Болниците, а съответно и пациентите у нас, няма да получат

Болниците, а надлежно и пациентите у нас, няма да получат еднакъв достъп до ресурсите обезпечаващи бъдещи. Причината е в бенефициентите, които ще могат да аплайват за безплатна финансова помощ по процедурата „ Мерки за справяне с пандемията “ по предпочитана ос 9 „ Подкрепа за здравната система за справяне с рецесии ” на Оперативна стратегия „ Региони в напредък “ 2014-2020. Това се споделя в позиция на.
Основна цел на всички планувани действия по процедурата е да се поддържа здравната система на България, само че се оказва, че не всички лечебни заведения могат да получат достъп до поддръжка, без значение от приноса им в борбата с. Това мнение от Българска болнична асоциация показват в отворено писмо до здравния министър доктор.
„ Всяка финансова поддръжка за здравния бранш от този тип, би трябвало да има за последна цел да обезпечи по-добро лекуване на хората, а когато критериите за достъп до финансиране лимитират съществено плановете, то това е сигнал за липса и на равнопоставено отнасяне на пациентите “, разяснява адв.Свилена Димитрова, ръководител на Българската болнична асоциация.
Как се отразиха ограниченията против ковид на другите заразни болести?
Драстичен спад на случаите при всички заразни болести има у нас поради Коронавирус ограниченията. Това изясни пред " Монитор “ основният дър...
От Асоциацията показват и като проблем неналичието на гласност във връзка с критериите и методологията, по които са определени лечебните заведения които ще бъдат включени в плановото предложение на Министерство на здравеопазването по процедура посредством непосредствено даване на безплатна финансова помощ BG16RFOP001-9.001 „ Мерки за справяне с пандемията “.
Пандемията от мина под знака на липса на цялостна тактика за справяне със здравната рецесия, а в този момент цялостна тактика и обединен метод липсва и при обезпечаването на финансова поддръжка и подготовка за последващи пандемии, акцентират от Българската болнична асоциация. Този „ селектиран “ метод на вложения в здравния бранш е изложен на напред във времето и в Националния проект за възобновяване и резистентност, в който е записано, че рационализация на материалната база и въвеждане на новаторски технологии за лекуване на популацията се планува за „ опорни държавни и общински лечебни заведения “.
Още в разгара на пандемията от Covid-19 в България в една от заповедите на здравния министър беше посочено, че всяко лечебно заведение на територията на страната би трябвало да разкрие кревати за лекуване на пациенти с ковид, без значение от типа на собствеността. Като цяло приносът на лечебните заведения с частно ръководство беше над 30-процентен дял от общите кревати за цялата страна.
Капацитетът, с който тези лечебни заведения се включиха в лекуването на пациенти с коронавирусна зараза, не намира отражение нито в приемането на поддръжка при започване на пандемията, нито в плануването на такава. И тук пораждат въпроси значими за цялото общество – каква е оценката за работата, приноса и ролята на лечебните заведения с частни принципали, каква роля ще имат при последващи пикове на пандемията и последващи спешни пандемични обстановки. Защото за пациентите е значимо да имат еднакъв достъп.