POLITICO: България манипулира инфлационните данни за еврото
Болничните такси понижени с 82% тъкмо преди решението за еврозоната
Престижното европейско издание POLITICO разгласява следствие, в което слага под подозрение дали България е манипулирала инфлационните си данни посредством фрапантно понижаване на болничните такси, с цел да извърши критериите за присъединение към еврозоната. Статията излиза тъкмо ден след единомислещото утвърждение на Еврогрупата за влизането на България в еврозоната от 1 януари 2026 година.
В материала, оповестен на 20 юни, се разкрива, че през април 2025 година България е понижила дневните такси за болничен престой с цели 82.8% - от 5.8 лв. на 1 лев. Решението е взето без авансово публично разискване и е получило минимално медийно отразяване.
" Дори водещите по държавната телевизия признаха, че аргументите зад тази стъпка са неразбираеми ", отбелязва авторката на публикацията Изабела Каминска.
Критичното въздействие върху инфлацията
Според разбори на икономисти, единствено понижението на болничните такси е свалило 12-месечната инфлация с 0.89 процентни пункта, довеждайки я до 2.7% - тъкмо под референтната стойност от 2.8%, изисквана за евро участие.
Европейската комисия намерено признава смисъла на тази мярка в своя конвергентен отчет: " Спадът през април 2025 година на годишната ХИПЦ инфлация се дължи значително на доста понижение на болничните такси. Таксите бяха понижени от 5.8 на 1 лев, което докара до спад с 2.9 процентни пункта на годишната инфлация на услугите. "
Експертни подозрения
Стив Ханке, професор по приложна стопанска система в университета " Джонс Хопкинс " и основателят на българския валутен ръб в края на 90-те години, изрази съществени подозрения по отношение на достоверността на българските данни.
" Мисля, че има огромна възможност инфлационните данни да са били манипулирани ", съобщи Ханке пред POLITICO. " Предвид моя опит като консултант на президента на България (1997-2002) и наблюденията ми върху машинациите към кандидатурата на България за публично влизане в еврозоната, не бих се доверил на данните за инфлация. "
Официалните отговори
В отговор на обвиняванията, Европейската комисия изрично отхвърли изказванията за операция. Говорители на Европейска комисия обявиха пред български медии, че " България щеше да извърши критерия за инфлация, даже без да понижи през април дневните такси за болнично лекуване с 82.8%. "
Според обяснението на Комисията, тази стъпка е понижила единствено с 0.08 процентни пункта 12-месечната междинна инфлация, така и така понижаване междинната годишна инфлация щеше да бъде 2.8%, което отново е в границите на допустимото.
Българското министерство на финансите също отхвърли обвиняванията, като акцентира, че страната " постоянно е била благонадежден сътрудник в даването на статистическа финансова информация и няма да разреши дезинформация и клюки да подронят престижа на институциите. "
Въздействието върху лечебните заведения
Намалението на таксите обаче провокира митинги от страна на медицинските асоциации. В писмо до здравното министерство след въвеждането на мярката, няколко медицински организации показаха противоречие с смяната и метода, по който е наложена.
" Разбираме от медийни известия, че понижението на таксата се показва като мярка за възстановяване достъпа до опазване на здравето. Въпреки това, то не взема решение структурните проблеми в системата и носи редица съществени опасности ", се споделя в писмото. Асоциациите акцентират, че таксата, " въпреки и алегорична, е източник на доходи за медицинските заведения, изключително значим за тези в отдалечени региони. "
За университетската болница " Света Екатерина " в София, годишната загуба от доходи поради спада на цените се прави оценка на към 40 000 лв., съгласно български медии.
Политическо напрежение
Темата провокира и политически отзвуци. Президентът Румен Радев употребява мотива още веднъж да нападне държавното управление и да изиска референдум за еврото. Прокремълски и антиевропейски политици от дълго време упрекват администрацията в манипулиране на данните, с цел да форсира влизането на страната в еврозоната.
POLITICO отбелязва, че всяко разискване на данните, употребявани за по-силно обвързване на някогашния руски спътник със сърцето на Европейски Съюз, бързо придобива политически заряд.
Предстоящите стъпки
Окончателното решение за приемането на България в еврозоната се чака да бъде взето от Съвета на Европейски Съюз на 8 юли. При утвърждение, България ще вкара еврото на 1 януари 2026 година, като от август 2025 година цените ще се демонстрират и в двете валути.
Престижното европейско издание POLITICO разгласява следствие, в което слага под подозрение дали България е манипулирала инфлационните си данни посредством фрапантно понижаване на болничните такси, с цел да извърши критериите за присъединение към еврозоната. Статията излиза тъкмо ден след единомислещото утвърждение на Еврогрупата за влизането на България в еврозоната от 1 януари 2026 година.
В материала, оповестен на 20 юни, се разкрива, че през април 2025 година България е понижила дневните такси за болничен престой с цели 82.8% - от 5.8 лв. на 1 лев. Решението е взето без авансово публично разискване и е получило минимално медийно отразяване.
" Дори водещите по държавната телевизия признаха, че аргументите зад тази стъпка са неразбираеми ", отбелязва авторката на публикацията Изабела Каминска.
Критичното въздействие върху инфлацията
Според разбори на икономисти, единствено понижението на болничните такси е свалило 12-месечната инфлация с 0.89 процентни пункта, довеждайки я до 2.7% - тъкмо под референтната стойност от 2.8%, изисквана за евро участие.
Европейската комисия намерено признава смисъла на тази мярка в своя конвергентен отчет: " Спадът през април 2025 година на годишната ХИПЦ инфлация се дължи значително на доста понижение на болничните такси. Таксите бяха понижени от 5.8 на 1 лев, което докара до спад с 2.9 процентни пункта на годишната инфлация на услугите. "
Експертни подозрения
Стив Ханке, професор по приложна стопанска система в университета " Джонс Хопкинс " и основателят на българския валутен ръб в края на 90-те години, изрази съществени подозрения по отношение на достоверността на българските данни.
" Мисля, че има огромна възможност инфлационните данни да са били манипулирани ", съобщи Ханке пред POLITICO. " Предвид моя опит като консултант на президента на България (1997-2002) и наблюденията ми върху машинациите към кандидатурата на България за публично влизане в еврозоната, не бих се доверил на данните за инфлация. "
Официалните отговори
В отговор на обвиняванията, Европейската комисия изрично отхвърли изказванията за операция. Говорители на Европейска комисия обявиха пред български медии, че " България щеше да извърши критерия за инфлация, даже без да понижи през април дневните такси за болнично лекуване с 82.8%. "
Според обяснението на Комисията, тази стъпка е понижила единствено с 0.08 процентни пункта 12-месечната междинна инфлация, така и така понижаване междинната годишна инфлация щеше да бъде 2.8%, което отново е в границите на допустимото.
Българското министерство на финансите също отхвърли обвиняванията, като акцентира, че страната " постоянно е била благонадежден сътрудник в даването на статистическа финансова информация и няма да разреши дезинформация и клюки да подронят престижа на институциите. "
Въздействието върху лечебните заведения
Намалението на таксите обаче провокира митинги от страна на медицинските асоциации. В писмо до здравното министерство след въвеждането на мярката, няколко медицински организации показаха противоречие с смяната и метода, по който е наложена.
" Разбираме от медийни известия, че понижението на таксата се показва като мярка за възстановяване достъпа до опазване на здравето. Въпреки това, то не взема решение структурните проблеми в системата и носи редица съществени опасности ", се споделя в писмото. Асоциациите акцентират, че таксата, " въпреки и алегорична, е източник на доходи за медицинските заведения, изключително значим за тези в отдалечени региони. "
За университетската болница " Света Екатерина " в София, годишната загуба от доходи поради спада на цените се прави оценка на към 40 000 лв., съгласно български медии.
Политическо напрежение
Темата провокира и политически отзвуци. Президентът Румен Радев употребява мотива още веднъж да нападне държавното управление и да изиска референдум за еврото. Прокремълски и антиевропейски политици от дълго време упрекват администрацията в манипулиране на данните, с цел да форсира влизането на страната в еврозоната.
POLITICO отбелязва, че всяко разискване на данните, употребявани за по-силно обвързване на някогашния руски спътник със сърцето на Европейски Съюз, бързо придобива политически заряд.
Предстоящите стъпки
Окончателното решение за приемането на България в еврозоната се чака да бъде взето от Съвета на Европейски Съюз на 8 юли. При утвърждение, България ще вкара еврото на 1 януари 2026 година, като от август 2025 година цените ще се демонстрират и в двете валути.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ