезщетения от страната за инфлационната рецесията, пред която са изправени. Основната причина за това първо е непрекъснатото прекратяване на плановия банкет, което нарушава пациентопотоците, които са главен източник на доходи. Другият главен проблем касае към момента неизкованият бюджет на НЗОК за 2022 година, както и потребността от негова актуализация по средата на годината. Третата причина е неналичието на действителна актуализация на цените на клиничните пътеки с темпа на инфлация, а точно - минимумът от 15%, с който би трябвало да бъдат нараснали, и оптимумът от 30%, с цел да бъдат по-близки до цената на лекуването. Дори да бъдат понижени размерите, за сметка на това покачване - лекарите ще имат опция да получат по-добро възнаграждение за своя труд, без това да стане за сметка на пациентите ", разяснява Аркади Шарков, икономист от ЕКИП пред " Капитал ".
Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията
Автор Десислава Николова
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ